JCVD

Спомням си времето, когато по кабеларките даваха само малко новини, някой друг задължителен сериал от южна Америка и B- и С-филми. Неща като шарени сапунки от САЩ, псевдо риалити предавания и “Властелинът на пръстените” в три седмици дори не бяха и мечти. Новините ги пропусках, защото не бях целевата им група. Драмичките в 1000 епизода ги пропусках, защото не им бях целевата група, тъй че останаха само филмчетата. Разбира се, гледаха се само разни екшъни, а дните, когато се излъчваше такъв с герои като Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен, Стивън Сегал и други, бяха истински празник. Предполагам, че не само аз съм се възхищавал на тези хора, ами едно (че ако не 2-3) цяло поколение невръстни дечица.

JCVD e дело на френският режисьор Mabrouk El Mechri и разказва за Жан-Клод Ван Дам, който играе себе си. В началото си филмът осмива Холивуд и се справя със сатирата доста по-добре от тазгодишния Тропическа Буря. Предполагам че помага да работиш извън американската система, за да й се подиграеш по правилния начин. Историята е съставена от голяма доза сиво ежедневие, примесена с малка щипка драматизъм и фантасмагория. Жан-Клод е екшън звезда на 47 години, вече леко дървен и неатлетичен, но продължаващ да се бори с телесните си болежки. Води дело за попечителство над дъщеричката си, която е обект на подигравки от нейните връстници. Неговите колеги правят всичко възможно, за да му откраднат ролите изпод носа – Стивън Сегал обещава да си отреже опашката, само и само да изберат него пред симпатичния белгиец, а агентите му не правят нищо, за да го вкарат в наистина голям филм. Всичко това води до почти пълния банкрут на каратиста, който започва отчаяно да се чуди откъде да намери пари, за да плати дълговете си към адво сикатите.

Ван Дам е известен с тупалките, в които се снима, но точно в този филм екшънът направо липсва. Вместо това имаме един съкрушен Ван Дам, изморен от разкарването по съдилища и висенето по летищата, уморен от луди фенки-таксиджийки, които го идеализират, но отказват да го видят такъв, какъвто е в действителност, уморен от хора, които го използват само за личните си цели и гледат на него като на продукт с лъскава опаковка, но без съдържание. Героят му може и да не е в състояние да заснеме 3 минутна бойна сцена без прекъсване, но самият Жан-Клод в останалото време се справя невероятно с актьорската игра. Оказва се, че той има какво да покаже и това не е само завидни умения в бойните изкуства. В ролята си Ван Дам е повече от убедителен, кара те да му съчувстваш за несгодите. Всъщност той е толкова добър, че изнася 8 минутен състрадателен монолог, в който, макар и малко хаотично, разказва за нелекия си живот на кино звезда, пристрастяването си към наркотиците и как не е нищо особено в сравнение с другите хора. 8 МИНУТИ. Без прекъсване.

Самият филм повтаря грешките на Точен Прицел като показва някои моменти от различни гледни точки, но пък не го прави по хиляда пъти. Сценарият е малко скучен и банален, но пък кой очаква сериозен диалог от филм с Ван Дам. Ако го погледнем от тази гледна точка, сценарият е невероятен, поставяйки любимеца ни в една нова светлина, а там той наистина грее. Ако не заради самия филм, то си струва да гледаш лентата заради самия Жан-Клод Ван Дам, който ми разби всички представи за него.