Jodorowsky’s Dune (2013)

На пищна церемония в Лос Анджелис, втората част на „Кръстникът“ на Копола предстои да обере наградите на Американската филмова академия. На по-предишната галавечер нещо подобно е сторил и първият филм от трилогията, вземайки статуетки за най-добър филм, сценарий, и за роля на Марлон Брандо. Изминали са и шест лета от излизането на „2001: Космическа Одисея“, който пък никога не е печелил най-престижния Оскар…

И така, годината е 1974.

Нашумелият по това време режисьор, сценарист и театрал Алехандро Ходоровски решава да заснеме най-монументалната лента в историята на киното. Чилиецът с руско-еврейски корени все още не е утвърдил култовия си статут в киното, но усърдно работи по въпроса – амбицията му е да направи филм, който да разчупи и промени мисленето на младите. Крайъгълен камък в развитието на киното, научна фантастика, надскачаща Одисеята. Филм-наркотик, безвреден заместител на ЛСД.

Jodorowsky's Dune (2013)

Лентата изведнъж се сдобива с името „Дюн“. Ще бъде адаптация по едноименния роман на Франк Хърбърт – най-продаваната научна фантастика за всички времена.

И тук една от най-добрите документалки за годината започва да проследява процеса по създаване на „Dune“ – от събирането на уникален екип от „духовни воини“ за всяка една позиция, досами логичния завършек и краен резултат от това свръхамбициозно начинание. Освен храна за всеки кинолюбител и фен на фантастиката, „Jodorowsky’s Dune“ предлага и прелюбопитни „срещи“ – макар и не в първо лице – с актьорския екип в лицето на… внимание: Салвадор Дали, Орсън Уелс, Мик Джагър, Дейвид Карадайн, Глория Суонсън. За саундтрака пък са ангажирани Пинк Флойд. Режисьорът на настоящата лента Франк Павич е свършил чудесна работа с преплитането на всички тези имена и истории, макар че две неща „открадват“ шоуто му: първото е самият Ходоровски, обаятелен и в 80-те си години, който не спира да говори за киното и живота – повече за второто, както през последните две десетилетия, през които активно отказва да се занимава с кино. Второто е музиката на документалката, дело на Кърт Штенцел (който преди няколко месеца получава инсулт и в момента се събират дарения за възстановяването му).

Alejandro Jodorowsky @ Jodorowsky's Dune (2013)

Дали Алехандро Ходоровски е бил удачният избор за режисьор на „Дюн“ и въобще давал ли си е сметка какво ще последва, създавайки филм с времетраене между 10 и 15 часа? Това всъщност е един от по-маловажните въпроси, които хрумват по време на гледане. В крайна сметка това не е филм за „Дюн“, а за човекът Ходоровски и начинът му на работа по време на създаването на най-великият филм, неправен някога. Тъгата на героя се усеща и той дори не опитва да я скрие, но много по-силен и зарязяващ е оптимизмът, който се излъчва от буквално всеки кадър с негово присъствие. Същият този оптимизъм преди четиридесет години е заразил и заредил група от ентусиасти, а както прочетох в едно изказване с навярно известна доза хумор – известният с окултните си увлечения режисьор просто ги е хипнотизирал. Без да философства излишно и изразявайки се чрез своя английски на не повече от средно ниво, Ходоровски казва някои от най-простичките и същевременно най-вдъхновяващи неща, които си чувал на кино в последно време.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от Никс: Най-добрите филми на 2014 | Framespotting
    20.Feb.2015, 19:46

    […] Jodorowsky’s Dune The movie has to be just like I dream it. The picture need to be exactly as I am dreaming the […]

Коментирай...