Le Havre (2011)

Марсел Маркс (Андре Вилмс, Europa, Europa, Hell) е отдавна преминал средната възраст чистач на обувки в пристанищния френски град Хавър. По всичко личи, че животът на Марсел съвсем не е от най-благоприятните, но въпреки заобикалящите го трудности, той показва непосилен за повечето хора стоицизъм. Съпругата му Арлети е тази, която се грижи за семейния уют и тази, от която Марсел черпи сила и придобива увереността, която поражда смелите му постъпки. Но светът на Марсел бива разтърсен от две паралелно протичащи събития, които принципно не само в художествените произведения, но и в релността са повод за пречупване на смелия дух у лирическите и съответно не такива герои. От филма разбираме, че Арлети страда от тежко заболяване, без да става ясно какво точно е то, поради което е хоспитализирана. Успоредно с този факт в пристанищния град от френската полиция са открити преминаващи емигранти от Габон за Англия. Един от тях успява да избяга, като се укрива при доковете на пристанището. Той е момче в ранна тийнейджърска възраст, името му е Идриса (Блондин Мигел), което е предприело нелегалното си пътуване до Англия, за да отиде при майка си. Съдбите на Марсел и Идриса се преплитат, когато Марсел го открива при доковете, приютява го в дома си и започва да търси начини да изпрати момчето при майка му в Лондон.

Режисьор на филма е финландецът Аки Каурисмаки (Mies vailla menneisyyttä (2002), I Hired A Contract Killer (1990), Leningrad Cowboys Go America (1989)). Който е запознат с работата на Каурисмаки лесно ще забележи, че типичният за него жанр е черна комедия (което не означава, че от филмите му отсъства известна доза тягост), която отделя специално внимание на носталгията по отминалите времена на 20-ти век. Точно поради този факт зрителят не може да предположи, че Le Havre ще разглежда социален проблем с огромни мащаби – а именно нелегалната имиграция, засягащ политиката на Франция. Темата социален реализъм е далече от представата за творчеството на Каурисмики. Неговата работа може да се определя като европейски еквивалент на американските гангстерски филми, също така на тези с приказна тематика или пък на такива, които са съпътствани с натрапчиво звучене на rock’n’roll музика. Във филмите си Каурисмаки никога не е спирал да разглежда живота на отритнатите от обществото хора или пък на тези, които често са пренебрегвани, заради социалния си статут, причисляващ ги към по нисша класа в обществената стълба.

Le Havre е по-скоро от категорията на онези филми, които са в голяма степен като басня, отколкото на тези, които отделят повече внимание на суровата и непоправима действителност. Филмът разглежда живота на определен кръг от хора в пристанищния град, който споделя обща съдба и дори и в трудните моменти успява да запази стоицизма и цялостта си. Тези хора са съседите на главния герой Марсел Маркс – бохем, чистач на обувки, доволен от живота и работата си, който всъщност представлява и нашият вход към живота на това общество. Както вече споменах, съдбата на Марсел се преплита с тази на бежанеца от Габон Идриса, точно когато на съпругата му е открита тежка болест и тя трябва да постъпи в болница. Марсел се заема със задачата да изпрати Идриса при майка му в Лондон (накъдето момчето се е запътило преди да бъде открито от френските власти), макар и осъзнавайки, че за тази си цел ще трябва да се справи с френската полиция, с която най-често във филма се конфронтираме посредством инспектор Моне (Жан-Пиер Даросен (Red Lights, Conversations With My Gardener)).Всички съседи на Марсел се включват в укриването на Идриса, като не само пазят местонахождението на момчето в тайна, но и помагат на Марсел всеки с каквото може. Дори и продавачът на хранителни стоки Жан-Пиер, на когото Марсел е задлъжнял, оказва помощ и взима дейно участие в мисията на главния герой. Така сюжетът на Le Havre преминава през различни траектории – търсенето на Марсел да открие семейството на Идриса, усилията на Арлети да запази в тайна болестта от съпруга си, неспособността на Идриса да се крие и разследването на Моне, които ще ни запознаят с една изключителна атмосфера и ще ни доведат до края на една съвременна притча. 

Режисьорът Каурисмаки рядко раздвижва по-осезаемо камерата си и през цялата продължителност на филма се стреми да поддържа синьото като основен елемент в цветовата палитра в периферията на лентата. Le Havre е изграден върху една фантастична действителност, съчетаваща необикновения живот на една обикновена група от хора с множество добродетели. В лентата лесно се забелязва експресивността на Вилмс, докато тази на Оутинен е притъпена до краен предел.

Le Havre е магичен в естеството си, характеризиращ утопията на група от хора в северното крайбрежие на Франция. С този си филм Каурисмаки успешно възвръща надеждата за човечността у хората.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 4 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от wannato
    27.Jan.2012, 17:21

    Аз скоро гледах Tulitikkutehtaan tyttö. Филмът е леко странен :). Има малко реплики, обстановката е мрачна и подтискаща като цяло(градът беше като някой китен български град от късния соц :), а жилището на момичето няма да коментирам ), но по някакъв странен начин филмът ме грабна, даже на моменти ме разсмиваше.
    Сега си приготвих и Laitakaupungin valot , а Le Harve определено ще се гледа!
    Може ли да предложа нещо – да започнете да използвате още един етикет – нещо като ‘европейско кино’?

  2. от Иво
    27.Jan.2012, 18:51

    Хубаво ревю. Ще трябва да гледам преди да направя равносметката за 2011. :)

  3. от Апостол Апостолов
    28.Jan.2012, 3:16

    Напоследък гледам съвременни френски филми и установявам, че те са доста стойностни и дълбоки.

  4. от София Филм Фест 2012 | Framesp... TLDR
    28.Feb.2012, 19:37

    […] Le Havre (2011) […]

Коментирай...