Pan’s Labyrinth (2006)

Гилермо дел Торо е един от най-интересните мексикански режисьори. Всъщност, творчеството му не може да бъде причислено към типичното иберо-американски или испанско кино. Дел Торо притежава собствен стил и обича да експериментира във филмите си, но едно нещо присъства неизменно във всяка една от продукциите му – детската му любов към готическите приказки и фантастичните създания. Фентъзи и хорър елементи присъстват във всичките му истории, независимо къде и кога се развива действието на филма.

R0001073

Лабиринтът на Фавна излиза през 2006 година и представлява своеобразно продължение на ниско бюджетния Гръбнакът на Дявола. В него дел Торо разказва история за призраци, която се развива на фона на Испанската гражданска война и представя ужаса на войната, видян през очите на едно дете. Същата идея виждаме и в Лабиринтът на Фавна. Мястото и времето са същите – Испания на Франко, а главен герой този път е малко момиче, което намира спасение от жестоката действителност в света на приказките.

Историята започва с приказка, и пак така свършва, а междувременно Офелия и майка ѝ пристигат в малко планинско селце, където са посрещнати от новия съпруг на майката – тираничния капитан Видал. На него и гарнизона му е поверена задачата да се справят с укриващите се в планината бунтовнически групи, които се опитват да свалят фашисткия режим.

По невероятно въздействаш начин дел Торо преплита тези на пръв поглед несъвместими два свята – този на войната и този на приказките. Режисьорът е категоричен – това не е детски филм – и без никакви скрупули пролива кръв на екрана. Образът на капитан Видал отразява режима на Франко като цяло – авторитарен, репресивен, безмилостен, студен. Сцени на жестокости и насилие не отсъстват, а доминиращо е чувството на страх и болка.

pans_labyrinth4

На другия полюс Гилермо дел Торо създава свят на приказни същества и магии. Верен на стила си, режисьорът създава отблъскващи визуално, плашещи създания. В същото време спазва някои от основните за приказките елементи – портал, свързващ двата свята, преминаване през изпитания, феи и книги, изписани с невидимо мастило.

Всъщност режисьорът не изгражда филма на принципа на противопоставянето и контраста между двете истории, а точно обратното. Двете сюжетни линии вървят заедно, като се преплитат и допълват, създавайки една завършена история. Посланието, което Дел Торо споделя е ясно – магията, красотата, надеждата съществуват, но ще ги намерят само онези, които вярват в тях и знаят къде да ги потърсят.

Освен всичко друго, филмът представлява визуален шедьовър. В  кратка сцена главната героиня разказва приказка на нероденото си братче и докато думите се редят една след друга, пред очите ни оживява история за далечно царство и вълшебно цвете – сцена, с която Дел Торо ни припомня силата и красотата на въображението.

Лабиринтът на Фавна е може би най-добрият му филм до момента. След прожекцията на филмовия фестивал в Кан публиката ръкопляска 22 минути сред края му, Бьорк му посвещава песен,  а в Америка получава шест номинации за Оскар и печели три от тях – включително номинация за Най-добър чуждоезичен филм, категория, в която рядко се номинират фентъзи филми.

pans-labyrinth

Лентата се нарежда и сред личните ми фаворити, и ако не е най-добрият филм за режима на Франко,  който съм гледала, то поне представлява най-оригиналният такъв. Филмът пленява с мрачната си красота и се запечатва в съзнанието.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.17/5 от 6 глас(а)
Loading...

 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Спас Колев
    13.Jun.2013, 22:58

    Освен това филмът е причудлива реплика на „Да отгледаш гарвани“ (който за мен е едно стъпало по-нагоре).

Коментирай...