Neds (2010) (EFA ’11)

Neds е третата режисьорска творба на предимно изявяващия се като актьор Питър Мълан, познат с участието си във филми като Trainspotting, Boy A и My Name Is Joe. Британската драма беше добре приета в различните фестивални формати, в които взе участие, а от доста от тях си тръгна и със сериозни награди от категории като „най-добър филм” и „най-добра мъжка роля”.

Neds е социална драма, повдигаща и разглеждаща сериозни морални проблеми, в която Мълан разкрива една обществена реалност, обхванала Шотландия през 70те години на отминалия век. Темите за младежкото хулиганство е широко засегната и добре позната на британското кино. Режисьорът фокусира своето внимание и това на зрителите към историята на младия Джон МакГийл. Силно ерудиран, амбициран и любознателен, героят е всичко онова, което се очаква от момче на неговата възраст, изграждащо съдбата си с интелект, старание и трудолюбие. Не след дълго обаче в сюжетната линия се намесва онази социална притесненост, която ще бъде издигната като основно сценарийно решение. Израстването в проблемно семейство, сенките от нечие чуждо минало, които изглежда бележат твоето собствено настояще и една отъпкана обществена нравственост са част от онези конфликти, пред който персонажът бива изправен.

С обрисуването на тягостната обстановка на озлобление, безскрупулност и преждевременното изчезване на детството, непосредствено заменено със злоба и първичност на действията, Neds е филм, който сякаш изправя пред стената вечната етична битка между добро и зло в човешката природа. Потъпканите надежди и мечти, отхвърлянето и заклеймяването от другите прокарват пътя към духовното пречупване и деградиране, където единствените адекватни действия изглежда са тези на агресия, насилие и загубване на всички онези добродетели, които преди това са помагали в откриването на базисната социална разлика между правилно и погрешно, позволяваща ти да бъдеш нравствен в свят, където да бъдеш част от една общност е неизменен елемент от житейския път. Тук потискането и безправието изглежда намират своя отзвук във всеки един елемент от действителността. Питър Мълан се опитва да покаже и разгърне емоционалното лутане на главния герои, като постоянно го поставя лице-в-лице с онези последици, които неизменно следват от всяка негова постъпка. Филм за възходите и падовете на човешкия нрав, лентата като че ли остава пропита с характерната си духовна тъмнина, стремейки се да акцентира върху всички онези фактори, подтикващи човек да забрави себе си, а падението остава нещо, което индивидът е изоставен да изживее съвсем сам.

Neds не е перфектният филм. Онова, което се прокрадва като недостатък е противоречивото изразяване и обосноваване на онези своеобразни метаморфози, които настъпват в героя, които го променят и преобръщат света му с главата надолу. В сценария се откриват характерно малки пукнатини, които сякаш не успяват да бъдат запълнени до самия край на лентата. По-голямата част от персонажите биват загатнати, без да получат своето абсолютно разкриване, като действието задържа своето внимание изцяло върху образа на младия Джон МакГийл, изигран от дебютанта Конър МакКарън. Нравствените промени като че ли се случват твърде бързо и на моменти загубват своята необходима аргументираност. Но независимо от всичко филмът все пак съумява да постигне набелязаните си цели като остава у зрителя притеснителното чувство, че често пъти изборите, които правим ни превръщат в хищници, обитаващи един свят, където законите на джунглата сякаш действат с абсолютна правдоподобност.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.00/5 от 2 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от European Film Awards 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    21.Sep.2011, 10:48

    […] Neds (2010) […]

  2. от Васи
    14.Oct.2011, 9:52

    По-скоро бих му дал минус. Доста скучен е от средата си към края.

  3. от Бож
    14.Oct.2011, 13:29

    Да, слабите места започват да проличават към средата и края на филма. Оценявам някои доста добри изяви като актьорска игра, но на самата лента ѝ липсваше онова нужно аргументиране и цялостна мотивираност, за да се получи качествена социално насочена драма, каквито английското кино е правило.

  4. от Васи
    15.Oct.2011, 12:12

    Бож, липсваше му онова усещане в Quadrophenia например. Страхотен филм, сериозни социални теми. Тук просто героя се превърна в един урод, просто щото татко му пиел и ги биел и… толкоз.

Коментирай...