По модела на Paris, je t’aime, „New York, I Love You“ разказва няколко кратки истории, развиващи се в Ню Йорк. Авторите на концепцията са едни и същи. Дали защото Ню Йорк не се слави с романтичността си или заради друго – но тук не им се получава. Въпреки сравнително доброто начало и няколко наистина добри истории, сред тях има откровено скучни и безидейни такива. Наред с това присъстват всички клишета, характерни за подобни филми – като започнем от разнообразието на нации за цвят, минем през задължителната история с таксиметров щофьор, внушаваща ни как таксиджиите са сърцето на всеки град (според мен са задника), и свършим с Natalie Portman, която много я бива в такива лековерни и безгрижни романси. Дори доста сериозното присъствие на големи имена сред актьорите не помага особено на историите, които лъхат на посредственост и липса на разнообразие. От време на време изниква някоя оригиналност, но в повечето случаи тя изглежда самоцелна и насилено нагласена, което убива елемента на изненада.
Градът не е показан такъв, какъвто е; всъщност не е показан никак, така че недей очаква да усетиш духа и атмосферата, „the spirit of New York“!
Loading ...
23.Nov.2009, 23:44
тва с таксидиите ми ареса :) няма ли обложка, за да знам да го избягвам?
25.Nov.2009, 14:58
да беше питал гугъл, по-бързо щеше да стане :D
poster & poster.
25.Nov.2009, 15:45
Вече по постери ли си харесват хората филми за гледане?
17.May.2010, 22:04
е да, но в сравнение с „Paris, je t’aime“, е доста по-добър. тук поне накрая разбираш връзките между отделните сегменти, докато Paris си е пълен боклук. щото филма за Париж, не е правен само от французи и то си личи…. френското кино си е…. френско кино :)
а пък този за Ню Йорк си оправдава простотийката :)