Пистолет, куфар и три смърдящи варела (2012)

“Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ разказва за Антон, по прякор „Красивия“, който е 23-годишен студент. Той има мечта, но за осъществяването ѝ първо трябва да намери пари, за да продължи следването си. „Красивия“ решава да рискува и по неблагоприятно за него стечение на обстоятелствата, се забърква в страхотна каша от преплитащи се комични и абсурдни случки с умопомрачителни герои. А именно – наркобос, който има мания да подрежда лего, глуповати дребни мошеници, опасно топ ченге – гей, корумпирани държавни служители, дъщерята на топ ченгето, неудачници, футболист и мутреса, свързани от любовта си към Достоевски, две щастливи малки циганчета и тяхната баба, която прави сладки от особена пудра захар.


Не знам от къде да започна. Дали от сюжета или от факта, че продукцията е българска, дали от посланието (?) или стилистичните търсения и дискурс, определящи филма като пародия на гангстерски филм, препращайки ни към едно друго заглавие, далеч по-известно и разбира се, не оставяйки никаква база за сравнение… „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” трябваше да бъде пародия и иронично намигване към холивудския жанр, но вместо това е мазно тарикатско филмче, изпразнено от съдържание, поради факта, че се опитва на всяка цена да изглежда cool, и понеже компетентните му създатели са наясно със световните кино тенденции и знаят, че това се харесва, са се опитали да го наблъскат с неадекватно изглеждащи американизми, които в повечето случаи изглеждат смехотворно. Комедията е изнасилена до краен предел, екшънът е под всякаква критика, героите – кухи и немотивирани, и колкото и да се опитват да ни убедят, че наистина са забъркани в опасна каша, празните им погледи и клиширани жестове, нека кажем, жестове, поведение и характери на събирателни образи, не помагат особено много. Защото едно е да направиш филм, работейки от гледна точка на добре написан сценарий, в който интересни герои правят интересни неща и така се стига до интересно послание, и друго е да хванеш за ушите превърнал се в нарицателно жанр (в което, разбира се, няма нищо лошо) и да измъкнеш от него всички моменти, продиктувани от своеобразния стил, да ги преведеш на български (първа грешка), да покажеш колко готини са те (втора грешка) и да се гордееш, че си намигнал на Гай Ричи, защото е пич. Но разбираш ли, ние сме достатъчно компетентни да иронизираме, мамка му, американското кино, защото между нас и Гай Ричи няма особена разлика, достатъчно компетентни да имаме свое собствено гангстерско кино, достатъчно компетентни да правим българско кино, в което сме загрижени само за блокбастърския му стил, защото знаем, че това е печеливша стратегия. Жалко е. Жалко е, не че се правят подобни опити, а защото няма как да ни се получат. Не и когато разполагаме с некадърно написан сценарий, осакатени герои и неадекватните им кореспондиращи актьори, техническа реализация – отново под всякаква критика и т.н.

url

Всъщност, има нещо хубаво. Неправилно използваните жанрови и сюжетни похвати, инфантилната превъзбуда по комерсиалното и американското, ако щете, скапаният звук (да, толкова скапан, че на моменти се разминава с устата на говорещия, да не говорим за дразнещия шум и нерегулираните му нива), монтажът – изнасилен и без всякакво чувство за ритъм, операторската работа – предизвикваща срам, Асенблатечковци и един Ивайло Захариев с мускулесто тяло и по-празен поглед от най-дълбоката пропаст – се опитват да ни убеждават или че са опасни мутри (първият играе вечната си роля, ама разбира се, че да), или че се нуждаят спешно от пари, за да продължат образованието си. Наистина трогващо. Добавяме един Георги Кадурин, който трябва да е зловещ мафиот, но разбира се, нито сценарият, нито амбицията му да изградят интересен герой проработват, и недоразумението Анн Джи, която най-вероятно играе себе си – разголено момиче в провокативни пози… Павел Великов, който въпреки напъна си да изглежда бавноразвиващ се, но умен и забавен, изглежда просто бавноразвиващ се… Влади Въргала, по-мазен от всякога, малко чалга, цигания в преносен и буквален смисъл, един герой – гей, който разбира се, трябва да бъде палячо.
Та хубавото е, че всичко това взаимно се допълва и изглежда кохерентно, като едно цяло, като една истерия, като една лудост, като едно недоразумение, пълно и завършено, в което лично аз не открих нещо, което да си заслужава. Но така е по-добре, защото ако имаше нещо, което да си заслужава или някой изблик на гениалност, това би нарушило баланса, недоразумението нямаше да е пълно и щях да се чудя и може би да се чувствам виновен, че въпреки всичко филмът не ми е харесал.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.20/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...