През 1986 в малка провинция в Южна Корея започват да изчезват млади и красиви момичета. Докато местните идиоти се осъзнаят момичетата вече са три – брутално изнасилени, убити и положени в унизителни пози. Никой си няма идея какво става, а методите на районната полиция се свеждат до бой с ритници и връзване за тавана. Резултати липсват и на помощ идва детектив от Сеул, който внася доза здрав разум в иначе безумно вървящото разследване. За това и разказва Memories of Murder – процесът на разследване на убийствата в изумително много детайли и богата палитра от емоции. Имаше моменти в началото, в които се заливах от смях – нещо, което ми изглеждаше все по-неадекватно с напредването на историята.
Отначало ми напомни за Citizen X, който разказва историята на Чикатило – Южна Корея е под военна диктатура по времето на убийствата (комунизмът в Русия), детективът от Сеул е единственият лъч на надежда (както Буриков), анализи не се правят, защото апаратура има само в Америка и изобщо светът е срещу детективите. Никой в този филм не изглеждаше отчаян от въпросните ограничения обаче. Сравнение между американски ФБР агенти и корейските полицаи, идващо от един от последните “На тях им се налага да мислят, щото Америка е огромна; тоя град е колкото оная ми работа и трябва просто да претърсим всичко”. Твърдение, което така и не успя да докаже. Повечето смях идваше от същия този пич, който цъфваше с гениални заключения, че щом изнасилвачът не бил оставил косми значи бил плешив там долу.
Тъй като филмът е корейски, пък аз трудно различавам корейци, японци и китайци, за имена не мога да говоря. Единственото познато ми беше режисьора Joon-ho Bong, който е правил оная глупост The Host. Е, за всеобщо щастие, двата филма нямат нищо общо. Това, което беше най-впечатляващо, въпреки увлекателната актьорска игра, интересните образи, малките трагедии, произтичащи от голямата, доброто заснемане и приятната музика беше сюжета и режисурата. Евала, пич! Американците има какво да научат.
А, да – филмът е по истинска история.
Loading ...
18.Nov.2008, 15:17
много ситен тоя шрифт ве, и в комбинация със сивия фон = трудно за четене
18.Nov.2008, 15:25
Защо точно сега реши, че е ситен и не става за четене, а не си отбелязал това още в предните си коментари? Или просто сега имаш проблем в телевизора? Иначе проблемът е отнесен към администрацията.
Edit: Страничен наблюдател си помисли, че този коментар е заяждане с теб, но не е. Наистина държа да се разбере къде точно е проблемът и дали сега е възникнал или просто сега отбелязваш ситния нечетяем шрифт.
18.Nov.2008, 15:55
Благодаря ти за бележката, Longanlon – винаги е полезно да получаваме коректив и мнения отвън ;)
Шрифтът на публикациите не е малък, като сравняван с болшинството сайтове е напълно нормален или дори леко по-голям.
Шрифтът (Verdana на 12) е даже по-голям от този, който използваш в собствения си блог (Arial на 13)!
Колкото до цветовете – тук нещата са по-деликатни. Има един колкото прост, толкова и рядко осъзнаван факт – различните монитори визуализират нещата доста различно. Различни цветови гами и наситеност, различен контраст. За резолюции няма да говоря. Сам се сещаш, че повечето монитори на пазара са боклуци. Опитвам се да ти кажа, че при мен е достатъчно ясно и четливо и че проблемът навярно е в твоя телевизор :)
18.Nov.2008, 22:11
От къде да се свали?:)
19.Nov.2008, 0:31
Заповядай – http://www.mininova.org/tor/2003715 :)
19.Nov.2008, 4:15
При демоните го има дори две издания.Филма го гледах преди две години и е доста добър в клас “филми с убийства” тип “Седем”,но за жалост като повечето азиатски филми ми идва малко суров и не е за всеки вкус.