Monsieur Lazhar (2011)

Темата за отношението „учител – ученик” винаги широко е вълнувала творците от седмото изкуство. В съзнанието ни изникват прекрасни кинематографични представители като „Entre les murs” или „Half Nelson”, които са се справили повече от съвършено в това да проследят живота, кипящ както в учебна среда, така и извън нея, като винаги на почетно място остава онова характерно изследване на усещания и съзнаване; на духовното израстване, страдание или триумф. Без колебание наред с тези вдъхновяващо красиви филми вече може да се прибави и името на още един – френско езичният „Monsieur Lazhar” на канадския режисьор и сценарист Филип Фелярду.

Базиран на пиесата „Bashir Lazhar” от Евелин де ля Шенулие, филмът разказва историята на Башир Лазар – имигрант от Алжир, който заема позицията на временно заместващ учител в начално училище в Монреал след трагедия, която внася смут в спокойното ежедневие на учители, ученици и родители. Сценарият на лентата е деликатно поднесен с най-голяма коректност, като заговаря по един внимателен, но изключително красноречиво значителен и запомнящ се начин за теми, чиято сериозност често пъти бива спестявана на подрастващите. Суровата и изключително болезнена истина за загубата, смъртта, вината, гневът, скръбта се съединяват в едно, заедно с чувството на изграждащо се доверие, на копнеж по бъдещето, изписано на лицата на младите, тепърва изграждащи се като личности деца.

В образа на Башир Лазар се срещаме с един човек, чиято житейска несгода няма да ни бъде отявлено натрапена с единствената цел да изпитаме съчувствие. Емоцията и изграждащата се връзка между всички персонажи в лентата ни помага да наблюдаваме един процес за зарастващи рани. От онзи вид рани, които живеят в нас, които получаваме, когато нещо напълно необяснимо наруши сигурността на ежедневието ни. Башир изразява един образ на добронамереност; на човек попаднал в чужда среда, където порядките са различни и често пъти можеш да останеш изненадан, но все пак в една среда, където независимо от всичко я има нужната доза блян за едно по-добро бъдеще. Идеал, живеещ сред чиновете, пред учебната дъска – в класната стая. Мястото, където се заражда не само знанието, но и всички онези първоначални междучовешки отношения на приятелство, откритост и доверие един към друг. Чисто житейският въпрос за това каква роля играят учителите в процеса на нашето съзряване е нещо, което несъмнено е преминавало през съзнанието на всеки един от нас. Често пъти ние свързваме и мислим за тази авторитетна фигура като онази личност, която ни доставя чистата фактология на знанието; която ни поставя под някакъв вид контрол и изисква от нас спазването на строга последователност и йерархична установеност. Но в „Monsieur Lazhar” се натъпкваме и на онова, което често ни убягва в ученическите ни години – че пред нас застава човек, със своята история, своите чувства, своето минало, възгледи и стремежи. Че това е индивид, който освен наш учител, в най-строгия смисъл, може да бъде и наш приятел, наш довереник. Филмът е едно своеобразно тихо търсене на някого, в чието лице да разпознаеш необходимата упора, за да се справиш със шока, който не само непредсказуемостта на мигновеното настояще и далечното бъдеще могат да донесат, но и спомените от онова, което си изгубил, което ти е било отнето. С нещата, моментите и хората, с които все пак трябва да се сбогуваш, за да покажеш признателността си към тях като продължиш живота си по най-достойния начин.

Освен с всичко друго лентата на Филип Фелярду блести и с превъзходна актьорска игра. Мохамед Фелаг изиграва ролята на Башир по начин, изграждащ цялостно завършен персонаж, чиято привидна сдържаност, лека консервативност и мистериозност, крият много по-широка гама на емоционалност. За достоверността на отношенията допринасят и всички деца, съставящи и запълващи по адекватен начин една ученическа обстановка, един клас със своите различия, но и със своите общи тревоги и болки. На преден план изпъкват имената на младите Емилиен Нерон и Софи Нелисе, чиито експресивни и чувствени изпълнение заслужават всяка една адмирация.

Monsieur Lazhar” е деликатен и нежен филм, който ще очарова своите зрители. Една лента, към която е творчески подходено по най-грижовен начин, почти като към на встъпващо в живота дете – с обгрижване и внимание, за да се получи цялостен елемент; една завършена и добре композирана снимка на нещо истински красиво, в пълния смисъл на думата. Едно извисяване на семплата идея за човешка доброта, способна да запази надеждата дори там, където пагубните събитията са оставили следи в нея.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.75/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Chivas
    23.Jun.2012, 16:32

    След чудесното ревю реших да го изгледам. Забележителна лента! Още един препоръчващ глас.

  2. от Бож
    27.Jun.2012, 9:08

    Радвам се, че ревюто е помогнало в решението да се спреш на този филм. Наистина е изключително чаровен и завладяващ. Дано и твоят глас провокира повече хора да обърнат внимание на лентата. (:

Коментирай...