Киномания’10: The Messenger (2009)

Някои от вас вероятно познават Орен Моверман като сценарист. Други вероятно въобще не са го чували. За последните ще започна от начало – Моверман е роден в Израел, където за кратко служи в армията, по-късно се занимава с журналистика, докато не имигрира в Сащ и навлиза в кино бизнеса. Дебюта си на режисьорския стол прави едва през 2009 година с филма Вестоносецът.

Лентата представлява военна драма, но въпреки логичното предположение, сюжетът не е плод на лично преживяване. Режисьорът признава, че по време на военната си служба не е имал възможност да участва в битка в истинския смисъл на думата. Това, разбира се, не му пречи да разкаже историята по един личен и емоционален начин.

Вестоносецът е филм за една от не толкова популярните страни на военната служба – задължението да съобщиш на близките на убит войник, че техния син/съпруг/брат е загинал на бойното поле. Сержант Уил Монгомъри е ранен по време на акция и в оставащите му три месеца служба, той е назначен точно на такъв пост. Да бъдеш вестоносец, когато вестта е толкова трагична обаче не се оказва лесна задача.

За да подготви сценария, Орен Моверман се вижда и говори с войници, изпълнявали такава служба. По-късно в интервю режисьорът заявява, че от всеки един от тях е чул да казва : Предпочитам да бъда в битка, отколкото да отида при някое семейство и да им съобщя, че техния близък няма да се върне. И наистина, понякога човешката мъка е също толкова страшна стихия като войната. В самият филм няма нито една военна сцена, но той съдържа повече емоционалност и драматичен заряд от много военни филми.

Лентата не носи политическо послание, не обвинява или осъжда. Това е просто история за хората – тези хора, които директно или не са въвлечени в ужаса на войната. От една страна са войниците, тези млади момчета и мъже, които дори и да оцелеят, винаги ще носят спомена от войната със себе си, от другата страна стоят всички онези, които дори и от домовете си, съпреживяват случващото се на фронта. В този род на мисли Вестоносецът е трезвен всеобхватен поглед върху мащабните психически измерения на войната.

В главните роли са Бен Фостър и Уди Харелсън – и двамата много талантливи актьори, които правят едни от най-добрите изпълнения в кариерите си. Вторият дори получава номинация за Оскар за най-добра поддържаща роля. Със страхотно екранно взаимодействие, те разкриват и една друга тема на филма – връзката, която се поражда между хора, които са преживяли едно и също и които са изпитали подобни емоции.

Вестоносецът е един от най-добрите военни филми на 2009 година – добре режисиран и красиво заснет. А за работата по сценария Алесандро Камон и Орен Моверман получават номинация от Американската филмова академия. Сред отличията на филма са Сребърна мечка от фестивала в Берлин, номинация за Златен глобус и др.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.60/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от MCFOXXX
    16.Nov.2010, 23:35

    Този филм е просто покъртително добър! ЖЖестоко ме трогна когато го гледах, смятам скоро да го гледам пак. Рядко се среща толкова силен и истински филм с толкова добра актьорска игра. Чудесна статия отново.
    Поздравявам ви за перфектно свършената рабоота!

  2. от Нели
    17.Nov.2010, 14:39

    Благодаря.
    Филмът наистина е много добър. Даже ще си позволя да кажа, че повече ми допадна от Войната е опиат. Определено 2009 беше силна година за военните филми като се имат предвид освен Вестоносецът, също и Братя, и Незараснали рани.

  3. от Иво
    18.Nov.2010, 13:08

    Хм, „Незараснали рани“ ми беше излишно сантиментален, но „Вестоносецът“ е страхотен, подкрепям. Жалко само че като че ли остана незабелязан измежду Джордж Клунита и компания. :/

  4. от Jen
    18.Nov.2010, 16:02

    само да не беше крашнал в тоя брадърс-ин-армс евтинджос във втората си половина… Или пък просто на мен стилното начало ми завиши очакванията прекалено. Иначе и на мен ми хареса повече от „Войната е опиат“, макар че историите и протагонистите им на практика се дописват и в крайна сметка с целия си ужким критичен подход и двата успяват да кажат точно навреме и точно на място, точно това, което американецът има нужда да чуе.

Коментирай...