Man On Wire

Еберт нарече този филм „първокласен трилър“, други критици също отбелязаха съспенса и напрежението, което обхваща зрителят докато гледа Man on Wire. Човек би се зачудил дали наистина става дума за документален филм, разказващ историята на един необикновен французин и неговата грандиозна мечта.

Филип Пети от малък е екстремист. Той обича да се катери, но това негово хоби в последствие се ограничава само да висенето на една жица, няколко метра над земята. Един ден през 1968, стоейки в чакалнята на зъболекарския кабинет, Филип вижда една картинка в списание – графика, която показва как ще изглеждат двете кули, когато бъдат построение. Мечтата веднага се заражда – да мине от единия покрив до другия по жица. Тъжното тук е, че той не може да я осъществи веднага, защото сградите още се строят. Мечтата му обаче не умира до 1974, когато съкровеното му желание се изпълнява.

Докато гледа филма, човек има чувството, че става свидетел на един невъзможен банков обир. Дори самият Пети когато поглежда за първи път към двете кули си казва „Невъзможно е“. Кулите са толкова високи, че той започва да се притеснява за това как… ще качи цялата нужна екипировка до последния етаж, а самите етажи са пълни с полицаи, чиновници, които проверяват пропуските, подозрително гледащи работници. Фактът, че една грешна стъпка и е мъртъв изобщо не го притеснява, дори го пленява и хипнотизира. „Каква красива смърт ще е това – да умреш, докато изпълняваш най-голямата си мечта“.

Пети събира няколко приятеля от Париж, които са му помагали при предишните подобни проекта (църквата Нотр Дам, мост в Австралия) и заедно започват да обмислят как да подходят и да излъжат двата гиганта. Цялото планиране отнема 6 години, няколко пътувания до Ню Йорк, многократни наблюдения на навиците на хората в сградите, срещи с други хора, които да им помогнат. Планът все пак трябва да е безупречен – става дума за екипировка, която трябва да се качи до последния етаж, а тя тежи над един тон. Една грешка и планът им се проваля.

Филип Пети е невероятно харизматична личност. С лекота убеждава странични хора да му помогнат, а те няма как да откажат, защото пламъчето в очите на френския авантюрист е заразително. Главният герой е не по-малко обаятелен и когато разказва за самите събития – той се вълнува, шава на ляво и дясно, ръкомаха с ръце, вживява се сякаш изживява миналия момент повторно. Близките му също разказват с голяма доза въодушевение, а най-добрият му приятел се разплаква на два пъти само при мисълта за тези събития.

Самото изпълнение на плана също е осеяно с премеждия. Документи и пропуски се фалшифицират, малката група си играе на криеница с патрулиращите по етажите, стреля се с лък от едната сграда към другата. Докато се разказват тези малки детайли сякаш слушаш онези училищни разкази, които ти се струват нереални, но като видиш блясъка в очите на разказвача веднага разбираш, че това действително са истински събития.

Режисьорът Джеймс Марш пресъздава тези събития, за да може още повече да вникнем в историята. Кадрите са някак комични, но самият Пети ги разказва по леко смешен начин, което в никакъв случай не пречи на съспенсът да се трупа. Има и много снимки, документиращи цялaта история. Най-невероятни и красиви са тези, които са направени от покрива на сградите. При вида им от устата ми излизаше само едно „ах“, други ме смайваха с изгледа, който разкриваха.

Фактът, че филмът излиза след 11.09.2001 не е толкова смайващ. Учудващо е, че атентатите не се споменават нито един път във филма, не се обелва и дума за падането на двете кули. От друга страна, лентата е главно за живота на човек, неговите мечти и стремежът към тяхното изпълнение. А как само Пети изпълнява мечтите си…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Trouble the Water | Framespotting - блог за кино.
    13.Dec.2009, 1:54

    […] Наградата отиде при Man on Wire, който горещо […]

Коментирай...