Когато войната погледнала в очите капитан Чарли Мадисън, той разбира, че в смъртта няма и не може да има героизъм, а ценностите, позволяващи масовото изтребление на човеци, като родолюбие, хуманизъм и чест, са нищо повече от маша, с която политиците поддържат дистанционно, вечния огън на омразата. На въпроса каква религия изповядва, от този момент нататък капитан Чарли Мадисън непоколебимо отговаря: Практикуващ страхливец. Не може да се отрече, че философията му е повече от жизнеутвърждаваща. Чарли не вижда нищо аморално в това, че иска да бъде жив. Службата му на момче за всичко (гурме-реквизитор), го задоволява напълно. Негова отговорност е всичко, което влиза в устата, дробовете и черния дроб на началника му и неговите високопоставени приятелчета, да бъде от най-високо качество. Деловите ангажименти го срещат с неговия антипод, Емили. Високо-нравствена блондинка, която се влюбва във войниците в последния ден от отпуската им, за да не се разочарова от реалността, и която смята, че носи британското чувство за морал по рождение. А то повелява да се умира за родината с усмивка, и колкото се може по редовно. Независимо от искрите, които прехвърчат от триенето на двете твърди тела, кутиите с шоколадови бонбони, които практичният Чарли носи на първата среща я отвращават- не може да си угаждаш докато страната ти е във война. Подкупващото и изкушаващо, сладкото става нарицателно за това което Емили нарича американизация – нравствена неустойчивост, егоизъм, нарцисизъм, чувство за превъзходство над целия свят. По време на конското, Чарли получава една изключително налудна заповед, която изглежда ще преобърне цялата му философия с краката нагоре – самоубийствена мисия да увековечи с кинокамера смъртта на първия паднал за родината моряк, в дълго готвения десант на съюзниците на френския бряг.
Сценарият на Пади Чайефски е гениален , това прави „Американизацията на Емили” много-много рядка птица. Прозреният в текста са равни с тези на Джоузеф Хелър. Няма такъв филм за войната.
Loading ...
Последни коментари