Killer Joe (2012)

Четири пълни десетилетия делят The Exorcist и The French Connection от новия опит на техния създател Уилям Фридкин да провокира и шокира – Killer Joe. Той стилистично и тематично следва традицията на своя предшественик Bug, като и двете ленти са базирани на пиеси на писателя Трейси Летс и са адаптирани за големия екран от самия него. В добавка и двете заглавия минават под знака на харизматичен психопат, който се вмъква и обсебва бита на смазан аутсайдер. Постоянният сблъсък на еднакво аморални перспективи, сериозните порции графично насилие и безкомпромисната режисура доказват, че този опит на Фридкин е напълно сериозен, макар и разказан на езика на черната комедия. Въпреки че трудно може да бъде обичан или мразен в екстремни измерения, Killer Joe не оставя зрителя апатичен и именно тук лентата печели най-сериозната си победа.

Фридкин ни въвежда в свят на шокиращ морален упадък – караванните паркове на Тексас, чиито обитатели са дегенерати, толкова тъпи, че не е ясно как преживяват. Този живот е живописно охарактеризиран чрез идеята на режисьора за социален реализъм, но образите са до такава степен деформирани, че ни е трудно да повярваме, че всички те живеят в една и съща сюжетна вселена. Mанипулативно принудени от медиума, ние трябва да изберем персонаж, с който да се асоциираме и който да подкрепяме, защото тази нужда е дълбоко вкоренена в нашето ДНК от повече от век кино история. Това е първото и най-важно предизвикателство, пред което режисьорът ни изправя. От една страна имаме западналото семейство, което потъпква всякакви ценности в името на физическото си оцеляване. Крис (Емил Хърш), 22 годишен задлъжнял наркодилър, посещава баща си Ензъл (Томас Хейдън Чърч) в караваната, в която той живее с втората си съпруга Шарла (Джина Гершон) и малката сестра на младежа Доти (Джуно Темпъл). Крис планира убийството на майка си заради застрахователна полица, като законният наследник е Доти. Когато разкрива това на семейството, те енергично приемат да сътрудничат, особено при перспективата да получат дял от парите. Мотивите им са животински, а моралът примитивен. От другата страна стои полицаят-наемен убиец Джо Купър (Матю Макконъхи), който приема поръчката, но взима невинната героиня на Джуно Темпъл като вид гаранция, че договорът ще бъде изпълнен.

Героят на Макконъхи е по-високо на социалната стълбица от обитателите на караванния парк, но единственото, отличаващо го от тях, е интелектът му. Той притежава хищнищески инстинкти, целеустременост и инструментариум, помагащ му да постига патологичните си цели. Но в морален план той не е по-добър от жертвите си. Именно в това се изразява предизвикателството на Фридкин. Ние жадуваме за наказание на пропадналото семейство от ръцете на Джо и в крайна сметка това е, което получаваме. Начинът, по-който развръзката (с неясния си финал като ключов елемент) ни кара да се чувстваме, е резултатът от психологическия анализ на режисьора. Той изследва реакциите и отношението ни към екранното насилие, както и условните рефлекси, формирани от киното. Въпреки, че в лентата няма характер, който да буди по какъвто и да е начин симпатии, ние имаме нужда да се асоциираме с един протагонист и сме склонни да приемем моралния му кодекс като най-малко лош.

Убиецът Джо е поредната стъпка в правилна посока за Матю Макконъхи, който, съзнателно или не, тук завършва своя преход от идиотските романтични комедии към сериозните роли в сериозни филми, идващи да манифестират неговата многопластовост. В Killer Joe той е ходеща заплаха; безсрамен и почти свръхчовешки непоколебим. Неговият персонаж е пълен, провокативен и неустоимо странен психопат, което вероятно е причината да бъде усещан като протагонист. Останалите герои са негови негласни заложници и той буквално държи живота им в ръцете си, демонстрирайки го с неподправена властност. Сложната връзка между него и девствената Доти се заражда съвсем естествено и се развива като заплетена микстура между дивашко плътско желание и автентична привързаност, може би дори обич. Това негово превъплъщение се нарежда до тези в Magic Mike и Bernie, за да оформят една много силна година за американския актьор, а новото заглавие от Джеф Никълс Mud започва да изглежда все по-интересно с Макконъхи в главната роля.

Останалата част от каста ако не помага на филма, то поне не му пречи. Чърч успява в най-голяма степен в пародирането на персонажа си – профан, олицетворение на представата на Трейси Летс за караванен живот в Тексас. Темпъл изиграва невежото девствено момиче с тонове подтиснат гняв компетентно и автентично. Гершон пък допринася в солидни количества за NC-17 рейтинга, в последствие декласиран до R, още от първата си поява, а тя е основно действащо лице и в безспорно най-смущаващо абсурдната сцена в лентата, влючваща пилешко бутче и променяща безвъзвратно начина, по който гледаме на KFC. Единственият мискаст откриваме в лицето на Хърш, който като че ли си е постоянен такъв от Into The Wild насам. Трудно е да се повярва, че героят му е от кастата на родителите си и Шарла.

Изопачената образност на персонажите от семейството на Крис загатва за чернохумористичния характер на филма, размиван твърде често от екстравагантните опити за натурализъм. Алтернативното заглавие на лентата – Killer Joe: A Twisted Redneck Trailer Park Murder Story е както още една улика за суровата ирония, с която филмът ще засяга темите си, така и за поредния опит на киното да се самоцитира. Погледната от страни цялата история с всичкият си мрачен абсурдизъм и ноар усещане изглежда като излязла от главите на майсторите на черната криминална комедия – братята Коен – от кръвната група на Blood Simple.

Проблемът обаче е в реализацията, чиято цел е ефективно да приложи материала от пиесата на големия екран, задача, която обикновено създава сериозни проблеми. Пропастта между ритъма през по-голямата част от филма и последната му третина го разделя на две несъвместими части. Финалът с цялата си театрална изопаченост показва, че да се заложи на камерната атмосфера вероятно би било по-добро решение, отколкото да се търси какъвто и да е реализъм в ранните етапи на историята.

Със сигурност можем да благодарим на себе си, че Fool’s Gold и Sahara се оказаха финансови провали, защото вероятно това е една от причините Матю Макконъхи да промени посоката в кариерата си. Той е едно от основните предимства на Killer Joe, който, макар и недобре балансиран е достатъчно въздействащ и провокативен, че да обясни собственото си съществуване.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 1 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Коментирай...