Surveillance

След Boxing Helena, който вероятно е най-големият провал в историята на киното, дъщерята на Дейвид Линч – Дженифър се отказа да режисира. Перманентно би си помислил човек, имайки предвид, че това беше дебютът ѝ. 15 години по-късно – поостаряла и явно този път приела помощ от баща си Дженифър is back!

Surveillance е филм за 2ма ФБР-агенти, преследващи сериен убиец. В едно малко прашно градче на майната си, случайно оказало се следващата спирка за техния човек, ненадейно оцеляват трима души – продажно ченге, руса наркоманка и малко момиченце. От тук нататък почват едни разпити, едни простотии, които освен, че дават името на филма, отнемат и цял час от времето ви.

Актьорите са нормални второкласни – нищо особено, нищо фрапиращо. Сценарият също не става – такива реплики и отговори на въпросните реплики имаше в тоя филм, че аз лично започнах сериозно да се замислям за психичното здраве на режисьорката. И някак не е редно да започнеш уж сериозен трилър-кримка с уж добре и логично построена история и сюжет и да разчиташ на малоумните реплики и звуци, които баща ти би сложил. И изобщо е малоумно, че е разчитала на баща си. Не ме разбирайте погрешно – Surveillance е класи над Boxing Helena, но пък на съвсем същото ниво като всяка второкласна кримка от тези, правещи се по няколко с едни и същи оръжия декор и актьори.

След въпросния час, в който нищо не се случи бях готова да го изключа, но пък го почнах с идеята да напиша нещо за него, а това нямаше как да се случи, ако не го бях догледала. И добре, че го направих, защото иначе щях да пропусна и неочаквания туист, за който признавам, беше перфектно поставен. Това увеличи оценката на Surveillance от 4/10 на 5/10 и ми даде надеждата, че след още 4 филма (надявам се не през 15 год.) Дженифър Линч ще има какво да предложи.

Засега няма. Но винаги можете да си пуснете Fire Walk With Me и да преосмислите кой от филмитe на Линч е най-як.