Nine (2009)

През 2009г излиза филмът на Роб Маршал Девет – може би един от най-амбицизоните проекти през годината. Преди обаче да стигнем до Девет, предлагам да слезем половин единица надолу в далечната 1963, когато излиза знаменитият 8 1/2 на Федерико Фелини. Ако трябва да съм точна обаче, истината е, че Девет е правен не по филма на италианския режисьор, а по вдъхновен от него бродуeйски мюзикъл. Звучи сложно, но това всъщност не е нещо, което не е правено до сега. Друг филм на Фелини, „Нощите на Кибирия“, вдъхновява поставения на Бродуей мюзикъл „Сладката Черити“, който после се превръща в един от най-добрите филми на Боб Фос. Виждате как още преди да започна да говоря за самия филм, успях да намеся толкова много и така големи имена, че е почти невъзможно да се подходи към този филм без известни очаквания.

Въобще 8 1/2 e филм, който може да предложи много не само на зрителите си, а и на всеки, които е готов да прави изкуство от него. За щастие обаче Роб Маршал търси само вдъхновение от него, но не съревнование с гениалния Фелини. Вярно е, че идеята в двата филми е една. Ще видите подобни сцени и дори идентични реплики. С това обаче приликите се изчерпват. Маршал и компания ( сред сценаристите е и починалият преждевременно Антъни Мингела) опростяват максимално историята.

Сюжетът е следният : В живота на известния италиански режисьор Гуидо Контини настъпва момент на творческа криза. Освен с проблемите около новия си филм, той трябва да се справя и с жените в живота си, сред които са разочарованата му съпруга, ненаситна любовница, нахална репортерка и капризна актриса. Всичко това ни е разказано в стил мюзикъл – нещо, което вече сме виждали да носи успех на Роб Маршал. Тук режисьорът е отново във върхова форма. Музиката разкрива вътрешния свят на героите. Тя е и нежна, и страстна, и меланхолична, и жива. Поглъща те в един свят на чувства и усещания. Визията на филмът пък е повече от впечатляваща. Маршал редува черно бели кадри и живописни картини от Италия по такъв начин, че успява да ти замотае главата още с първите няколко сцени. Декорите са красиви. Костюмите са красиви. Светлината е красива. Всичко във филма крещи за внимание…

Изключение не прави и актьорският състав, оглавяван от Даниел Дей Луис. Актьорът този път изглежда по-добре от всякога. Ролята страшно му отива, а и той полага не малко уислия да влезе в кожата на италиански съблазнител. А талантът му не се изчерпва само с акцента. Женските роли са поверени на няколко от най-талантливите и красиви актриси на нашето време – Пенелопе Круз, Никол Кидман, Марион Котиар и Кейт Хъдсън. Кастът включва и кино иконите Джуди Денч и неповяхващата София Лорен, както и певицата Фърги, която получава най-страстната и загадъчна роля. Дамите пръскат сексапил и чувство във всеки кадър и разкриват палитра от емоции.

Въпреки тези качества обаче, когато гледаш  Девет по-задълбочено и особено когато имаш прекалени очаквания за екзистенциални и непреходни послания, свръх артистични мотиви и провокиращи метафори, които да обърнат главата ти, оставаш разочарован. Девет предлага повърхностно забавление, извънредно добра стилистика – музикална и визуална, провокира на комерсиално и елементарно ниво с всичките си секс закачки, разголената Пенелопе Крус, която се справя повече от добре като изкусителка, но не успява да ти каже нищо ново, нищо полезно, което вече да не знаеш, нито пък да провокира интелектуалеца у теб.

Плътност и дълбочина тук няма да откриете. Но добрата новина е, че нито Роб Маршал, нито великолепният каст, който той събира, се стремят да ги покажат, а това от своя страна е един опростен грях, тъй като никой няма да ни досажда със смехотворна и зле изглеждаща оскарова сантименталност. Всичко е непретенциозно забавление с прилъстителни трикове за едно зареждащо и приятно прекарано време пред екрана. Филмът е фантазия, еротика, чиста наслада. Омагьосва и пленява.

 

Нели, Иво

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.50/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Nezoo
    8.Aug.2011, 14:13

    Някои неща са хубави именно защото не са перфектни ;)

  2. от Нели
    8.Aug.2011, 18:11

    Точно това си говорихме с Иво, докато обсъждахме ревюто. И двамата знаем, че филмът не е перфектен, далеч е от Чикаго и още по-далеч ог 8 1/2, но все пак притежава някакво очарование, което го прави изключително приятен за гледане…

  3. от weasell
    9.Aug.2011, 16:52

    Много съжалявам, че ще го кажа (напиша), много мразя коментари и изказвания от този вид, който ще последва след малко, но посоченият филм събужда всичко лошо в мен. За мен той беше върха на кича, парада на какофонията и великолепието на скуката. Наистина не бях попадала на по-безсмислен и дразнещ филм. Но актьорският състав беше невероятен.

  4. от Нели
    10.Aug.2011, 20:56

    Пищен филм, като всеки мюзикъл. Както споменахме и ние, сюжетът е доста опростен и идеите, които носи са далеч не толкова коплексни. Но музиката е красива, а текстът на песните е доста смислен, по такъв начин, че разкрива характерите на героите… които пък са поверени на страхотен екип актьори. Най-малко заради всичко това си струва гледането. Дразнещ би бил за хора, които не са свикнали да гледат мюзикъл филм, в които наистина голяма част от екранното време е отделено на песни и танци… но това са рисковете на този тип филми…

  5. от Иво
    11.Aug.2011, 0:46

    Друг е въпросът, че точно този кич и какофония е една отделна категория, която не е задължително да има общо с художествената и аудиовизуална естетика според жанровите особености на мюзикъла. Дори дебелите проститутки в публичния дом на Фелини свидетелстват за това, но киното му е легендарно и определено няма проблем с брутално гротесковия си фарс.

Коментирай...