Nothing Personal (2009) (EFA ’10)

Nothing Personal, първият пълнометражен филм на полската режисьорка Urszula Antoniak, беше представен за пръв път на фестивала Локарно през август миналата година, от където си тръгна с няколко награди. От тогава насам взе участие във фестивали по цял свят – в Холандия, Полша, Гърция, Франция, Аржентина, САЩ и др.

Филмът започва с няколко тихи кадри, в които става ясно, че главната героиня (Lotte Verbeek) се кани да напусне дома си. Раздава всичките си лични вещи, освобождава се от нещата, които я задържат у дома и потегля на автостоп към друга държава и нов живот. Само с раница на гърба, тя в самота преживява сред  дивата природа на Ирландия, докато не попада на малка скромна къща насред гората. Така се запознава с Мартин (Stephen Rea) – по-възрастен от нея самотен мъж, който ѝ предлага храна в замяна на нейната помощ в градината… Оттук нататък филмът изследва поведението и взаимоотношенията между двамата герои, без да разказва и описва нищо за миналото и характерите им.

Ето моето мнение и това на Иво, като едно съвместно ревю.

Ерин: В своята същност това е филм за трудностите при създаването на връзка между хората, за печеленето на доверие, влюбването и самотата. Зад почти оригиналния сюжет обаче прозират елементарни идеи. Ако оставим настрана няколкото интересни режисьорски хрумвания, силната актьорска игра и визуално красивите кадри на фона, на който се развива действието, филмът спокойно би могъл да се превърне в едно от онези американски клишета за емоционално обремененото самотно момиче, което най-накрая среща мъж, способен да проникне в ледената ѝ крепост. Режисьорката разчита предимно на изразителни сцени, вместо на диалози, за да разкрие света на героите си, в следствие на което сценарият изглежда бедно написан, а персонажите – зле изградени. А лентата те оставя да се чудиш дали не си пропуснал нещо, когато всъщност няма нищо съществено за пропускане. И въпреки потенциала си, филма разочарова и почитателите на този тип по-студено и мълчаливо кино. В центъра на сюжета Urszula Antoniak поставя силен женски образ, който за всеобщо съжаление е една идея по-феминизиран, отколкото трябва. Поведението на героинята плюс липсата на каквато и да било информация около нея интригува за момент, докато любопитството на зрителят не преминава в отегчение и досада. Действието върви мудно, а равносметката е един емоционално безличен филм, който трудно приковава вниманието. И ако Нищо лично е заглавието на лентата, то нищо специално са думите, които обобщават мнението за нея…

Иво: Типично европейско кино с характерния си сантиментален и художествен напън да изследва психологически една по-различна ситуация. Минимализмът и естетическата перфектност, малкото диалог и липсата на други герои съсредоточават камерата върху двамата самотници. Героинята бяга, иска да се изолира от всякакъв социален живот, но намира отражението си в образа на вдовеца Мартин. Въпреки че той живее сам, никога не се разбира, че бяга от социални контакти, както героинята, която постепенно започва да се сближава с него и да му има доверие, не за друго, а защото е уж като нея. Сценарият обаче никога не споменава, че той бяга от социалното (дори се разбира, че се познава със сервитьорката в бара), а твърди точно това, защото сближаването и сродяването на душите им постепенно става очевидно точно заради това общо бягство. Действията на мъжа приличат на тренировка, докато бягството на жената е достатъчно ясно за решението ѝ да е сама, което взето заедно, противоречи на идеята, така както си противоречат желанието и нуждата да си сам. Получава се неоправдана обосновка, подкрепена с красива фотография и студени актьорски изпълнения. Бягството е лишено от всякаква практическа за индивида цел, от което би следвало да се потърсят личните му потребления от самотата. Уви, такива няма, а целият филм е графично изображение на човешката изолация – добро, но лишено от смисъл, колкото и психологическо да е то.

Нищо лично балансира между задълбочени житейски теми и човешки решения в сюжета си, но идеята му остава просто поглед върху взаимоотношенията между двама души. Идейно, но неподхранено и сантиментално задоволено с размита логика и аргументи.