Oldboy (2013)

Oldboy (2013) е римейк на южнокорейската класика в жанра от 2003г., дело на бруталния в гения си Чан Уук Парк. Спайк Лий, по необясними за мен причини, е решил да се захване с непосилната задача да пресъздаде за широката аудитория история, която не би могла да стане масов хит, и същевременно с това да запази красотата на повествованието си и атмосферата, караща зрителя, не по собствена воля, да почувства неудобство, отвращение и въпреки това съпричастност към разгръщащата се постепенно пред погледа ни трагедия. Чувствата, които трудно биха могли да бъдат описани с думи при делото на Парк, при последната творба на Лий могат да бъдат синтезирани в няколко абзаца. Всеки, гледал оригинала, мисля, с лекота ще се съгласи, че римейкът дори бегло не може да достигне вече заложените високи стандарти. Американският Oldboy е просто поредният екшън, отчасти трилър, който най-порядъчно следва заложения модел при изпълнението на ленти от този жанр, изключващ всякакъв елемент на изненада и правещ зрителя донор на приходи за нещо, което дори не е трябвало да съществува.

still-of-josh-brolin-in-oldboy-large-picture

В началните си кадри историята ни прави свидетели на безцелния живот на Джо Дюсет (Джош Бролин), работохолик-алкохолик, занимаващ се със създаването на рекламни кампании. Ежедневието на главния герой преспокойно може да бъде характеризирано с две ключови думи: работа и бутилка водка. Всякакви отговорности Джо оставя извън полезрението си, отдавайки се изцяло на разрухата, обуславяща съществуването му. Безцеремонното му, апатично, безскрупулно отношение към бившата му жена, когато тя му звъни да му каже, че е пропуснал рождения ден на три годишната си дъщеря, служи като доказателство за нрава на героя и липсата на ценности в мирогледа му. Същинското действие във филма започва в завършека на типичния за Джо ден. След като проваля потенциална сделка, държейки се, така да се каже, неподобаващо с половинката на клиента си, героят на Джош Бролин стремглаво се ориентира към порока си. В края на вечерта виждаме Джо мъртво пиян, лежащ на тротоара в собственото си повърнатото, („повърнато“ – главен компонент на съвременните филми, ключов елемент към успеха). На сутринта Джо се събужда в непозната стая без прозорци, без каквато и да е слънчева светлина, в компанията на самия себе си, телевизор, няколко листа празна хартия с химикал и необходимите му тоалтени принадлежности. Тази стая ще се превърне в дом за главния герой за период от две десетилетия. В този времеви промеждутък Джо разбира, че бившата му жена е била изнасилена, след което убита и предполагаемият извършител на престъплението е самият той. Тригодишната му дъщеря, останала сирак, е осиновена от примерно семейство, като той има възможността да проследява развитието ѝ през целия си двайсетгодишен престой в тази уж хотелска стая посредством телевизора, който основно излъчва предавания, в които главно действащо лице е самият той. По времето на затворничеството си главният герой изживява пълна метаморфоза. Отказва изцяло алкохола, укрепва духа и тялото си с помощта на физически упражнения. Водещата го цел да намери човека, който го е затворил, и да открие дъщеря си, става основен мотив на изграждането на новата му самоличност.

Един ден, след двайсет години, на вниманието ни е представена сцена, в която Джо излиза от сандък, оставен на средата на някакво поле. Похитителите му са му оставили пари, писмата, които е писал на дъщеря си през всичките тези години, и мобилен телефон, чрез който да му подхвърлят следи, водещи до съществени отговори, касаещи причината за неговото похищение. Първата екшън сцена се развива секунди след това, където Джо показва сила, надмощие и бойни умения над група тийнейджъри. Малко по-късно се среща с Мари (Елизабет Олсен), медицинска сестра, която, освен че се заема да лекува главния герой без каквито и да е дивиденти след едно от поредните му сбивания, например с група от четиридесет мъже (естествено, че всичките ги наказва безпощадно), ами го прави и знаейки, че той е обвинен за изнасилване, убийство и съответно преследван от властите. Но за нея това не представлява какъвто и да е проблем, защото тя успява да вникне дълбоко в душата му и да открие таящата се там се доброта. Спайк Лий с всички усилия се опитва да ни убеди в истинността на химията между двамата герои, само че съвсем не му се получава. Това, което Чан Уук Парк успя да изгради при привличането между тези двама герои, е реално, живо точно толкова, колкото октопода, опитващ се да се измъкне от гърлото на героя в южнокорейския оригнал. При американския римейк симбиозата между двата персонажа е лишена от достоверност, с колкото и усилия да се опитва да ни се втълпи обратното. Повечето сцени са лишени от каквато и да е автентична атмосфера; дори злодеят не успява да ни убеди в правотата на действията си. Шарлто Копли (в ролята на ултимативния злодей, чиито мотиви трябва да сме разбрали в края на филма) присъства на сцента точно така, както би присъствал злодей от пародия на филм за Джеймс Бонд. Всичко в американския Oldboy е повърхностно, стандартно, неизлизащо от нормите на тривилаността, когато иде реч за екшън филми.

OB_13390.CR2

Както вече стана пределно ясно, съм голям фен на южнокорейския Oldboy, а и на всеки филм, дело на великия, безкомпромисен в творчеството си Чан Уук Парк, и като такъв съм далеч от мисълта, че някой, пък било то и Спайк Лий е в състояние да направи адекватен римейк на негов филм. Това, на което корейския режисьор ни прави свидетели, е единствено по рода си и трудно би могло да бъде пресъздадено без да бъдат изгубени ключови детайли от атмосферата на цялостната продукция. Oldboy (2013) е поредният екшън филм, създаден за масовата аудитория, нецелящ да предизвика каквато и да е мисловна дейност, направен само и единствено за забавление.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 1.00/5 от 1 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...