Love Exposure (2008)

Лентата на Шион Соно е от онези редки произведения на изкуството, които не просто наблюдаваш или слушаш. С тях човек се сблъсква, силно и непростимо, с трайни следи. Четиричасовата японска епика се завърта най-вече около модерната религия и любов, и перверзиите, в които те са се изродили. Докато първата е разгледана много песимистично (и с право), то относно въпросите за любовта и приятелството Соно остава голям оптимист. По-подробно описание на лентата е немислимо в 2-3 изречения, така че ще трябва да ми се довериш като ти кажа, че „Love Exposure“ е шедьовър и ако поне малко се интересуваш от азиатско/японско кино, да се добереш до лентата и да ѝ се насладиш максимално. Ако след това започнеш да се разкарваш по улиците маскиран като нинджа и с фотоапарат в ръка, няма аз да съм виновен…

***

Да се изправиш пред Love Exposure е като да се опитваш да плаваш по бурни преливащи води, срещу които равнодушието, скептицизмът и отегчението ти на кинолюбител нямат шанс за победа. Без никакво съмнение, започнеш ли да гледаш този филм, не след дълго осъзнаваш, че тези, които са го правили не само злоупотребяват с дистанцията между теб и него, но и усещаш как крайността, бутафорната хипербола те удря в лицето, дрогира те, упоява те, изпадаш в безсъзнание и искаш и още. Говорим за мащаб, който проличава не само в 4-те часа, в които продължава филма, но и в тематиката, грандиозните непреходни мотиви, които засяга, в идеята, че киното наистина може да те промени, така, че месеци след това да разказваш разпалено на всичките си приятели какво си гледал. Думите ми звучат пресилено, но в това ревю няма да прочетете нищо повече от сантиментални изказвания и аргументи защо трябва да гледате този филм. Защото ние наистина го обикнахме и за по-малко от миг той се изкачи по стълбицата на личните ни класации, където зае достойно място до най-любимите ни филми.

237 минути за дългометражен филм са прекалено много. Да не говорим, че въпросният не притежава онези сантименталности и трудноразбираеми режисьорски прищявки, които евентуално биха оправдали и защитили тази егоцентрична прищявка за този огромен интервал от време. Най-ужасяващото е, че тези 237 минути има какво да ти покажат дотолкова, че не усещаш излишъци и разводнени запълвания. 237 минути, които са толкова плътни на усещания и преливане на идеи, че просто няма как да бъдат по-малко. Нека имаме предвид и, че първоначалната идея е била лентата да бъде 6 часа. Без свян, режисьорът Шион Соно заплита теми и жанрове като: религия, фетишизъм, секс, хумор, семейни отношения, мелодрама, гор, гротеска, трилър, пародия и какво ли още не. Всичко това е подплатено с идеята за любовта, която тук няма да видите като отражение на иноваторска творческа идея, а ще познаете като онази най-първична, най-протъркана, най-коментирана, описвана и ако щете комерсиална мисъл – Любовта е това, което придава смисъл на живота, тя е Механизмът, тя върти Вселената.
А сега си представете как тази позната до болка идея тук намира толкова оригинално, истинско и трогващо до сълзи отражение, че няма как да избегнем суперлативите, че този филм наистина е епично произведение на изкуството. Защото те провокира, кара те да мислиш, впечатлява те, съблазнява те, после хитро се вкопчва в мислите ти и те разтърсва. Магията на това обаче не се крие в комплексни за възприемане иновативни творчески идеи, а тъкмо обратното. Всичко е разказано с помощта на перфектно темпо, симетричен ритъм на паузи, забавяния и забързвания на действието, ретроспекция, актуалност и най-вече усет за хармония, който определено успява да те излъже, че си гледал 4 часов филм.

Малко филми успяват да спечелят вкуса и признанието на зрителя, когато разказват за момче, което търси своята девствена Мария Магдалена и което не би се спряло пред нищо, за да я открие. Било то и да се облича с женски дрехи и да се бие за нея в буквален смисъл. Бихме осъдили за върховна глупост филм, който ти говори за религия, а след това без свян ти показва лесбийски целувки и полуголи момичета, усещащи напрежението от първото си сексуално влечение. Love Exposure е чистият пример как смесването на такива жанрове и теми е възможно. Това, с което те печели филмът е искреността, желанието да ти демонстрира нещата такива каквито са. Възприемаме изобличителните идеи, сарказма, цялата мръсотия, която се опитва да изчисти, фалша, лъжата, сляпото вярване в измамни идоли с крайната идея да защитим любовта. Такава, каквато е в приказките, такава, каквато ни се иска да бъда – величествена, красива, силна, истинска.

И като опозиционна двойка любов и религия ръководят филма от началото до края. Сражават се, после се сливат в едно, изобличават се едно друго като понятия и така докато не стигнем до края, където ни чака изкристализираното послание на тези епични 4 часа. Посланието, което ще изобличи всичко фалшиво и ще се триумфира с гръм и трясък.

И така, ако този филм не е за теб, това ще разбереш още в първия час, в който библейски цитати се сливат с графични изображения на женски прашки и порнографски намигвания. Тук модерният интелектуалец има два варианта – или ще каже, че това е огромна сантиментална и егоцентрична глупост, или ще се трогне положително и ще чака до последната минута, филмът да защити разнородната си текстура от жанрове и тоналности.

Без съмнение, филмът дава заявка за нещо заслепително, което центрира сценарийните си хватки в централния сюжет, който ще премине в нещо тържествено и драматично, в това как религията запълва онази недостатъчност в „борбата” на човека да поддържа равновесието в света. А оттам и опасностите, които изхождат в този модерен пантеизъм, в който, едновременно, католицизмът и християнството са загубили хегемонията си, центъра на целите си, идеите за доброто и за истината, които освобождават поле за действие на т.н. секти. И по-нататък в разказа се появява Нулевата Църква като достатъчно категорична идея.
В този мистицизъм също така обаче ставаме свидетели и на романтизъм, който си играе с амбивалентността на изображенията, които виждаме във филма. Тоест, Шион Соно построява идеята за любовта толкова преувеличено, за да я противопостави на всичко физическо и, за да докаже, че все още е останала като кристално чиста, искрена емоция, изчистена от всякаква перверзия и порнографска същност. Разбира се, това не би било възможно без да ни демонстрира и всичко това накуп. Графично, грубо, преувеличено, стряскащо.

Той е Ю. Израстнал в католическо семейство. Баща му остава вдовец, а по-късно става свещеник. Ю живее с мисълта, че трябва да изпълни обещанието, което е оставил на майка си, преди смъртта – да открие своята Мария Магдалена. Метафората е очевидна и достатъчно силна, за да си дадем сметка колко богат на изразни средства е лентата. След това, също толкова преувеличено, се появява угризението, християнското угризение, което разяжда бащата отвътре дотолкова, че той се оттегля от църквата, оставяйки сина си сам и задължавайки го да се изповядва всекидневно. Проблемът е, че Ю не допуска никакъв грях. Той дори е неспособен да убие мравка, както ни казва една реплика на бащата.

Тук идва първият обрат. Ю се променя, и давайки си сметка, че всичко това е илюзорно и неправилно, започва нарочно да греши. Перверзно, грубо. И без никакъв свян – всичко това разказва на баща си, докато ние виждаме как снима под полите на ученичките. (За да угоди на баща си?!) Ю прилича на герой, развит по идеята на Едиповия комплекс, чрез свещеното изображение на Дева Мария. Така се влюбва в нея. И не само се влюбва, а се чувства безтегловен, безвъзвратно загубен във вселената, полудява.

Тя е Йоко и не се влюбва в Ю, а в Сасори или – Ю, преоблечен в женски дрехи. Плод на омразата към мъжете, а след това и концепцията за платоническата любов – това са следващите мотиви, които лентата изследва. Сасори се явява като илюзорен образ, като краткотрайно усещане, но пълно с любов за героинята на Йоко, която от първата си среща с нея, спира да мисли за всичко останало.

Разбира се, появява се и трети централен образ, който завързва конфликтните точки и разпалва драматизма. Този трети образ, ужасяващо жестоката Койке, в чиито очи тече безгранична омраза и злоба към света, ще разчупи устоите на завръзващата постепенно среща между Ю и Йоко. Ще я направи невъзможна. Като в приказка за принц и принцеса, в която злата вещица няма да се спре пред нищо, за да постигне злокобния си план.

Героите на Шион Соно са комплексни, добре психологизирани, и повярвайте, филмът обяснява всяко тяхно действие като резултат от биографична ретроспекция, изпълнена с внимателно изследване на човешки нрави. Излишъци няма, а цялата тази преувеличена атмосфера започва да ти се струва достатъчно логична. Действителността, която ти предлага филмът е своеобразен носител на една оригинална творческа и духовна мисъл, артистична, гениална, сама по себе си – уникална. И ако още се чудите как толкова идеи и мотиви успяват да се сработят, завъртайки правилните механизми, то почакайте да видите как героите на Соно режат полови членове, вадят самурайски мечове, цитират библията, а след това в очите им се отразява онази най-чиста любов, за която говорихме. В този филм виждаме всичко и наред с отражението на японската кино култура, давайки отражение на анимето и мангата като жанр, ставаме свидетели на нещо ново, невиждано досега, което знае как да те работи, изучило е представите ти за кино и няма как да не те впечатли. Философия и идеология се сблъскват, прекрачвайки границите на посредственото, защото всичко, което виждаш, освен че е наблъскано с дълбочина и идея, е толкова лесносмилаемо, че няма шанс да не разбереш всеки детайл, всяко режисьорско намигване.

Love Exposure е филм, перфектно организиран по правилата на честното изкуство. Онова изкуство, което демонстрира най-искрените намерения на артистичната мисъл, това, което вълнува създателя, и което той, с много обич, внимание и деликатност ни поднася. Love Exposure е кино изкуство, което внимателно е изследвало цялата ни побъркана действителност, преди да ни я поднесе синтезирана в тези 4 часа. Love Exposure несъмнено е филм, който трудно може да се обгърне с думи, колкото и да продължаваме с този текст… Комплексността на лентата е толкова голяма, че е почти непосилна задача да изразиш цялата емоция, която събужда. Силата, която съхранява в себе си е толкова огромна и въздействаща, че дълго време след като си се докоснал до този филмов свят, заговорил на собствен език, в съзнанието ти остават запечатани образи и моменти, чиято екзистенциална стойност е повече от красноречива. Филм, който може да бъде сравнен с една своеобразна философия на живота.

В този четиричасов епос се преплитат нишките на онези тематики, който изграждат цял един човешки житейски път. Лентата притежава онази на моменти почти разрушителната сила на живота като такъв, какъвто сме свикнали да бъде, но и такъв какъвто ни се иска да е. Волята на духа, вярата в собствените убеждения, следване на посоката, която се опитваме сами да си отредим и в която се оглеждаме с трепетно чувство дали ще срещнем онази личност, която олицетворява всичко, което сме търсили. Тези, но и голямата доза манипулативност от страна на хора, които са готови да използват онази слабост на околните, която е сякаш отражение на тяхната собствена, са само една малка частица от всичко онова, което този филм засяга и разнищва в спираща дъха детайлност. Всички тези фундаментални елементи, внедрени в основата на продукцията успяват да достигнат до съзнанието на зрителя, да го разтърсят, събудят и изтръгнат от равнодушието, с което лесно се свиква да се гледа на живота. Защото, за да се изживее стойностното е нужно да настъпи едно характерно оголване на всеки един негов пласт; една експозиция, чийто витализъм се крие единствено и само в чистотата на любовта. И още нещо – филмът се базира на реални събития, което няма как да не ни накара да се запитаме – даваме ли си сметка какво, за Бога, се случва?

И когато в края усетиш, че си се вкопчил с цялото си същество в историята на Ю и Йоко, стиснал си здраво устни, угрижен, молейки се всичко да завърши както трябва, то със сигурност вече си се влюбил в този прекрасен филм.

Владо, Иво, Бож

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.73/5 от 15 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 7 коментара!  
Добави коментар?

  1. от A
    24.Dec.2010, 0:13

    Звучи много интересно. В замунда го няма обаче. Дали би могъл да сложиш линк към някой торент?

  2. от Нели
    24.Dec.2010, 0:25

    Отлична работа, момчета. Прекрасно ревю. Почти ме накарахте да повярвам, че филмът е наистина толкова добър.

  3. от Иво
    24.Dec.2010, 0:28

    Благодарим. :) А ти както винаги не се сдържа да не критикуваш вкуса ни. :Р

  4. от Бож
    24.Dec.2010, 0:38

    И аз благодаря. :)
    Една епична публикация, за един наистина епичен филм! :D

  5. от bungle
    24.Dec.2010, 7:50

    Браво, браво. :D

  6. от Евгени
    24.Dec.2010, 9:51

    Гледал съм го по препоръка и наистина ми хареса.
    @А -> thepiratebay DOT org/torrent/5397496/Love.Exposure.2008.DVDRip.XviD-AEN

  7. от Никс
    24.Dec.2010, 16:30

    Много добро ревю, зарибихте ме пак да го гледам. :)

Коментирай...