Mr. Nobody (2009)

Последният филм на белгиеца Jaco Van Dormael е от онези, които те оставят с отворена уста заради цялата пищност и амбициозност, които носят в заряда си. Mr. Nobody обаче не впечатлява с изненадваща и неочаквана сценарийна случка, още по-малко и с търсене на реална и правдоподобна плътност, а точно обратното – лентата е смес от безпорядъчни и сбъркани теми, послания и идеи, оплетени във фрагментарна нишка, които ту намират мястото си в реалното, ту летят някъде в  алтернативната вселена. Наред с това, филмът има своите екзистенциални закачки и неща от живота, които няма да видите във всяка втора лента – посланието, макар и подредбата на сцените, от които може би ще ви се завие свят, е достатъчно на идеята си, но като че ли, това, което му липсва, е цялостност и завършек. В един момент зрителят остава излъган, и колкото и да консумира храната, която фабулата оставя некатегорично, специално за него, то обяснение на нещата, освен една алтернативност, която всеки ще приеме по различен начин, разбира се, няма.

Mr. Nobody е филм за живота, екзистенцията, смисъла и най-вече за решенията, които взимаме – за житейските решения и тяхното различно проявление и изходна точка в съществуването ни като социални същества. Това е концепцията на лентата, която, ако беше изпълнена с една идея по-задълбочено и усърдно, би спечелила овациите ми. Но не – резултатите от реализацията стават все по-разочароващи с напредъка на сюжета и в един момент съжаляваш, че филм с толкова идея и амбиция, не успява да оправдае напълно творческата си уникалност и да развие докрая всеки един заложен мотив.  Сложната структура предполага богата идейна мисъл на много равнища, но такава, за съжаление липсва, и някак контрастът, който се получава, изглежда тромав, фалшив, а възприятието на зрителя от видяното се връща на нулата и започва да търси пак.

Трудно е филмът да се разкаже с няколко думи така, че да не пропуснеш някой сюжетен елемент с важно значение. На практика обаче историята е за живота на Nemo Nobody (вечномладия и талантлив Джаред Лето), който в началото е на 35, женен е и има деца… След това годината е 2092, а той е последният смъртен жител на планетата, станал е атракция в един нов, напреднал технически свят. До него стои журналист, който всячески се опитва да го накара да разкаже логично и свързано историята на живота си, но уви, старецът не помни или забравя, лута се в лабиринт от спомени, които всъщност предначертават времетраенето на филма. Немо разказва истории от живота си, логични и нелогични, съществуващи или не – но постоянно лутащи се между правдоподобното и приказното, между възможното и измисленото. А защо е това режисьорско решение? Защото старецът, заради възрастта си, има слаба памет или защото трябва да се покаже уникалността в битието на последния смъртен, който според Jaco Van Dormael е единствено и неповторимо създание на майката природа, само защото чрез социалността (която е присъща на всяко друго подобно такова) той може да вземе различно решение? Това не са ли неща, в които няма никакъв фундамент, само защото е напълно задължително в един филм да бъдат вземани решения от героите, за да може да се движи фабулата?

Оттук произлизат и всички сценарийни хватки за постигане на обърканост и комплексност, докато в един момент зрителят не е оставен сам да навързва това, което вижда на екрана. Изходът е безсмислен и неоригинален, до болка позната история за любов и семейство. И то няколко пъти. В този аспект лентата не предлага никакви фундаментални и претенциозни обрати. Немо преживява няколко връзки (Даян Крюгер, Сара Поли и Linh Dan Pham правят интересни роли, но образите им са незадълбочени и безлични, защото в един момент не става ясно коя от трите какво значение има за екзистенцията и пътя в общата реализация на индивида след толкова много години?), извървява няколко житейски пътя, взема куп решения, които преобръщат битието му. Но логика така и няма – филмът е размисъл за човешкото, но така и не достига до нещо ново, до творческо послание, до художествено прозрение, защото мисловната храна е оставена за зрителя, след като вече е изконсумирана. Това, разбира се, не би било лошо, ако същият имаше какво повече да разнищва, за да достигне прозрения за себе си, както би трябвало да действа една творба на изкуството.

Най-красивото във филма си остава визуалното му богатство, красивите цветове, масовките и мултимедиите, сценографията и костюмите, които, за жалост обаче са потъпкани жестоко от елементарни sci-fi елементи. Не може да се отрече обаче онова типично европейско усещане за красота и естетика, каквото сме виждали в „Невероятната съдба на Амели Пулен“, онези ефекти на пеперудата, които правят ситуациите приказни и увисват в безтегловност заедно физиката на човека. Метафизика и космически светлинки се събират в едно човешко пътешествие. И тук се питаш дали богато пищният визуален свят на филма, силата на човешкото или закопчаването на историята в космическо безсмъртие и преклонението пред човешкото е това, което би трябвало да те впечатли.

И след цялата тази обърканост, разказът не стига – започнатото не е реализирано, и ако филмът е успял да те трогне, защото наистина има потенциал, то оставаш с празни мисли относно края му. Кохерентната психологическа и символна свръзка на моментите впечатлява, но накрая всичко завършва отегчително изтъркано – сякаш друг финал не би бил правилен, но и сякаш точно този финал е Изходът, измъкването след всички небивалици, в които лентата се е забъркала. И колкото и да търся философия в този очевидно философски филм, то единственото, което открих, е развлечение. Филм, който има потенциал, но и наполовина не изпълнява страхотните идеи на създателите си, защото те самите са оставили амбициозно работата си недовършена.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.33/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 10 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Бож
    29.Jul.2010, 1:04

    Дам, филм с добри моменти, но от прекален замисъл накрая оставаше единствено объркване и чудене „какво за бога?!“
    Асоциирах го с житейски афоризъм от рода на: всяко нещо в прекалени количества не води до нищо добро.
    Иначе адмирации за играта на Лето.

    P.S. A и той най-сетне стигна до Марс. :D

  2. от Иво
    29.Jul.2010, 1:05

    Да не казвам пък това с Марс колко тъпо беше… :D

  3. от Бож
    29.Jul.2010, 1:08

    Важна е ентропията. :D

  4. от Иво
    29.Jul.2010, 1:14

    да, дори тя… тя беше най-важното тук. xD

  5. от Зорето
    9.Aug.2010, 0:17

    Цитирам:
    „The whole movie is about worlds created based on the decision a 9 year old boy has to make…

    When the old man says the boy was the architect, he was speaking literally.. So while the boy was running and made it to the point where he had to choose between his mom and pops, two worlds got created. One with the dad and one with the mom. And from those decisions, more worlds got created when he faced other decisions. (like getting with Jean instead of the Elise because she broke his heart). And each world kept going on..

    Explanation- As a kid he was walking and flipping his coin, he says if you don’t make a decision everything is possible… So hence, all those different lives you saw him living were all possible because he didn’t make a choice…

    Mom and dad caused his world two split into two because he couldn’t choose between them… When he decided to love Elise and throw her ash on mars as well as live The perfect wealthy life with Jean caused his world to split again, and his world kept splitting.. ( and ironically it was also being explained by the scientific him in the form of the universe expansion topic he spoke on).

    Because his world was constantly expanding (splitting) like the universe it was gonna have to come to a point where it would start to contract.. And all the contracting that happened at the end only meant that the 9 year old boy made his decision which wasn’t any of those worlds… So they all reversed back to none existence like the old man said because none of those decisions were chosen by the boy.“

    citat

  6. от Зорето
    9.Aug.2010, 0:23

    One of the key things that you need to remember was that the angel of oblivion missed him so he know everything that will happen.. So while he had to make all those decisions he knew which one he wanted in the end, it just that he had to find out where each one ended up before he chose it… And no life is perfect, so he ended up choosing the one where he blew the leaf and ended up with anna.

  7. от Аз
    10.Aug.2010, 19:10

    Човече… дори не си схванал сюжета на този филм, тръгнал си да пишеш ревю. Нека позная – това е сайт, създаден от 20-годишни хлапета, които пишат критични ревюта за филми и си мислят, че историята на киното започва с Пълп Фикшън и Тарантино. Човече…

  8. от Иво
    10.Aug.2010, 19:36

    Никога не можеш да знаеш какво си мислят въпросните 20-годишни хлапета. А и никой не е задължен да схваща сюжета така, както ти ще го схванеш. ;) Тъй, че ако искаш ОБЕКТИВНО ревю на филм, който се е харесал на теб, вземи си го напиши сам. Тук друго, освен едно субективно мнение за кой да е филм, няма да намериш.

  9. от Емsи
    7.Sep.2010, 19:24

    Гледах филма преди известно време и оставих обикновения си човешки мозък да разсъждава върху него.. и все пак част от това парче невероятно изкуство, осъзнавам, си и ще си остане една неразбрана загадка.
    Трейлърът и положителното ми лично отношение към Джаред Лето (във всяка сфера от талантите му) ме плениха твърде много за да остана разочарованa. За мен той остава шедьовър на около метър от това да се превърне в епичен и вечен филм. Признавам, че му липсваше от онази принципно омразна холивудска ясност и конкретно подреждане на пъзела в едно; някои моменти наистина бяха излишни и объркващи. Но донякъде в объркването беше и чара на филма. А и с ръка на сърцето всяка една сцена независимо дали имаше място в историята, сама по себе си беше красива, трогателна, съвършено заснета и чувствено изиграна до най-бруталния детайл. Само този факт ме кара да обикна филма. Дори и да не го разбереш изцяло, както се случи с мен, той оставя онези милиони прекрасни послания и куп от вдъхновявщи идеи.
    Мисля, че относно краят коментарът на Зорето беше абсолютно точен, поне подобно беше и моето обяснение за нещата. На мен, а сигурно и на повечето, ми беше любим светът с Ана когато бяха към 15 годишни; връзката им беше толкова искрена и направо ненормално отдадена и чувствена като за ‘деца’ на тяхната възраст.
    Все пак извинявам се за твърде дългия коментар. Чудесно и изпипано ревю, браво :)

  10. от Иво
    7.Sep.2010, 19:37

    И аз ти благодаря. Ядосан съм на този филм, защото можеше да е гениален. Ти всички позитиви ги изброи по-разгърнато от мен. Мисля, че съм ясен, защо му дадох минусче. :) Радвам се, че макар и да възприемаш филма за добър, си проявила разбиране към критиките ми :Р Мерси за похвалата. :)

Коментирай...