Mysterious Skin

Две момчета. Едното не може да си спомни. Другото не може да забрави.

Това е таглайнът на Mysterious Skin и вероятно в тези три изречения се съдържа всичко, което трябва да знаете за филма. Убедена в недоверието ви обаче ще споделя още малко. Въпросните две момчета са Нийл и Браян. В ранното си детство двамата преживяват нещо, което Браян помни като похищение от извънземни, а Нийл като първата си любов. Истината е далеч и от двете, а последствията страшни – единият бяга от спомените си, проституирайки по улиците на Ню Йорк, а другият се вглъбява в себе си, обсебен от ‘похищението’ и твърдо решен да издири момчето със сходна съдба.

Първия път като гледах Mysterious Skin осъзнах какво точно се случва доста късно. И именно за това се говори във филма – отказът ни да повярваме, че подобни неща действително се случват. Че човекът, когото едно 8-годишно момче е приемало като баща и приятел го е излъгал по най-противния възможен начин, че една майка е позволила да се възползват от детето ѝ под носа ѝ, че извънземните всъщност не съществуват.

Филмът е изключително въздействащ. Еднакво виновни за това са добре преразказаната (от романа на Скот Хайм) история и невероятната игра на Джоузеф Гордън-Леви и Брейди Корбет. Ужасяващото е, че такива неща се случват и ние просто ги подминаваме. Този е отрепка, онзи е откачен. Няма значение защо и как. Виновни също няма.

Препоръчвам да го гледате без никакво странично инфо или очаквания. Пътят към осъзнаването на истината е основата на този филм и за да бъде ефектът от него пълен е редно да минете по този път сами.