Moonrise Kingdom (2012)

Moonrise Kingdom е история за безусловната любов между две деца, която, осъдена да бъде неразбрана от околните (мама, татко и обществото като цяло), се превръща в постмодерен бунт без правила, в името на онова взаимно обичане, способно да те избави от студенината наоколо. Сам и Сузи (впечатляващи Jared Gilman и Kara Hayward!) се срещат в своята очарователна меланхолия и самота, невинна, но пуснала корени в един абсурден свят на парадокси и взаимноизключващи се характеристики. Свят, в който конфликтът между  реалността и желанието ни прави да изглеждаме нещастни и жалки в общественото огледало, където се бунтуват правила и норми. За да избягаме от абсурда, просто се затваряме в собствената си черупка и търсим по-добро място. Бягството обаче е лудост, а за да избегнеш психиатрията, единственото, което ти остава, е да приемеш сивия цвят като единствена истина… което неизбежно води до отчаянието. Единственият изход е да мечтаеш и обичаш – върху такива въпроси разсъждава Moonrise Kingdom, емоционален, интелигентен и красив.

Wes Anderson, режисьор, при който ексцентричното е закон, създава една детска (на пръв поглед) приказка, в която главните герои – са преследвани от Чудовището – този път с човешки черти – родители, които виждат в тях заплаха.
Anderson демонстрира разказваческия си талант още в началната сцена – прецизна, симетрична и гарантираща сигурен емоционален и визуален импакт. След около 20 минути конфликтът е развит и всички герои са в играта на гоненица. Междувременно, ретроспекции затягат аргументацията и рисуват героите, докато се пренесем отново в настоящето, където двама дванадесетгодишни се целуват за пръв път насред красив тропически плаж. Ставаме свидетели на една чиста любов, която е „по-силна от всичко“ (разбира се, не отсъстват хитри усмихнати намигвания при идеализацията на тази идея или моментът, в който децата наперено претендират за несъществуваща зрялост), а през това време „побърканите“ Edward Norton, Frances McDormand, Bill Murray и Bruce Willis заедно с всичките си истерични напъни, чудати характери и спонтанности са по следите им така както предполага един зрял родителски акт.
Филмът изследва контраста между поколенията и с ироничен тон осъжда нарушената им комуникация.

За Anderson обаче проблемът се корени не толкова в идеята за разликата във възрастта, а някъде там, където абсурдът и ежедневието се сливат в едно, превръщайки реалността в своеобразна извратеност, място, изпълнено със социокултурни сблъсъци и битови скандали, реалност, в която е възможно двама родители да разговарят нормално само ако става дума за професионалната им кариера. Въпреки това обаче, животът е хубав и Wes Anderson не спира да ни го напомня дори и с горчивата си усмивка. Може би просто всичко е въпрос на равновесие в една умопобъркана социална вселена – малка, но ключова е ролята на Tilda Swinton, тя е онова извънземно, наречено „социален работник“.


Красиво е как чистотата на любовта засенчва сантименталния и морален провал на възрастните, оцветявайки в меланхолия една история, която просто иска да улови тръпката от първата целувка. Лек и кристален, Moonrise Kingdom се къпе в слънчева светлина и много цвят, където една история за любов, екстравагантна и добре подсладена, се случва с всичките си фетиши от детството на 60-те в една премерена и строго дефинирана кинематографична вселена, пълна с детайли и аудиовизуални метафори.
Moonrise Kingdom достига комплексното общочовешко, но никога не губи своя първичен вълнуващ разказ за две деца бегълци, готови да извършат невъзможното, за да постигнат своето щастие.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.86/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 13 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Dr. Serbezov
    8.Dec.2012, 8:51

    Рядко красива история, а за това колко са ненормалини възрастните в нея смятам че те са си такива и в истинския живот.
    P.S. Всички пълнометражни холивудски филми спазват правилото на 15-тата минута – там става убийството, отвличането и т.н. завръзката. Брутално, но вярно ако започнеш да следиш времето…
    Не важи за европейските и инди филмите

  2. от kastel
    8.Dec.2012, 23:51

    Поздравления за хубавата рецензия. Напълно споделям оценката за филма и с удоволствие бих публикувал този текст в „Другото кино“, разбира се, с разрешението на автора.

  3. от Zoreto
    10.Dec.2012, 12:41

    Много фрагментарен, без никаква дълбочина на персонажите, просто се появяват тук , там и казват някакви неща. След филма цял ден се чудех какво точно е посланието. Гениална сценография както винаги, с страхотно отношение към детайла. Красив филм. Въпрети това за мен най-слабият на Андерсън.

  4. от Иво
    15.Dec.2012, 14:59

    @kastel, говорили сме по въпроса, условието е текстът да не бъде променян. :)
    @Zoreto, интересно, особено това за посланието, мисля, че е доста директно. Може би на героите им трябваше още малко, но пък в никакъв случай не мисля, че са плоско развити. А за фрагментарността, не че съм много съгласен, но пък и не мисля, че е нещо лошо, в случая функционира в полза на филма. :) Поздрави!

  5. от Zoreto
    17.Dec.2012, 14:11

    Поздрави и на теб Иво. А за посланието, просто го гледах с майката на моя приятел, която е психолог по образование и тя мисли 2 дена за посланието. То е ясно това за любовта, а тя искаше да разбере по-дълбокото. Не съм я питала какво е измислила…

  6. от Васил
    22.Dec.2012, 14:58

    Пиша този път, съвсем без да троля. Мнението съм го споделял и по други форуми. Филма беше добре, до момента, в който не бях свидетел на една откровено педофилска сцена на плажа. Просто като му видя снимка на Андерсън нещо в мен крещи – педофил. (е, нищо не може да бие Пазолини, де) . Филмчето беше интересно и толкова. От разни критици разбрах, че изобщо не портретирал епохата като хората. Но пък цялата скаутска история ме изкефи много. Просто като махнем отделни сцени, може да бъде един добър детски филм. Какъвто няма у нас последните 20 години.

  7. от до васко
    24.Dec.2012, 9:23

    ако в тази сцена на плажа виждаш педофилия, значи сериозно си сбъркан момче

  8. от Васил
    25.Dec.2012, 2:03

    Значи сбърканите сме повече от един.

  9. от Pow R Toc H
    27.Dec.2012, 15:32

    Васе, просто имаш фетиш към белите чорапки :)

  10. от Васил
    30.Dec.2012, 14:02

    Това беше много добро признавам.

  11. от Иво: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    29.Jan.2013, 16:27

    […] 9. Moonrise Kingdom […]

  12. от Стоян: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    1.Feb.2013, 16:06

    […] 4. Moonrise Kingdom […]

  13. от Владо: Най-добрите филми на 2012 | F r a m e s p o t t i n g
    24.Feb.2013, 1:17

    […] 5. Moonrise Kingdom […]

Коментирай...