Knowing

Knowing („Пророчеството“ в българските кино салони) е странна птица. Вместо лентата да вдигне високо глава и да изпъкне измежду останалите (а потенциал за това има), тя решава да копира оттук и оттам, опитвайки се отчаяно да бъде оригинална. Вътре ще видиш части от Final Destination, но без измиращите на килограм тийнове; елементи от The Day The Earth Stood Still, но без терминатора Киану и ликуващото човечество; идеи от The Happening, но без Шамалаян (+) и Зоуи Дешанел (-)… библията също е вътре.

Филмът започва обещаващо, но в старанието си да прокара нови пътища в иначе вече клиширания жанр, попада в сюжетни дупки, недоразумения и на моменти пълни глупости. Полу-аутистично момиченце надрасква не чак толкова произволни числа на лист хартия, слага ги в „капсула на времето“ и забравя за тях. 50 години по-късно, синът на астрофизика Джон Кьослер (Ник Кейдж) получава въпросния лист, а екшън звездата за нула време открива (благодарение на солидно количество бърбън), че това са дати на различни отминали катастрофални събития (разбира се първото открито събитие е 9.11). Драмата е, че последните три дати предстоят да се случат и нашият герой тръгва да спасява нищо неподозиращите хора.

Добре че Алекс Прояс навреме се е усетил накъде се е запътила продукцията му и затова е седнал на режисьорското столче. Атмосферата е много тежка, със силно пропит дъх на апокалипсис, неизбежност и отчаяние. Сравнително бавното, но постоянно темпо, с което Прояс разказва сюжета допринася още повече за потапянето на зрителя в историята и ако не бяха сюжетните камъчета, филмът щеше да бъде много добър, изпълнен със съспенс трилър.

Операторската работа също е на много високо ниво, което си личи най-вече при самолетната катастрофа. За съжаление и тя не е перфектна, поради „пластмасовата“ експлозия и силно дигитализирания огън, но тук си признавам, че вече малко издребнявам, защото сигурно не всеки би обърнал внимание на толкова дребни детайли. Така или иначе по време на тези сцени на екрана се размотава Ник Кейдж, който отново си е избрал героична и мистериозна роля, която той да изиграе с типичните за него екшън-goofy гримаси. В другия край на нещата стои Rose Byrne, чиито истерични и преиграни викове определено ми дойдоха в повече.

Не разбирам защо толкова късно филмът излиза по българските екрани, но фирмата разпространител определено няма късмет, поради някои събития в интернет пространството, но дори и да не сте запознати с тях, спокойно може да си спестите парите от предпремиерата… или от премиерата в този ред на мисли.

Ако пък си търсиш причина да гледаш филма на кино, може да погледнеш тук.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 3.83/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Димитър Димитров
    1.Jul.2009, 15:52

    Няколко пъти се опитах да го изтегля, но все го трият гадовете.
    Чух и няколко лоши отзива за филма, но при тази липса на филма може би ще се гледа.

  2. от Scrotum
    1.Jul.2009, 21:29

    Срамота за Прояс, но филмчето е поредната постна кретенийка с претенции за дълбочина.

  3. от dEnisLaw
    5.Jul.2009, 14:09

    Издържах някъде до към 20-та минута …

  4. от Anton
    3.Aug.2009, 21:27

    Уф, и на мен ми дойдоха в повече писъците на тази истеричка. Чак се зарадвах когато я размаза камиона…

  5. от 2*Топ10 на Роджър Еберт за ‘09 | Framespotting е блог за кино.
    7.Jan.2010, 3:53

    […] при: The Bad Lieutenant Crazy Heart An Education The Hurt Locker Inglourious Basterds Knowing Precious A Serious Man Up in the Air The White […]

Коментирай...