Mama (2013)

Mama е поредният представител на така оформящия се като жанр едва ли не напоследък хорър-драма за майки и деца, в който съжителстват трагедията, ужасът и любовта като двигатели в един особен филмов свят. Нищо ново, а още по-малко гениално.

mama6

Mama е плосък и тъп, но идеята, която развива като лайтмотив е общочовешки значима и може би заради това печели позитиви. Гийермо дел Торо като продуцент е работил доста пъти по темата „хорър-майчинство“, ако въобще е уместно да го нарека така, но тук всичко е изтъркано, не-страшно, не-интересно, не-обмислено. Или пък по-точно, Мama е от онези провали, които успешно са замаскирани с посланията, които се натрапват нахално и с морализаторски тон крещят в лицето на зрителя изначални истини. Ужасът обаче е сведен до някакво минимално ниво и колко жалко, че филмът се продава именно като хорър.
Режисьор е Andrés Muschietti, който се базира на едноименния си късометражен филм, съдържащ повече хорър в 2 минути, отколкото в 100-те такива на настоящата си лента. Така или иначе, както казах Mama печели позитиви, заради посланията си, които колкото и нахално да са ти поднесени, няма как да не те трогнат. Ключовите елементи са детствотото като паранормална (активност) сила, клишета като „къща, обитавана от духове“, насекоми, които също не липсват, и един женски персонаж, който е в центъра на историята… няколко мелодраматични моменти и бомбастична кулминация, която се движи между емоционалното и педантичното, и може би се проваля във второто.
Без да разказвам сюжета, става дума за 2 безследно изчезнали деца, които биват открити след 5 години, оказва се, че са живели във въпросната къща, която споманах по-горе, а за главните герои остава да разберат как въобще са оцелели в подобни условия. Jessica Chastain и Nikolaj Coster-Waldau се справят добре в ролята на „новите“ родители на двете момиченца и макар и отдалече да проличава неестественото им актьорско напъване, то нека го отдадем на недостатъчно развитият сценарий, който поне за мен, не успява да мотивира героите си достатъчно. Персонажите са клиширани и неразвити и няма как да им повярваш, колкото и фалшивата им загриженост да се проявява в топли усмивки и майчински жестове.

url

В историята за едно травмирано майчинство се откриват минуси и дупки в сценария. Трудно е да повяраш в идеята, че две невръстни момиченца оцеляват 5 години в мистериозна къща в гората, колкото и да ти е развинтено въображението. Това обаче е и ключът на филма и ако още не сте се досетили въпросната Мама депресиран дух, е този, който е закрилял децата и се е грижил за оцеляването им. Разбира се, всички знаем това от самото начало, но героите вярват на версията, че всичко се крие в един измислен родителски образ, плод на въображението на децата, който им е помогнал да оцелеят до последно. Да бе.
Дразнещо плосък и наивен, сценарият отстъпва на техническата част на филма. Въпреки че духът на Мама е смехотворен и по-скоро бутафорен отколкото страшен, камерата, звукът и монтажът като цяло са изпипани и доставят някакво първично удоволствие от надеждата ти да бъдеш уплашен и стреснат. Въпросните моменти обаче са 1-2, а с наближаването на края, всичко става все по-инфантилно и някак несериозно. Разкривеното лице на духа и безкрайно дългите ѝ ръце, завършващи в остри нокти или пък плаващите ѝ във въздуха коси (което си беше wtf откъдето и да го погледнеш) някак не успяват да ти донесат онзи ужас, за който режисьор и сценарист претендират. Ясно е, разбира се, че въпреки това, екипът се придържа към едно явно инфантилно звучене, т.е. „страшното“ може би е по-скоро отзвук от типичната детска рисунка на фрустрирано и мълчаливо дете във филм на ужасите, елемент, който и тук не липсва, както се досещате. Въпреки това, резултатът е незадоволяващ и ако верният хорър фен е стреснат и изплашен по време на филма, то е от една наистина добре реализирана сцена, в който ужасяващото идва от самата постройка на кадъра, неговата симетрия и хронологическо развитие, създаващо напрежение или от моментите в които нещата не са поднесени директно, но съзнанието ти се досеща какво всъщност се случва. И тук си припомням една сцена, в която едно от момиченцата играе под завивките със свръхестественото. Ние, разбира се, виждаме всичко отвън.

mama-2013-picture-2

Въпреки всичко, Mama притежава някакви качества на конвенционалния жанров филм… жалко обаче, че въпросните са опропастени с решения като това например, в последните 30 минути хорърът да бъде явен през цялото време, което го превръща в неефикасен и безрезултатен – израз на режисьорско и сценарийно безсилие.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.25/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Милена
    28.Apr.2013, 14:11

    Perfect! Ако изказвах мнение за Mama, би съвпаднало на 100% с написаното от теб. ;) Не знам защо очаквах нещо интересно от този филм, при положение че се оказа типичният конвенционален хорър.

  2. от Иво
    28.Apr.2013, 14:17

    А какво ще кажеш за абсурдния look на Мама? :D

  3. от Милена
    28.Apr.2013, 14:21

    Хахаха :D Мииии, трогателен, какво друго да кажа. :D

Коментирай...