L’arnacoeur (2010)

Свят, където всички бързат нанякъде и никой вече не отделя достатъчно време на близките си хора, където хората подминават красивите неща по пътя, не забелязват случайностите и почти са забравили, че чудесата съществуват.  Сладкодумие, малко нежност и внимание, някоя трогателна история и една страстна целувка – ето толкова и трябва на една жена, за да се почуства като най-специалната и да забрави за всичко останало. Тъжно, но факт. А когато не оценяваме хората до нас, няма как в един момент да не ги изгубим…

Благозвучното L’arnacoeur или казано по-просто, т.е. на български, Сърцеразбивача, е един филм, който буквално те засмуква във вихрушката на прекрасната френска реч. А опияняващата химия между главните актьори създава една абсолютно шикозна атмосфера, майсторски изпипана във всяко едно отношение.

За да обобщя с няколко думи житейската мисия на главния актьор ще си послужа с един цитат:

„При двойките има 3 категории жени: такива, които са щастливи; такива, които са нещастни, но го приемат; и такива, които са нещастни, но не го признават. Тази последната категория е моето работно място. Името ми е Алекс Липи. Аз съм професионален разбивач на сърца.“

Алекс (Romain Duris) е един истински професионалист, чието единствено желание е да има повече щастливи жени на този свят. Неговите отличителни черти са буйните къдрици, чаровната усмивка, стегнатото тяло, сръчността и бързия ум. Методът, на който често разчита и който действа неотказно е съблазняването. А най-верните помощници са в лицата на сестра му и мъжа ѝ.

Но както всички знаем, всяко правило си има и своите изключения. И за всеки професионалист се намират изкушения… Това изключение/изкушение за Алекс е чаровната, но иначе опърничава – Жулиет (Vanessa Paradis).

Бащата на Жулиет (Jacques Frantz) е силно притеснен, че дъщеря му е на път да направи голяма грешка, омъжвайки се за неправилния човек, затова той решава да прибегне до услугите на сърцеразбивача. При първоначалния сблъсък с новата си задача, Алекс не вижда нищо друго, освен една влюбена двойка, в чиято връзка всичко е дотолкова хармонично и романтично, че е на път да се откаже. Но липсата на пари и същевременно отправеното му предизвикателство го разубеждават. В последствие, обаче, той открива малките пукнатини в отношенията им с англичанина Джонатан (Andrew Lincoln) и въпреки че Жулиет се оказва труднодостъпна, той съумява да влезе под кожата ѝ и да я накара да подложи на съмнение градената с месеци любов, овенчана с така натежалия пръстен сега…

Джонатан всъщност не е никак лош персонаж. Той е успешно реализиран в живота мъж, с големи перспективи за бъдещата му кариера. Освен това той е забавен, щедър, мил, любвеобилен, чаровен и страшно много обича Жулиет. Уви, нещо в него просто е… твърде скучно. Или поне твърде скучно за жена като Жулиет – изящна, независима, пристрастяваща като дрога…

И ето тук Алекс прави първата и последната си грешка, нарушава безвъзвратно единственото си правило – да не смесва чувствата с работата, емоционалното с професионалното. Виковете на сърцето заглушават думите на разума и той неусетно, но твърде сигурно е вече влюбен.

Въпросът, който стои пред него е дали тя е единствената, тази, за която си струва да пожертва всичко?

И Romain, и Vanessa са повече от очарователни, а осезаемата химия, която пресъздават на екрана, може да бъде почувствана от гледащия!

Принципно френските филми могат да бъдат доста изкривени и ексцентрични, но този не е един от тях. Той те завладява с искреността си, с човешкото в него, с чувствата, които са трудни за описване и които могат да бъдат разбрани, само след като са изживени от самия теб. Тук няма парадокси, няма драматични гледки, няма превратни състояния. Действието тече бавно и плавно, почти винаги знаеш какво предстои да се случи и в същото време оставаш приятно изненадан от стилния и майсторски начин, по който ти е поднесено. Действията и диалозите пренасят атмосферата вътре в теб и често предизвикват усмивки, смях, размисли…

L’arnacoeur е един филм не само с хумористичен, но и с поучителен характер. Не съм сигурна още колко пъти ще го изгледам, но знам, че всеки от тях ще си заслужава и от всеки следващ ще откривам нещо ново и значимо.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 1.67/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 3 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Нели
    11.Dec.2010, 0:48

    Добрите френски романтични филми са емоционални, страстни, болезнено лични, винаги оригинални и откровени.
    Този не е такъв.
    Дала съм му оценка 2/10, но сега като се замисля не мога да се сетя какво съм намерила за цели две звезди..

  2. от Иво
    11.Dec.2010, 1:17

    А аз имах нещастието да го гледам с колеги преди няколко дена. Чак пък 2/10 – не знам, но според мен е средностатистическа комерсиална и доста посредствена романтична лиготия…

  3. от Стела
    11.Dec.2010, 2:16

    Според мен прекалено много изисквате от филм, който не претендира да е сериозен. Мисля, че е похвално, че успоредно с шегите могат да се открият и поуки. Е, да, определено не бих могла да го впиша в топ 10 на най-добрите филми, които съм гледала, но пък със сигурност мога да го сложа в една моя си класация на филми, които са имали някакво значение за мен.
    Иначе то пак си е и до индивидуалните предпочитания, а и нагласата… :)

Коментирай...