Martha Marcy May Marlene (2011)

Трудно е да създадеш напрежение в един филм, без той да е манипулативен и/или изкуствен, що се отнася до драмата като негов сюжетен и стилов формат. Още по-трудно е да го градираш постепенно докато стигнеш върха и създадеш задушаваща емоция.
Martha Marcy May Marlene, силният пълнометражен дебют на режисьора Sean Durkin, върви по една дълга пътека от разсъждения и приковаващи мисли, към един климакс, който не идва преди последната незабравима сцена. Като бавно приближаване към пропаст, но без да знаеш дали падението се случва, за да може цялата емоция по време на тази траектория да изглежда плътна, наситена, достатъчна на съобщения и послания.

Филмът забранява конвенционалното третиране на една ужасяваща история, която е работена много пъти в киното, залегнала в идейното ядро на Martha Marcy May Marlene. Лентата предлага друга перспектива, по-интимна и психологическа, един смразяващ разказ, който лесно можеше да се превърне в друг филм с поджанр home invasion като The Strangers, Straw Dogs, Funny Games и т.н.
Предложението на Durkin е интересно с това, че изгражда свой собствен пластичен език, който придава кохерентност на всички елементи във филма. Въвлечени сме в пречупената психика на главната героиня, изиграна от Elizabeth Olsen. Отлично изпълнение, което приковава с точно развити психилогизми и актьорска коректност на един фрустриран образ, чиято самоличност преживява катастрофален кризис. Младо момиче, което след две години живот в извратена секта, се връща да живее при сестра си. Щетите и болката, без съмнение, са нанесени, а последиците предстоят. Марта, Марси Мей или Марлийн, в зависимост от това на кой етап в живота ѝ отговаря всяко едно от имената, губи контрол над реалността поради умственото разстройство, което преживява през времето прекарано в сектата. Sean Durkin създава десориентация и деменция, които преследват Марта. Атмосферата е студена, цветовете са размазани, въздухът е заразен с меланхолия и страх, а напрежението криволичи в настояще и минално, набирайки сила. Indie стилистиката бяга от буквалното и типичното, от очевидното и повърхностното, създавайки филмов свят от детайли и скрити пътеки.

Сценарият развива въпроса за идентичността и психическото здраве, но отива много по-далече от началните си позиции. Разделението на реалност и реалност е задълбочено изследване на същността пред последиците. Въпреки че налице са резултатите, гледната точка на филма не спира да търси причини докато постепенно формира възгледите си за едно прогнило капиталистическо и материално общество, което възприема самоличността като даденост с второстепенно значение. И ако едната реалност е кошмарна с обществото, което представя, жертва на фалшив култ и извратена ценностна система, то другата е кошмарна с пасивността и слепотата, която го съпътства. Martha Marcy May Marlene е тягостен и тъжен в констатациите си, които майсторски са въплътени в разговорите между героите върху теми за доброто и злото, нормалното и грешното, материалното и духовното. Светът не е съвършен, но още по-лошо, той е зле устроен, когато човечеството е изгубило мяра за себе си като единица социална и натурална стойност. Durkin изследва идеята за перфектното, но лишено от стойност, желанието да имаш, това което масата счита за нормално, но без да осъзнаваш смисъла и стойността му, когато на олтар поставяш материалното, сигурното.  В това отношение конфликтът е разработен перфектно, а изпълнението на Elizabeth Olsen е контролирано до минимални детайли. Актрисата е убедителна и вярна на героинята си. Натуралистичната точност, която ѝ придава, е стряскаща, а чувството за неудобство и тежест не спират да си играят с психиката на зрителя.

В Martha Marcy May Marlene няма решения, но има резултати. Има заключения. Не всичко се обяснява, но и не е необходимо. Всичко се случва във въздуха, макар и в перфектен контрол, всичко е плод на интуиция и безмилостна провокация от емоции. Невероятната ефективност на филма поражда мисли и очаквания, че нещо лошо ще се случи, и то се случва. Само зрителят обаче решава кое е то. През това време героите на екрана пропадат в собствената си обреченост.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.60/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от cinemascrotum
    29.Jan.2012, 22:00

    Много силен филм и поредната добра роля на Джон Хоукс след „Зимен дар“.
    Елизабет се оказа видимо по-талантлива от нисшите си сестрички Мери-Кейт и Ашли. :)

  2. от Иво
    29.Jan.2012, 22:04

    John Hawkes е титан, трябваше да кажа нещо и за него. :) А Олсън прави едно от най-добрите изпълнения за 2011 по мое скромно мнение. :)

  3. от Иво: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    8.Feb.2012, 17:22

    […] 5. Martha Marcy May Marlene […]

  4. от Бож: Най-добрите филми на 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    10.Feb.2012, 8:30

    […] # 9. Martha Marcy May Marlene […]

Коментирай...