Mother (2009)

Един от най-добрите признати режисьори в съвременното азиатско кино е южнокореецът Joon-ho Bong, който е не само добър разказвач на истории, които задържат вниманието ти до края на филма, а и естет с голям художествен усет. Последният му филм Mother (Madeo) разказва една чиста и емоционална история с впечатляващ сценарий, забележителни режисьорски решения и типични за източната култура мотиви – един невероятен творчески поглед, който заслужава голямо внимание.

Историята в Mother разказва за добро младо момче с изостанало ментално и психическо развитие, което живее гледано от майка си – най-важният човек в живота му. След пиянска вечер той бива обвинен в убийство и се озовава в затвора. Напълно убедена в неговата невинност, майка му прави всичко по силите си, за да докаже пред полицията, че той няма вина за престъплението.  Когато всичките ѝ опити биват неуспешни, тя тръгва сама да търси убиеца и истината за случилото се.

В жанрово отношение Mother е драма с елементи на трилър, но това е малко да се каже, тъй като иронията и комичните мотиви постоянно съпътстват сюжета. Резултатът е една комплексна история, в която на първи план изпъква силната човешка драма, но наред с това, освен че присъстват комедийни образи, е постигната и една идея за абсурд в цялата ситуация на завръзката. Именно този абсурд обаче ще обясни логично посланието към края на филма.

Душевността и терзанията на майката са прекрасно пресъздадени от актрисата Kim Hye-ja – тя прави абсолютно пълнокръвен образ на жената, която с всички сили се опитва да докаже невинността на сина си. Тя тича, бърза, моли се или всички онези действия, които през целия филм движат активно вниманието към развръзката. Фанатичният ѝ поглед е силен и показателен за силата и „яростта“ на героинята, но не след дълго, това е потъпкано, идва ред на разочарованието и безсилието проличава на измъченото ѝ лице. Плачът тук е силен емоционален срив. Режисурата е топла и силна – когато тя плаче, се появява дъжд – едно художествено внушение за силата на обичта ѝ. Сякаш цялата Земя страда с нея, а цветовете в сцените стават меланхолично тъмни, в контраст с глухото тежко небето, рисувайки душевните ѝ терзания. Веднага обаче майката възвръща сили и продължава напред. Силата на духа придобива огромни мащаби, а обичта е сакралната ценност, която дава смисъл на живота ѝ. Единственото ѝ дете е в опасност и тя трябва на всяка цена да го защити. Забележително е и изпълнението на Won Bin в ролята на сина. Той предизвиква съчувствие и умиление, а ролята му като поведение е изпипана до най-малкия детайл.  Погледът му е пълен с отражения, той търси опора в реалността, а тази опора може да съществува само чрез майка му. Впечатляваща е органиката на жестовете му – нервните тикове и резките чупки в играта му се лутат между трагедията и комедията, но режисурата продължава да се вълнува от другия централен персонаж и точно в него съсредоточава историята. Безсилието и пасивността в образа на сина засилват механизмите на реалното, и когато постепенно развръзката излиза наяве, светлината по пътя на героинята е вече съвсем друга. Никой от героите обаче не се променя в сюжетната линия и силата на принципа достига маниакална обсебеност, която режисьорът блестящо успява да натовари с логика и обективност.

На моменти мрачен и потискащ, филмът се задълбава в най-тъмните кътчета на хуманното като изследва нивата на човешка активност, изначалните добродетели и границата на действието, кога прекаленото е позволено и оправдава ли то извършеното в името на целта. Постигнато е повече от въздействие чрез детайли в битовите сцени и типичните южнокорейски мотиви. През цялото време като че ли витае някакъв източен дух, който движи героинята напред. Природните картини са в хармония с човешките такива, мистерията и загадъчността са блестящо завързани и обогатяват драмата. Драматургично лентата е изпипана и оправдана на всяко едно ниво. Сблъсък има и той е по-скоро сблъсък на реалността с човешкия порив, който често ни кара да ослепяваме и хладнокръвно да вървим напред без да зачитаме нечия друга реалност.

Кошмарно брутален, откровен, но и в същото време изключително чист, Mother със сигурност отговаря на поставените въпроси. Началото и краят са невероятни – триумф на художественото, което майсторски отваря и затваря тази история и я поставя в емоционален рамков разделител, като една случка в интервал от време, запечатано в генетичния ход и поведение на човека, което само чака реализацията си, за да се изяви като най-показателна сила за кодираните страсти на разума и сърцето. Във филма престъплението е натоварено с антитезисност, поставена е под въпрос истината и реалността, но това, което остава очевидно и категорично изречено, е силата на любовта от първия до последния кадър – една своеобразна разтърсваща истина за принципите на човека, за въпросите, свързани с неговото начало, за дълбините на душата и съзнанието му и за мястото му в йерархията между неговите себеподобни.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Владо
    5.Jun.2010, 16:44

    Най-добрият филм на Joon-ho Bong за мен, както и един от най-готините за изминалата година. Чакаме следващите заглавия на корееца.

  2. от Иво
    7.Jun.2010, 0:56

    Много харесвам Memories of Murder – този филм е просто… каквото и да се каже за него, ще е малко…
    Иначе, не знам дали Madeo му е най-добрият, но определено е един от най-добрите за 2009…

  3. от cinemascrotum
    20.Oct.2010, 21:00

    Във филмите на Бонг, униформената ученичка винаги си го отнася. :(

Коментирай...