Perfect Blue (1998)

Perfect Blue е първият пълнометражен филм на Сатоши Кон, който се превръща в нещо като една от емблемите за анимето. Филмът се базира на едноимения роман на Йосиказу Такеучи – един проект, който идва на Кон съвсем неочаквано, тъй като в началото филмът е бил замислен като игрален. Режисьорът никога не бил чел романа, а само сценария, който самият автор му предлага. Той го приема за скучен и поискал да го промени според своите виждания. Отговорът, който му дават е, че може да прави каквито промени иска винаги, когато спазва три основни елемента: фанатизъм, графично насилие и динамично преследване, които да бъдат характеристики на анимационния филм. Върху тези ключови елементи, с помощта на сценариста Садайуки Мурай, Кон пресъздава сюжета, вмъква нови идеи и през 1998 работата по филма е готова. Качествата на сценария, сложните герои и психологическият заряд на анимацията веднага я превръщат във важна творба, а името на Сатоши Кон веднага бива забелязано, предизвиквайки голям интерес в сферата на японската и световната анимация.

Perfect Blue започва със сбогуването на Мима със своите фенове – поп звезда от известна група, която се възползва от този последен концерт публично да заяви, че се оттегля от музиката, за да започне новата си кариера на актриса. Съвсем скоро обаче всичко ще се превърне в кошмар. Несигурна и объркана, Мима започва новото си професионално начинание, в което няма нищо лесно и за което всъщност, тя не е готова. Оттук нататък започва едно мрачно препускане между съмнителните проявления на Аз-а, между минало и настояще и разяждаща параноя. Някой я следи и знае всичките ѝ тайни, които публично разкрива в интернет сайт. Наред с това хората около нея започват да бъдат убивани по особено жестоки начини, а личността на Мима бива раздвоена в психологическа криза – вижда второто си Аз като мрачно отражение, което не спира да я погубва в свят, в който никога не знаеш кое е реалност и кое илюзия.

С тези предпоставки филмът ни потапя в една притеснителна и мрачна история, която взима като основа характерен сюжет за един поп идол, за да изследва темите, които интересуват своя режисьор. Една от тях откриваме в мотива за границата между реалност и илюзия – тема, която ще бъде водеща в творчеството на Сатоши Кон. Става дума за граница, която изобразява перфектността на постигнатия успех със своите паранои и халюциниращи мечти, създавайки комплексен психологически образ на героинята. Впечатляваща е сценарийната връзка между това, което се случва във филма, в който се снима и това, което се случва в личния ѝ живот. Сатирична е критиката за личната идентичност, която поставя въпроси за еволюцията на Аз-а. Дали вървим твърдо с убежденията си и дали те не биват променени с хода на времето, където лъжливата илюзия успява да ни примами да вземем неочаквани решения. Двойният образ на Мима е създаден с помощта на халюцинацията и погубващото съмнение – това, което става характерност за полемиката около една шоу-звезда.

Сценарият преразглежда темата за изгубването на невинността и отдаването на душата на нещо, което изисква пълно съгласие за всичко, което би могло да провокира света около теб. Не случайно е наличието на порнографски сцени, при все, че героинята е едва на 21, но вече загубила чувство за свян в името на успеха от признанието. Това се превръща в прогресивно настъпващ ад, в който тя заема натуралистични отражения – притеснителни и брутални, но пълни с логика и някаква носталгична тъга от постепенното ѝ откъсване от духовните ценности на истинския свят. За всяко решение на Мима, режисурата е подготвила задушаващо страдание, което превръща филма в психологически спектакъл на болката, физическа и душевна, която е път към себепознанието. Кризата на героинята е нейното личностно изпитание. Човешко изпитание за това в какво си се превърнал и какво всъщност си, кой притежава душата ти и каква е нейната цена в свят на студенина и жестокост, където смъртта идва като иронична подигравка за постигнатия илюзьорен успех.

Perfect Blue е зрял филм, който използва аудиовизуалния потенциал на анимацията на адекватни равнища и създава проекциите на свят, в който рисуваният сюжет е пуснат по течението на свободата, достигайки синхрон на идейно и стилово ниво. Психеделичните ритми на музиката се сработват с визуалните образи, достигайки чувство за алтернативна реалност, пълна с кошмари. Ритъмът на действието е отличен, създава реалистична атмосфера на потенциална опасност – бягството на Мима, нейното разбито подсъзнание, задъханите ѝ действия, страха в очите ѝ – все категории, които работят перфектно в атмосферата на психотрилъра. Сюжетни характеристики, които получават физическо проявление в образи и звук, които пронизват, плашат, отвращават, тласкат към размисъл кой е истинският причинител на болката и какво трябва да ти се е случило, за да кажеш „Господи, вече нищо не знам за себе си!”.

Perfect Blue е филм, който провокира усещанията в дълбоки психологически измерения, пълни ги с идея и провокативна мисъл, приканва към съпреживяване и осмисляне на човешки категории.

Колко струва самосъзнателното прегрешение на собствените ни правила? Отговорът е в измамливите нюанси на съвършеното синьо, което не можеш да усетиш само с очите си, а с цялото ти изстрадало същество.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.67/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Tman
    12.Jul.2011, 13:18

    За мен най-добрият филм на Кон! Гледах го с един японски приятел и двамата останахме толкова впечатлени, че в последствие изгледахме всичките му филми. Не бях оценил качествата на анимето, но сега мога да кажа че преоткрих един нов филмов хоризонт.

  2. от Иво
    12.Jul.2011, 13:35

    На мен не ми е любимият, но не отричам, че е качествен и комплексен продукт на изключително ниво. :)

Коментирай...