Comments on: Източни пиеси

By: Avé (2011) (EFA ’11) | F r a m e s p o t t i n g

Avé (2011) (EFA ’11) | F r a m e s p o t t i n g — Sun, 27 Nov 2011 12:40:08 +0000

[...] е съвсем нов – двамата се появяват още през 2009 г. в Източни пиеси, което би могло да бъде прието и като забавно намигане [...]

By: асен

асен — Tue, 27 Sep 2011 18:02:48 +0000

Филмът на мен ми хареса!

By: Нели Караиванова

Нели Караиванова — Mon, 08 Aug 2011 19:58:07 +0000

За мен това е не просто един от най-добрите филми, които съм гледала през последните години, а един от най-добрите филми, които съм гледала по принцип. Този филм изключително много ме move-на, така да се каже. Даже само като се сетя за него ми настръхват косъмчетата! Жесток! Убийствено реалистичен, в никакъв случай аматьорски! Твърда десятка от мен! Обожавам този стил. Купих си го на DVD от Дома на киното преди време и сега беснея, че не ми е под ръка да го изгледам пак.
Това беше относно филма, а относно коментарите: Не ми харесва хора, които пишат с правописни грешки или на латиница да дават мнения за „култура“ и да казват това или онова как се прави. ОК? Грамотността на първо място.

By: Р

Thu, 28 Jul 2011 12:20:09 +0000

Филмът е страхотен. Философски реализъм.. Анализа на нашият свят, живот..
Такива филми биха могли да мотивират младите българи да излязат от собствената си дупка.. Все пак решението на даден проблем започва след неговото осъзнаване. Телевизии като АРТЕ биха позлатили Калев, продукции за отворени съзнания..и силен усет за изкуството..

By: Oстровът – трейлър | F r a m e s p o t t i n g

Oстровът – трейлър | F r a m e s p o t t i n g — Wed, 11 May 2011 11:12:42 +0000

[...] успеха на „Източни пиеси„, на Калев едва ли повече ще му се налага да работи без [...]

By: Мария

Мария — Sun, 08 May 2011 14:43:38 +0000

Гледах филма на София филм фест-а миналата година, много ме впечатли и развълнува. Според мен това е най-добрият български филм от всички нови филми през последните години. Днес го гледах по БНТ и пак ми въздейства по същият силен начин и отново ме разплака и натъжи. Един истински и красив филм!

By: Аволонам Яироткив

Аволонам Яироткив — Sun, 13 Feb 2011 14:15:24 +0000

Филма е много хубав. На мен лично много ми хареса. Нищо чудно да го гледам пак. :)

By: А

Mon, 03 Jan 2011 18:01:18 +0000

Снощи го гледах, за първи път. Останах без думи – все едно гледам моя живот

By: aaargi

aaargi — Mon, 03 Jan 2011 13:07:01 +0000

Филмът е уникален! Да, тъжен е, да, отразява реалност, да нискобюджетен е, но всъщност какво значение имат тези неща щом е успял да трогне толкова много хора? Опитът с натурсчици е абсолютно успешен, тъй като те се справят хилдяи пъти по-добре от до болка познатите ни български актьори. Между другото знаете ли, че сцената при психиатъра също е един вид експеримент? Психиатърът не е актьор, а истински лекар, екипът е оставил камера в стаята и всичко, което се случва там е без сценарий, без предварителна подготовка. 100% искреност, 100% истина! Та там се казват едни от най-гениалните реплики в българското кино от години насам!
@kriz Критик не значи човек, който критикува в негативния смисъл. Критик в киното и театъра е човек, който разглежда дадена творба обективно и разсъждава върху нея, давайки своето компетенто мнение по въпроса, Критикът не винаги критикува.

By: Петър Петров

Петър Петров — Sat, 01 Jan 2011 09:11:19 +0000

Филмът ме развълнува силно и ден след ден се връщам към него в мислите си. Вярно, действителността е пресъздадена много реалистично, много живо с нейните ръждиви проблеми, с познатата ни бедност, бих казал, с познатия ни духовен вакуум и пустота в обществото ни, с липсата на любов. Наистина, сякаш филмът продължава да се играе и извън залата. Но има и нещо друго, което силно ме човърка. Отечеството ни чезне и се топи зловещо бързо. Става въпрос за нашата обща малка къщичка, която може и да е бедна, но си е наша. От нас зависи дали ще я има и дали ще изглежда мизерна. Тя се руши, защото боледува българската ни душа. Защо споделям това? Много мрачна ми се вида София в този филм. Витае едно чувство на бездейна апатия и безпътица, граничещи с безразличие. Долових и други послания, които, като че ли са дали своя ефект – във форума прочетох, че дори в Турция било по-добре! Не зная дали Камен Калев обича отечеството си? Защо никой не отправя послания да се борим да я има нашата къщичка и тя да стане по-хубава? Ако постоянно възпитават в нас граждани на света, ще останем без собствен дом. Туркинята Ишил наистина е много красива и заради нея сякаш трябва забравим родното… Струва ми се, от известно време много тенденциозно се излъсква визията за турците и Турция в медии, очевидно и във филми… За нещастните кюрди, които си нямат отечество, никой не помни. И ние ли ще станем като тях? И тази ксенофобия към турците в София ми се струва пресилена, дори измислена. В никакъв случай не оправдавам подобно зло. Нека обаче прочетем книгата на Живко Сахатчиев „Якоруда Българската драма“, за да имаме обективен и пълен поглед върху нещата. Какво ще разбере и запомни обикновения зрител по света от „Източни пиеси“? Георги или „диваците“ българи, които в мрачната и мизерна София пребиват турски семейства? В „Мисия Лондон“ сме представени като дребни крадци и мошеници, в „Стъклената река“ като „богомили по душа“, еретици и магьосници… А образа на турците се лъска ли лъска… Извинявайте за обстойния коментар, но ми е ужасно болно за българското, за отечеството ни, което чезне и се топи…. Аз не искам да съм гражданин на света, без собствен дом…