Outside the Law (2010)

Извън закона (Hors-la-loi) е алжирското предложение за награда Оскар в категорията за чуждоезичен филм. Филмът е съвместна продукция между Франция, Алжир и Белгия и e дело на Рашид Бушареб – френски режисьор от алжирски произход. Лентата е исторически филм, който представя може би най-важния период в алжирската история – борбата за независимост от Франция след Втората световна война.

Историята е представена чрез съдбата на трима братя, чието семейство губи дома си в Алжир и е принудено да напусне страната, търсейки щастие другаде. Месуд се присъединява към френската армия в Индокитай, Абделкадер става лидер на алжирското движение за независимост във Франция, а Саид се мести в Париж заедно с майка си, където върти бизнес с проституция, нощни заведения и съмнително законии боксови мачове. Когато тримата се срещат отново във френската столица, осъзнават че не са безразлични към съдбата на родната си държава, която се намира под френска окупация.

Нека допуснем, че не знаеш много за колонизаторското минало на Франция, почти нищо за държавата Алжир и абсолютно нищо за алжирската революция и борба за независимост. Е, в такъв случай определено не това е филмът, от който ще научиш каквото и да било. Дори напротив – ако не си се запознал предварително с тематиката на лентата, има реална опасност да се почувстваш „изгубен“ още в началото ѝ.

До същото водят ритъма на филма и действието, разкъсано от „дупки“ във времето, през които историята неумело прескача. Но по-фрапантни са дупките в сюжета, които една по една се откриват с течение на минутите.

Филмът разполага с по много от три неща – режисьорски амбиции, екранно време и стабилен бюджет. За съжаление нито двайсет и петте милиона финансиране, нито над двата часа дължина го правят по-епичен и по-малко отегчителен, а въпреки очевидното желание на режисьора да навлезе дълбоко в конфликта, историята остава зле разказана. Рашид Бушареб, който вече има опит в правенето на военни филми, допуска някои от основните грешки при разказването на този тип истории. Проблемът е представен едностранно, действието се развива праволинейно и предвидимо, а героите са стереотипно и повърхностно изградени. В самата лента има прекалено малко история за исторически филм, прекалено малко политика за политически филм и прекалено малко драма за толкова личен филм. Реултатът е една безидейна и лишена от емоционалност лента, в която духът и вдъхновението на революцията не могат да бъдат усетени. А какво по-голямо нещастие за филм, базиран именно на това?

Редно е да обърнем малко внимание на диалозите, тъй като, очевидно, сценарият не го е направил. За дълбочина или оригиналност и дума не може да става, като повечето реплики са откровено скучни и банални, следвайки абсолютното клише на тематиката. На моменти дори звучи комично, особено когато персонажи, представени като простовати и обикновени хорица, се опитват да изричат мъдрия си „завет“ и водят диалози, които просто не се вписват с всичко останало. Също прави впечатление честото използване на думата „Бог“ и религиозните фрази като цяло, което може и да е отчасти коректно в контекста на времето и мястото, но все пак е пресилено, и по-лошото – наподобява насаждане на конфликт между между духовното богатство на алжирци и французи. В този ред на мисли лентата не е съвсем безпристрастна, но това, разбира се, не е изискване за качествено кино.

На много места можете да попаднете на ревюта, според които филмът е сравняван с ленти като Недосегаемите, Кръстникът и Имало едно време в Америка. Въпросното не само е без основание, то е абсурдно. Извън закона не носи нито атмосферата, нито заряда на горните три филма, а героите остават по-скоро маргинални, отколкото емблематични. Вината съвсем не е в акьорите, които изпълняват главните роли. С тримата (сред които най-познат на широката публика е може би Джамел Дебуз), режисьорът работи и в други от филмите си. В Days of Glory героите им дори носят същите имена като тези тук. Ала и с имената си остават, тъй като в Извън закона персонажите не търпят почти никакво развитие и остават плоски и предвидими. Филмът е далеч и от класиката The Battle of Algiers.

Липсата на динамика и идеи се усеща до самия край на филма. Който край е всичко друго, но не и екзалтиращ, епичен, вълнуващ. След претупаните финални сцени е нормално да си зададем въпроса „как се стигна до тук и какво следва?“, защото случващото се е лишено от логика и смисъл, дори от чиста емоция. И сякаш този финал идва прекалено лесно и леко прибързано. Което в никакъв случай не трябва да се разбира в смисълa, че филмът можеше да бъде още по-дълъг…

В Извън закона режисьорът Рашид Бушареб единствено използва историческата рамка, за да маркира годините на събитията. От там нататък сюжетът поема по свой път, който в крайна сметка не ни отвежда никъде. Освен мудното развитие на действието сред негативите на филма са още слабите диалози, бедните характери и липсата на индивидуалност при разказването на историята. Най-добрите сцени във филма остават няколкото архивни исторически кадъра, в които има повече драматизъм и емоция, отколкото в цялата останала част от филма.

Нели, Никс

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 1.33/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    24.Feb.2011, 23:22

    […] Outside the Law […]

  2. от Нели
    25.Feb.2011, 13:13

    Никс, май само двамата с теб сме го гледали този филм…
    Ама то след това ревю, някой и да е имал желание да го гледа, сигурно се е отказал.

  3. от Никс
    27.Feb.2011, 18:29

    Сигурно и ревюто само двамата сме го изчели :D
    Поне да ни благодарят за саможертвата!

  4. от Георги
    5.Mar.2011, 18:42

    е толкова ли е зле този филм та има оценка Рейтинг 1.33/5
    резюмето изглежда интересно, но тази оценка ме отказа.

  5. от Нели
    6.Mar.2011, 20:31

    Няма да те лъжа, филмът не е шедьовър. Може пък да ти хареса, знам ли, гледай го.

Коментирай...