Никс: Най-добрите филми на 2009

Умувах за някакъв главозамайващ увод, но след като нищо не измислих, реших да те позанимавам с малко искрени „на ти“ приказки, което може и да изглежда оригинално, но всъщност е доста изтъркано и писателите го използват, когато нямат какво да кажат – по същия начин, по който самоиронията например не е нищо повече от самозащита и превантивно действие.

И така, след като с горния абзац отсяхме 25% от неориентираните и случайно попаднали тук читатели, време е да продължим по същество. С ясното съзнание, че не съм и няма как да съм изгледал всичко, представям ти десетте филма на 2009. Ако обичаш да четеш и размишляваш за кино – материал за теб има достатъчно. Ако ли обаче си по-практичен и рационален, и освен това имаш известно доверие в мен и преценката ми – то определено ще намериш какво ново да гледаш.

Така или иначе, авторът на класацията не носи никаква отговорност за последиците от гледане на кино, пък било то и на филм, който той е препоръчал.

10. HOME

Свободният и напълно безплатен за гледане HOME запълва квотата на научнопопулярните филми в тази класация. Заслугата за това е изцяло на визуалната част, а не на всевишния глас зад кадър.
В интерес на истината виждали сме и по-красива и добре заснета природа. Но не през 2009.

09. Източни пиеси

Да направиш от нищо – нещо. В общи линии това правят Камен Калев и екип в българския „Източни пиеси“. А драмата така избуява, че накрая излиза от кадър и става съвсем реална. За добро или лошо? Животът е циничен, но си знае работата – май бе за добро…
Ако филмите бяха хора, то този щеше да е скромен и симпатичен.

08. The Imaginarium of Doctor Parnassus

Малшансът, преследващ Gilliam в творенето му на филми свършва тук, където той получава поне капка признание. Уви, за повече не можем да говорим, тъй като лентата се е получила твърде неангажираща и несериозна. И моментите на вятърничавост са това, което размътва някои иначе брилянтни сцени и хрумвания.

07. Moon

Минималистичен и семпъл, но също толкова интелигентен, „Луна“ показва едно от другите лица на фантастиката и наред с това става повод за доста екзистенциални въпроси и размисли.

06. Los abrazos rotos (Broken Embraces)

Almodóvar явно е достигнал до такъв етап, че прави ако не филми за самия себе си, то поне такива с доста препратки към кариерата и личния си живот. Тук героят му е режисьор, а любимката му Penélope Cruz едновременно сияе и помръква на фона на засилени цветове и пищни декори. „Счупени прегръдки“ наслагва няколко филм-във-филма, комбинирани с чудесна режисура и заснемане. Самата история обаче не е толкова радостна – ако има нещо противоположно на романтичните комедии, то това е то.

05. The Bad Lieutenant: Port of Call – New Orleans

Като изключим леко инфантилното заглавие, предвещаващо евтин ченгесарски екшън с елементи на пошла кримка, като цяло „Лошият лейтенант“ хич не е лош филм, а Nicolas Cage изкупва доста грехове с покъртителната си роля.

04. The Hurt Locker

Рейнджъри… но не звездни, а по-скоро минно-пехотни. Динамичен в бързината и напрегнат в тишината, достоверно реалистичен и дори носещ послание на клетия зрител, умиращ от скука в американската си мечта. А режисьорът е жена, само между другото.

03. A Serious Man

Известен още като филмът с готиния трейлър. И лентата наистина си оправдава трейлъра. А „братята Коен“ – което отдавна не е просто име, а нарицателно, клише, марка – затвърждават имиджа си с една оригинална и изпипана отвсякъде продукция, далеч по-стегната и по-малко дотягаща от обикновено. И с култови персонажи, разбира се.

02. In the Loop

Политиката е фарс, а хората са пионки едни на други, заменими и клатещи се на ръба на дъската. Това е и едно от нещата, които лентата „завърта“. Но не с фактология, документалност и солидна пропагандна логика, ами с хумор, сатира и пълен арсенал от британски привички.
„Документално“ остава единствено заснемането като похват. Натуралната и друсаща камера може и да не ти харесва, но свиквай, защото елементи от нея има също в номер 4, а и стигаме до…

01. District 9

Лична и съкровена история, символизираща глобални и световни неща; лична история с огромен подтекст. Прекрасно разказана история, правдоподобна фантастика, смислен екшън. Двучасова динамика и дори докосваща драма. Всичко в едно.
Не помня откога не бях гледал филм за втори път. „Сектор 9″ започва толкова вихрено и залива с информация за новоизлюпената си реалност, че просто те задължава да повториш. След което всички погледи се насочват към Neill Blomkamp, феновете чакат продължение и дори не си помислят, че то ще е провал, както обикновено става с продълженията.
Не изпадай в стереотипи и предразсъдъци – това не е „филм за извънземни“. Много повече е.