Pride and Glory

Защото намирам за глупаво да критикуваш филми, за които така или иначе не си таил особени надежди, ще бъда максимално кратка – Pride and Glory не става. Повече от 2 часа храбрият рицар на правдата Рей (Едуард Нортън) се кахъри, вайка и заплашва хора с осакатяване, опитвайки се да разбере кой стои зад убийството на четирима полицаи. Разбира се, като във всяка рандъм полицейска кримка, основният проблем се оказват няколко продажни ченгета, начело на които за още по-голяма драма се оказва тъста на Рей – Джими (Колин Фарел). За да се затвори кръга и за да може историята да достигне така нужната трагична развръзка, се замесват и братът и бащата на Рей (съответно Ноа Емерих и Джон Войт).

Ако историята горе ви се е сторила дори мъничко интересна, сигурна съм, че хаотичното действие и липса на каквото и да е темпо ще ви откажат още в първия половин час. Ако ли пък не, то най-вероятно ще се откажете от предизвикващата клаустрофобия камера. И все пак – дори да преглътнем някак усещането за домашно видео, филмът е пълен с клишета. Да не говорим за една мегапротивна, неуместна и откровено тъпа сцена, в която Колин Фарел заплашва да изгори бебе с ютия. Признавам, че поне показа игра, ако не друго.

И да, ако мога да кажа нещо хубаво за този филм това е, че ме е безкрайно яд за иначе страхотния каст. Джон Войт, Колин Фарел, Едуард Нортън, Ноа Емерих и Дженифър Ехъл дават всичко от себе си да докарат Pride and Glory до заплетената полицейска драма, за която е представен. Колкото и да са много и пъстри птичките обаче, пролетта си иска слънце.