Jeux d’Enfants (2003)

Детски игри, който излиза през 2003г., е кино дебютът на  Ян Самюел. Французинът е сценарист и режисьор на лентата.

Всичко, което знаех в началото е, че искам да направя филм за любовта, игрите и търсенето на едно вечно детство. Имах идея да напиша сценарий за романтична комедия със структура на древногръцка трагедия, в която героите са в плен на собствената си съдба. През последните две години бях написал вече 25 варианта на сценария, когато един следобед внезапно цялата история се появи пред мен, споделя Самюел.

Филмът прелита през детството и тийнейджърските години на двамата герои и търпеливо ги чака да пораснат, докато те се забавляват с измислена от тях игра. Всичко започва като детска закачка, когато малката Софи предизвиква Жулиен да извърши пакост и продължава през годините, а игрите стават все по-опасни..

Детски игри е романтична комедия. Но за разлика от повечето ленти от този жанр, тази не поставя на пиедестал любовта като възраждаща и пречистваща сила. Напротив. Ян Самюел избира да ни представи деструктивната страна на любовта. Типично по френски той се прекланя пред това могъщо чувство, което води до разрушение и саморазрушение, опустошава, наранява и помита всичко след себе си. Неговата съвременна история напомня на романтичните новели от XIX век, в които героите, обсебени един от друг, не се спират пред границите на социално допустимото и погълнати от чувствата си не зачитат нищо и никого. Самюел прави завой на 180 градуса от библейските клишета – за него любовта не е разумна и търпелива, а жестока и егоистична, кара те да нараняваш, да страдаш и дори да мразиш. И въпреки всичко… точно това е любовта, за която си струва да умреш…

Филмът се върти около идеята за една вълнуваща безкрайна игра и ако в началото тя изглежда наивна, впоследствие се превръща в огледало на живота. Предизвикателствата, които си отправят героите са не само игра, а скривалище, което им позволява да избягат от неприятностите в детството, начин да изразят своите чувства. Игрите ги карат да се чувстват живи, да се освободят от плена на сивото ежедневие. Цветен и вълшебен, филмът е не само красива приказка, но и черен кошмар. И докато продължава да твърди, че животът е розов, Самюел ни сблъсква с разочарованията, които понася човек – загубата на близък, отчуждението и безразличието.

В този многоцветен и многостранен филм режисьорът сякаш влага по малко от всичко – и от най-горчивото и от най-сладкото в живота. Качва ни на въртележка, която ще ни отведе високо в небето, а после ни потапя в леденостудената вода.  Детски игри е приключение, което ни понася през време и пространство, поглъща и обсебва.

Главните роли са поверени на може би най-симпатичните млади актьори на френското кино – Гийом Кане и Марион Котияр. Със сърцата и непринудена игра, двамата успяват да въвлекат зрителите в своя романс…

Детски игри е филм с много настроения. Своенравен и дързък. Циничен и непоправимо романтичен. Едно приключение през фантазия и реалност, което завършва с вкус на бонбони и целувки…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.67/5 от 18 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 9 коментара!  
Добави коментар?

  1. от A
    19.Jun.2010, 13:05

    А от къде може да се дръпне филма?

  2. от Ерин
    19.Jun.2010, 13:08

    Почти от всякъде. Има го в Замунда под английското му заглавие – Love Me If You Dare.

  3. от stoned
    19.Jun.2010, 13:33

    Гледах го по К1, една късна и изненадваща понеделнишка киновечер! Някой там има глава на раменете си …

  4. от А
    19.Jun.2010, 19:56

    Мерси, търсих го в замунда преди това, но с посоченото заглавие в статията.

  5. от A
    20.Jun.2010, 20:25

    По-добре да не го бях гледал.

  6. от Ерин
    20.Jun.2010, 20:32

    Толкова ли те разочарова?

  7. от А
    21.Jun.2010, 0:33

    ами.. не знам, противоречив ми е. имам мнение за себе си, че много отдавна съм надраснал нивото на стандартния холивудски вкус и ценя различния поглед, поднесен по нов и интересен начин, но някак си…

    може би просто филмът ми дойде една идея в повече откъм безумният натиск, който героите упражняваха върху себе си до самия си край. толкова беше човешко та чак нищо „човешко“ не остана накрая в тях.

    не знам защо ги пиша тези неща и аз, пореден безсмислен коментар :)

  8. от Ерин
    21.Jun.2010, 1:29

    Ама нали сме се събрали тук да обсъждаме кино? :]

    Заради постера, или заради нещо друго, много хора очакват сладникава романтична комедия и остават разочаровани накрая. Може би точно по същата причина самият Роджър Еберт дава ниска оценка на лентата, казвайки, че не може да прецени дали наистина не харесва филма или просто не харесва главните герои и това, което си причиняват.
    Според мен Ян Самюел е постигнал първоначалния си замисъл, който цитирах в уводната част на ревюто – филм между комедията и трагедията. Лично аз не се изненадвам от представите му за любовта. Типично е за французите да подраматизират повечко :D

  9. от Arlina
    19.Feb.2011, 10:22

    Влюбена съм в този филм! Неочакван, любовен… Кой би изиграл по-добре ролите на Софи и Жулиен от Марион Котияр и Гийом Кане…

Коментирай...