Paris, je t’aime

или „Обичам те, Париж“.

Двучасовата лента вклюва 18 независими истории. Любовни и драматични, осемнадесет „кратки квартални романса“. Всички те се развиват в Париж – градът на любовта – и го показват от доста и различни страни. Един френски филм.

Историите се въртят между сносни и добри. Има и няколко доста добри; няма лоши. Сюжетите са различни, като някои са ежедневно обикновени, а други са по-странни или дори бият към фантастика. За да се поддържа разнообразието и всеобхватността има типични и преекспонирани персонажи: хубава и забулена мюсюлманка, гей, бедна латиноамериканска емигрантка с дете и работа на детегледачка, бойна азиатка, прецакан негър, слепец… От друга страна също така има вампири, духът на Оскар Уайлд, а Бог (или Дяволът, или Свети Петър) се явява под формата на каубой.

В ролите можем да намерим Natalie Portman, Willem Dafoe (каубоят-бог), Olga Kurylenko (вампирката), Steve Buscemi, Nick Nolte, Gérard Depardieu и още куп други относително-колко-известни актьори и режисьори.

Историите се развиват в някои от емблематичните за града места и носят специфична атмосфера. Не знам дали ще обикнеш Париж и ще почувстваш духа му (ако такъв е останал след всичките туристи и клишета), но късометражните филмчета си ги бива.