Lebanon (2009) (EFA ’10)

В последните години военните филми стават все по- добри – по-мащабни, по-драматични, по-емоционално ангажиращи.

Израелските кинотворци също не остават длъжни на света. Много режисьори избират точно този жанр, за да разкрият конфликтни събития от близкото минало, да изразят позиция по спорни политически въпроси или да разкажат някоя лична история. А често и трите. Сред най-силните заглавия в последните години се нареждат Beaufort от 2007 г. и Валс с Башир от 2008 г. В това число бихме могли да прибавим и дебютния филм на режисьора Самуел Моаз – Ливан, който отразява израелското нахлуване в страната.

Още с началните надписи става ясно, че действието се развива през юни 1982 г. – първите дни от войната в Ливан. Режисьорът обаче оставя политическия конфликт на страна – информация за причините и последиците от войната няма. Такава не ни и трябва. Това, което ни интересува е съдбата на четирима войници, затворени в танк насред бойните действия. Тяхната мисия е да достигнат до селище, вече разрушено от израелските Военно-въздушни сили и да се уверят, че няма оцелели. Тази задача обаче съвсем не се оказва толкова лесна.

Преживял ужасът на войната, Самуел Моаз разказва една лична история – известна част от службата си режисьорът прекарва, затворен в танк и добре познава клаустрофобичното чувство на безизходица. Точно в такова положение се намират героите – млади уплашени момчета, борещи за кауза, която не разбират. Не вършат героични подвизи, а плачат за майките си, страхуват се, треперят и определено не са готови да жертват живота си. Те са просто човешки същества, попаднали в ситуация, в която, никой човек не бива да попада. Самуел Моаз ясно изразява антивоенната си позиция – това е просто поредната война, в която жертвите и загубите, са повече от ползите. Със съвсем скромен бюджет, само за час и половина и единствено през мерника на танка, режисьорът разкрива всички ѝ страни – стихия, която разрушава всичко по пътя си, не спира пред ничии сълзи, не проявява милост към никого.

За малкото екранно време, което отделя на всеки от героите си, Самуел Моаз едва успява да изгради характерите им. Затваряйки ги в танка, той сякаш ги отделя от света – от близките им, от миналото и настоящето им. Режисьорът използва този оригинален похват като израз на идеята, че войната ограничава човешката същност. За разлика от бляскавите холивудски филм, тук красивите моменти на героизъм отстъпват място на паниката, провалите, писъците и кървавите сцени. Това е Ливан – честен универсален поглед върху войната.

С Ливан режисьорът Самуел Моаз по оригинален и личен начин изразява позиция срещу войната и насилието. Филмът е напрегната и емоционална драма и намира признание по цял свят. Израелската филмова академия го почете с десет номинации, а от фестивала във Венеция си тръгна с три статуетки.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.80/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 7 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Иво
    28.Sep.2010, 15:14

    Полето със слънчогледите е незабравимо…

  2. от Никс
    30.Sep.2010, 22:23

    И само то :)

  3. от Нели
    3.Oct.2010, 0:14

    Сцената с плачещото умиращо животно също беше добра…

  4. от Иво
    3.Oct.2010, 0:35

    Никак не е лош целият филм ;)

  5. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    3.Oct.2010, 16:54

    […] Lebanon […]

  6. от Yavr
    3.Oct.2010, 20:55

    Историята за умрелия баща на един от войниците беше незабравима за мен :), въпреки че изобщо не се вписваше в цялата картинка

  7. от EFA : Nominations 2010 | Framespotting на две годинки!
    6.Nov.2010, 14:03

    […] LEBANON Israel/Germany/France […]

Коментирай...