Nowhere Boy (2009) (EFA ’10)

Музикалните легенди Джон Ленън, Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън заемат огромна глава от музикалната история. Последните години животът на четиримата често намира отражение и върху филмовите ленти. Не са един или двама режисьорите, които посвещават биографичен филм на един или всичките членове на Бийтълс. Това прави и англичанката Sam Taylor-Wood в своя режисьорски дебют – филмът Nowhere Boy от 2009 г.

Лентата е написана от сценариста Matthew Greenhalgh – името зад биографичния филм Control, разказваща живота на пънк певеца Ian Curtis. Nowhere Boy е посветен на друга музикална легенда – Джон Ленън. Филмът всъщност обхваща пет от тийнейджърските му години – от смъртта на чичо му през 1955 до заминаването му за Хамбург, когато е на 19.

Лентата започва между rock`n`roll ритми и класическа музика, очертавайки големия сблъсък в живота на младия Джон – този между свободомислещата му разкрепостена майка Джулия и консервативната винаги сериозна леля Мими. Първата го изоставя още като дете на грижите на втората, която го отглежда като свой син. Години по късно Джон и майка му се срещат отново в решаващ за момчето момент. Спрял се на кръстопът за никъде, на него му предстои да разбере какво иска да постигне в живота си. Тук идва ролята на майка му, която пробужда у него любовта към rock`n`roll музиката.

Това е филм не толкова за музиканта Джон Ленън, а за обстоятелствата, които го правят човека, който е. Това е филм за израстването на едно момче, преживяло много загуби и разочарования, но което в крайна сметка не се отказва от мечтите си.  В този род на мисли лентата е повече биографична, отколкото музикална. И въпреки че режисьорката улавя правдиво някои моменти от живота на Ленън, които по-късно музикантът отразява в песни, музиката на Бийтълс отсъства. От тук идва и разочарованието на някои верни фенове, които очакват една идея по-емоционален филм. За сметка на това пък филмът радва във визуално отношение – с красива сценография и костюми, които заедно с цялостната атмосферата безпогрешно подсказват исторческия период – английското общество на ръба на промяната в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.

Nowhere Boy на Sam Taylor-Wood е прецизен, обективен поглед върху младежките години на Джон Ленън. И ако трябва да обвиним в нещо режисьорката, то е може би липсата на смелост да представи историята по един по-разчупен начин. Лентата се развива хронологично, без изненади и въпреки че намеква за някои по-конфликтни моменти, по-скоро залага на сигурното. Жив и динамичен филм, който обаче е лишен от собствена индивидуалност.

От премиерата си насам Nowhere Boy предизвика противоречиви мнения – от поздравления за добрия режисьорски дебют на Sam Taylor-Wood до остра критика. И все пак филмът намери своите фенове сред зрители и критици. От BAFTA филмът получи четири номинации, а от юзърите на IMDB – седем звезди.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.33/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    12.Oct.2010, 2:48

    […] Nowhere Boy […]

Коментирай...