Mammoth (2009)

Да се създаде филм с глобална идея и добре оплетена фрагментарна драматична нишка в сюжета му никак не е лесна задача за един режисьор. Алехандро Гонсалес Иняриту, например, успя да впечатли много хора по света с неговите „21 грама“, „Вавилон“ и „Кучешка любов“. Преди 5 години излезе и американският „Сблъсъци“ на Пол Хагис, който грабна и оскара за най-добър филм на годината. Това са филми, в които драмата е понятие в буквалния си смисъл, а фрагментарността, съчетана с мотиви от правилото на „ефектът на пеперудата“, е завързана блестящо и майсторски в авторовия замисъл, за да постигне една по-мащабна емоционалност и въздействие.

През 2009та шведският режиьор Лукас Мудисон направи филм с подобни елементи – „Мамут“. Това е лента, чиито послания крещят от реализъм, така че да си проправят път в мислите ти и да ги консумираш докато не достигнеш и последния елемент от идеите, които са развити на няколко равнища. За мен остава тревожен фактът, че филми като този останаха почти незабелязани, че Холивуд засенчва очарованието им с Оскари, пари и комерсиализъм.

В „Мамут“ присъстват всички елементи на „глобална драма“ – фрагментарност, макар и по-опростена от филмите на гореспоменатите режисьори, но напълно добре оправдана технически и идейно; личните драми на героите и преплитането им, както и последствията от това. Едната новост обаче е, че Мудисон не ни занимава с тежките последици в ситуацията на отделния индивид, а с последиците в целия свят от множеството такива индивиди. В този ред на мисли, „Мамут“ е доста по-мащабен и носи едно много голямо, заслужаващо уважение, световно послание. Логично на това, лентата дава много теми за размисъл, които макар и развивани много пъти, си стуват трактовката.

На първо място е идеята за перфектното семейство, американски стил. После, идеята за семейството в другия аспект, съответно, както е и във филма – друг етнос, друга култура, друга страна. Другото е идеята за глобализацията и познатият ни мотив за напредъка на Запада, и съответно изостаналостта на някои други страни. Невероятно е как с метафорите и другите изразни средства, филмът успява да е достатъчно показателен в идеята си. Тук е заложена парадигмата „пари-живот-бедност“, като тези три думи изследват съзнанието на обществото. И като перде за очи пада онази истина, до която никой от водещите герои не успява да достигне.

Историята разказва за младо американско семейство – Лео (Гаел Гарсия Бернал), Елън (Мишел Уилямс) и тяхната дъщеричка. Заети в работата си – бащата, като бизнесмен, постоянно отсъстващ от вкъщи заради сделките, които прави, и майката – успешна лекарка, също толкова ангажирана в професията си, те са наели филипинката Глория да гледа дъщеря им. На свой ред, бавачката също има семейство – двама малки сина, останали във Филипините, гледани от баба си. Както следва идеята за глобализацията и за разделението на хората – Глория е в Америка, за да осигури добро бъдеще на децата си и да изпраща пари, за да се завърши строежа на новата им къща. И тук идва първият устойчив мотив. Докато Лео е в Тайланд, заради бизнес сделка за много пари, и докато се чуди къде да ги пръсне, и какво да прави с писалка от слонова кост за 3 000 долара, виждаме и като антитеза, точно обратния живот – този на останалите, чиито образ представлява бавачката им. Те са принудени да живеят като ровят в боклуците, и както казва бабата на внука си в една сцена: „ако се разболеят, просто умират… а майка ти е в Америка, за да можеш да живееш добре…“

Другото идейно равнище на филма е любовта, и докато виждаме как видимо перфектното семейство се разбива, макар и никой друг освен зрителят да не го забелязва, малкото момиченце става по-близко с бавачката си, отколкото с майка си, а невръстният син на работливата чужденка търси вече работа, за да може майка му да не работи вече и да се върне при него. В този аспект историята е невероятно въздействаща. Никой не е виновен, и в същото време, всеки носи вината. Световното разпределение е толкова силно заложено, че съзнанието на героите дори не възприема една друга реалност, един живот в друга част на планетата. Силно втрещяващо е посланието за социума, за равновесието в света, за това, кое е най-важно и на какво трябва да казваме „хуманност“. Така героите се превръщат в едни изгубени души, които, колкото и да търсят, не виждат това, което стои пред очите им. Това е и тревогата, пред която е изправен светът. Всичко се променя с един долар на едно място, а на друго – просто с една прегръдка. Две неща са напълно ясни. Две неща владеят света. Едното са парите. Другото е любовта. И от там – всичко, което следва, за да може планетата да се върти. Наред с това, Гаел Гарсия Бернал и Мишел Уилямс правят абсолютно плътни и зрели роли – играят с поглед и жест, а диалогът, който водят, крие много вътрешни бунтове. Изпълнението на филипинката трогва с простота и чисти човешки емоции, които героинята преживява. Фрагментарността майсторски изпълва всяка идея, всеки мотив и мисъл в сюжета. Текстът е изграден чрез иронични обрати, които намират рано или късно реализацията си.

„Мамут“ е история, която са ни разказвали много пъти. Колкото и позната обаче историята трябва да ни бъде напомняна. Тук филмът изпълнява задачата си да бъде емоционално натоварен, да те накара да се чувстваш безсилен пред нещата, които си сляп да видиш. И накрая е метафората в думата „мамут“ и най-тежкия урок, който трябва да научат хората, най-втрещяващата истина за глобализацията, за социума и за разделението на етносите. Хуманизмът обаче понякога се оказва недостатъчен. Нужно е нещо съвсем простичко, нещо, което се крие в скъпите прищявки на „облагодетелстваните“, за които слоновата кост не трябва да бъде просто сувенир.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 6 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lammoth
    6.Jul.2010, 19:13

    браво ив :)
    освен това
    mammoth се римува с lammoth :D

  2. от Иво
    6.Jul.2010, 20:23

    аз пък чакам да гледаш филма и да си поговорим за кино :D

  3. от Ерин
    6.Jul.2010, 22:41

    Подсещаш ме, че го имам свален от цяла вечност, а така и не съм го гледала…

  4. от Иво
    6.Jul.2010, 23:05

    Ами… не знам :) аз вече не смея да ти препоръчвам нищо :D аз си го бях сложил в листата с най-добри филми за 2009:) надявам се да ти хареса…

  5. от lammoth
    7.Jul.2010, 10:10

    обещавам да го гледам като свърши световното. :)
    а, там в испания много ли се кефят на мачовете? ла фурия еспаньола може да иде на финал днес, така че, ако чуеш клаксони и бибипкания да знаеш за какво са :P :D

  6. от Иво
    7.Jul.2010, 12:36

    много, да. направо не се спи по цели нощи от полудели фенове :D
    аз пък компенсирам с филми. те нека си свиркат :D

Коментирай...