Престъпления от страст

Happiness, e изящно кърваво цвете от края на деветдесетте, продукт от нечовешки-прецизните движения на Todd Soholdz със скалпела, върху щастливия труп  на американската мечта. И това година преди Сам Мендес да разоре същата нива с „American Beauty“!

Ню Джърси, място с всеизвестна кофти слава. Върху лабораторната маса“ лежат“ три сестри със средностатистически произход и тяхната майка. Кармичния им път е преплетен с деца, мъже и други жени, мъже и деца. В пъстрото ветрило всички са еднакво сковани от комплексите си, неудовлетворени от живота, връзките, себе си. Отчаяните им жестове за помощ един към друг отварят врати към празни стаи, а болезнената им самота ги кара да говорят, да мастурбират докато говорят, да изнасилват, да убиват след като са изнасилени, а после пак да говорят, чувствено, задъхано, с паузи тежки като брадва.  Сексът е този хлъзгав пилон, около който обикновено самотникът се гърчи и увива, в желанието си да привлече вниманието на щастието. Такъв е и изумително истинският тук, Филип Сиймур Хофман. Героят му  живее над порно-списанията и телефонната слушалка, неосъществимите му фантазии го владеят в работата, по пътя, при психоаналитика, в асансьора… Денят му е осеян с множество малки смърти. Смразяваща дъха роля прави Dylan Baker, като психиатъра-педофил, който обяснява значението на глагола „свършвам“ на сина си. Едва ли преди това сте виждали подобно нещо. (Кевин Бейкън в „Дърводелецът” се доближава до това изълнение.) Играта на Дилан стряска с крайно достоверното представяне на разрушителните за собствената му и на другите психика действия. Todd Soholdz  е загърбил смело полит-коректносттта и ни представя чудовищното в д-р Мейпълууд-Baker от човешки ъгъл, без хипербола, но и без никакво смекчаване.
Пример за великолепно портретуваните характери е една от сестрите – Джой- Jane Adams, интровертна хиперчувствителна личност с разклатен личен и професионален живот, която свири на китара и композира песни за щастието, разбира се. Перманентна жертва на добродушието и наивността си, Джой изправено носи етикета „лузър” на челото си. След като ѝ взима 500 $, за да ѝ върне откраднатата от него китара и стерео уредба, любовникът й- руски емигрант, от тези, на които Джой преподава английски, ще я нарече американска глупачка. Прелест.

В Happiness има много повече храна за размисъл, отколкото пришитите му етикети предполагат. Важен филм, заслужил много, много повече от деветте си награди.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Иво
    29.Apr.2010, 12:04

    Изглежда смазващ филм. Обичам подобни дисекции на обществото, свалям задължително. :)

Коментирай...