Only Lovers Left Alive

Без съмнение, Джим Джармуш се нарежда сред най-интересните американски режисьори. Философ, визуален поет, новатор, ексцентрик, майстор – комбинация от качества, която превръща филмите му в микс от интелектуални дискусии, артистични експерименти и опияняваща атмосфера. Всъщност, сред всички епитети, с които можем да определим него и работата му, най-подходяща е думата „оригинален“. И с готовност бих я използвала, ако не беше в разрез с разбиранията на самия режисьор:

„Нищо не е оригинално. Чувствай се свободен да откраднеш от всяко място, което ти носи вдъхновение или разпалва въображението ти. Стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, поеми, мечти, случайни разговори, архитектура, мостове, улични знаци, дървета, облаци, маси от вода, светлина и сенки. Избери, обаче, само онези неща, които говорят директно с душата ти. Ако направиш това, работата ти (и кражбата ти) ще са автентични. Автентичността е неоценима, оригиналност не съществува. И не се тормози да оправдаваш кражбата си, отпразнувай я, ако така се чувстваш. При всяко положение, винаги помни думите на Жан-Люк Годар : Не е важно от къде ще вземеш нещо, а в какво ще го превърнеш.“

only-lovers-left-alive03

С тази творческа философия, вече филм след филм, Джармуш създава ленти, вдъхновени от класически литературни творби, градски легенди, исторически личности. Негови учители са известни музиканти, признати художници, кино творците. Негово вдъхновение е красотата, любовта, самотата.

Новият му филм Only Lovers Left Alive не само не прави изключение от правилото, а сякаш идеално обрисува стилът на режисьора, въпреки, че литературните препратки и философски диалози са далеч по-малко от тези в предишния му филм – The limits of control. Този път Джим Джармуш е далеч по-сантиментален, а лентата му е по-скоро микс от усещания, чувства и визуални видения, отколкото низ от мисловни конструкции.

Филмът ни отвежда в мрачен самотен апартамент, къде живее Адам – вампир, музикант, отчаян от света около себе си „млад“ мъж, който обмисля да сложи край на живота си. Усещайки мрачното му настроение, голямата му любов Ева, прелита от другия край на земното кълбо, за да бъде с него. Така в две думи може да бъде описан сюжета на филма, който обаче не е нито приказка за вампири, нито история за любов. Всъщност Джармуш никога не се е интересувал от сюжета на филмите си. Често използва познати, банални истории, които лесно могат да бъдат преразказани в едно изречения. Действието върви бавно, монотонно, без драма и екшън, а резултатът обикновено са филми без посока, без цел, които се леят на екрана свободно като мисъл. Точно по тази причина определят стила му като експериментално кино – защото Джармуш не подчинява филмите си на определени правила, прави кино без да гони някаква цел или да търси какъвто и да е бил резултат. Снима сцените според настроението си, пише репликите на героите си спонтанно, и създава филми единствено от любов към киното.

RZ6A7363.JPG

Има нещо, обаче, което отличава Only Lovers Left Alive от останалите му филми. Тук за пръв път Джим Джармуш си позволява да критикува съвременното общество. Разочарован от хората днес, той ги определя като зомбита – мъртви за света на изкуството, мъртви за красотата на въображението.

Джармуш винаги е бил визуален майстор, а Only Lovers Left Alive е по-красив от който и да е друг от филмите му. Пропита в меланхолия, украсена в тъмни цветове, лентата се лута по безлюдните булеварди на Детройт, из тесните улички на Танжер, под тежки рок акорди, под светлината от уличните лампи. Насред купчини от книги и нахвърляни по земята китари, попадаме в една приказка – нежна и дълбока като нощта.

изтеглен файл

Вдъхновен от светът на изкуството, Only Lovers Left Alive представлява всъщност комплимент към самото изкуство. То е, което ни отличава от останалите живи същества, то е, което ни извисява, одухотворява, оцветява душите ни. Изкуството единствено успява да ни спаси от баналността на съществуването ни, защото е вдъхновено от живота, но най-вече защото вдъхва живот. Красив, ексцентричен филм.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.38/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Иво
    17.Jun.2014, 9:15

    Много голям. Ама много! Радвам се да видя този филм на първо място с класацията ти за изминалата година. :)

  2. от Зоя Нисторова
    9.Dec.2014, 17:35

    Този филм е наслада за ума и душата!

  3. от Нели
    10.Dec.2014, 1:49

    Спечели ме и мен. Дотолкова, че го обявих за най-добрия филм на 2013. За още кино предложения, можеш да погледнеш миналогодишния ми топ – http://framespotting.net/neli-naj-dobrite-filmi-na-2013/

Коментирай...