Иво: Най-добрите филми на 2012

Ето ги и моите 15 филма от изминалата година, които субективно-обективното ми мнение на супер-кино-експерт посочи като

НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ НА 2012

15. The Deep Blue Sea

weiszentdbswallpaper

Репресивното самонаказание и чувството за вина са само отправни точки за опустошаващата страст в борбата ѝ да бъде споделена. Меланхоличното изпълнение на Rachel Weisz е сред най-добрите за годината, а филмът е театрална поезия и упражнение по стил.

14. Tabu

Tabu1

Португалският филм засяга темата за спомените и историческата памет. Наративът е повече от прекрасен, а черно-бялата естетиката дефинира мелодрамата като нещо първично, което просто трябва да бъде разказано. А то наистина е повече от интересно.

13. Chronicle

IMG_3074.CR2

Chronicle e интересен, сравнително нестандартен и определено непретенциозен, въпреки недостатъците си, оставящи усещането за нещо незавършено. Може би един от най-големите плюсове на филма е развитието на главния персонаж, чийто мотиви и трансформация са толкова реалистични, искрени и болезнени, колкото никоя shaky/hand-held/found-footage камера не може да докара. Стил и смисъл.

12. A Simple Life (Tao jie)

url

Рядко постижение – отсъстват каквито и да било драматични и негативни мотиви и сюжетни трикове за задържане на вниманието. Филм за алтруизма и обичта. Филм, пълен с добро. Нищо повече.

11. Living (Zhit)

Zhit Living Жить (Vasily Sigarev, 2012) 2

Смъртта като категория и осмисляне на живота. Тежък и черен, филм за трагичната ни същност, изкристализиран в метафори и визуални епитети. Съдбата е справедлива само за силните, които съумяват да се преборят със скръбта по изгубеното, осъзнавайки своята собствена смъртност.

10. The Impossible (Lo imposible)

urlhhh

Мелодраматичен или не по спилбъргски, The Impossible, чист и искрен, предизвиква спектър от емоции, напомняйки каква власт има аудиовизуалното над съвременния зрител. Но не е само това: The Impossible говори за нещо грандиозно, което не те остава безразличен към това, което се случва на екрана – близките същества, тези любими хора, без които индивидът не е пълноценен в свят с постмодерно общество, където градежът и любовта са основни единици

9. Moonrise Kingdom

ooooo

Красиво е как чистотата на любовта засенчва сантименталния и морален провал на възрастните, оцветявайки в меланхолия една история, която просто иска да улови тръпката от първата целувка. Лек и кристален, Moonrise Kingdom се къпе в слънчева светлина и много цвят, където една история за любов, екстравагантна и добре подсладена, се случва с всичките си фетиши от детството на 60-те в една премерена и строго дефинирана кинематографична вселена, пълна с детайли и аудиовизуални метафори.
Moonrise Kingdom достига комплексното общочовешко, но никога не губи своя първичен вълнуващ разказ за две деца бегълци, готови да извършат невъзможното, за да постигнат своето щастие.

8. Declaration of War (La guerre est déclarée)

foto-declaracion-de-guerra-2-483

Когато драма за историята на двама родители изправени пред битка за живота на болното им дете се превръща в анти-драма и филм-празник за човешкият дух, съумяващ да се бори и да държи позитивното като заряд до самия край, и когато всичко това е пресъздадено с изненадващ подход, деликатен и анагажиращ хуманни позиции, то тогава можем да си говорим за висш пилотаж в жанра и съвременното кино.

7. Beasts of the Southern Wild

(Quvenzhané Wallis), (Amber Henry), (Jonshel Alexander), (Kaliana Brower)

Парадоксално е, че при цялата си проблематичност, Beasts Of The Southern Wild функционира безотказно. Това в частност означава, че той дърпа точните струни в точните моменти, безкрайно концентриран е, и винаги знае какво иска за себе си. Най-яркият пример за всичко това е моментът, в който Хъшпъпи се изправя срещу демона от фантазиите си (прекрасно демонстриращ, че когато филмът ти е със скромен бюджет, не е нужно това да си личи). В този момент осъзнаването, че лентата не би позволила на тривиалността да ограничава способността ѝ да въздейства резонира в съзнанието. А именно в патетичното си въздействие крие ключа към своята ефективност Beasts Of The Southern Wild.

6. Beyond the Hills (Dupa dealuri)

ooooooooo

Пореден силен филм от румънския режисьор Cristian Mingiu. Полемичен, но достатъчно ясен в позициите си. Тихия терор, който пресъздава е режисиран майсторски, а изразните средства дефинират една забавена атмосфера на синтезиран страх и напрежение. Действителността, която Mingiu пресъздава е сбъркана и извратена, а критичният зов, че нещата не са наред, е повече от остър.

5. Himizu

llklkii

Поредната силна лента от японския майстор Sion Sono. История за собствените ни демони, за мизерното ни съществуване, за борбата към щастие, за извратеното като дефиниция на обществото. Главозамайващ, поетичен, прекрасен.

4. Margaret

margaret-anna-paquin-j-smith-cameron

Margaret е суров филм за вината и егоцентризма да се разсмееш по време на погребението, за безочието да извадиш на повърхността истини заради собствената си сигурност, дори от това да зависи чуждото щастие, за смелостта да докажеш, че ако ти имаш вина, то тя също е и на шофьорът, който не спира на пешеходната пътека…

3. Love (Amour)

Amour

Минималистичен шедьовър от Michael Haneke. Мелодрамата се превръща в  тих ужас, болката става прозрачна. Emmanuelle Riva и Jean-Louis Trintignant скачат в пропастта. Главните актьори пресъздават два измъчени образа. Всяко едно движение е премерено и наситено с чувството за болка, за безпокойство и страдание. Ода за любовта, за безсмъртната любов.

2. Zero Dark Thirty

jessica-chastain-en-la-noche-mas-oscura-zero-dark-thirty-2012

Студен и ритмичен, с внимание към детайла, технически перфектен. Kathryn Bigelow режисира героинята на Jessica Chastain, превръщайки реалната история в художествено кино, така че документалният реализъм се превръща в похват-изразно средство, работейки неотказно в перфектната си аудиовизуална вселена. Изморителен и суров, интелигентният Zero Dark Thirty остава позициите, които се очаква да заеме, на самия зрител. И всъщност Bigelow не се интересува толкова от самата история, колкото от психологическата травма на героинята си, зашеметителната Jessica Chastain. Всякакви критически интерпретации за нарушени правила и американска пропаганда са далеч от идеята на филма, и точно този факт е причина заглавието да се появи в тази класация.

1. Holy Motors

tumblr_m4g3e7Ecpv1r95icho2_1280

Във време, в което очите ни са изморени от „красивите“ изображения на комерсиалното, нахално и изкуствено успешно кино, се появява Holy Motors като манифест на изкуството и идентичността. Дигиталната идентичност, виртуалната идентичност, физическата и психологическа идентичност, идентичността на човека и тази на киното като изкуство и културна категория. Holy Motors е пиршество на възможностите, за постигане на кохерентност между контрастите, между невъзможните елементи, за измеренията на Аз-а, за трансформацията и процеса на търсене на този тъжен човешки индивид, раздиран от вътрешните си извратености, търсейки отговор на въпросите „Кой съм аз?“ и „Това наистина ли се случва?“.

There is a face beneath this mask but it’s not me.

Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 18 коментара!  
Добави коментар?

  1. от vanval
    29.Jan.2013, 19:23

    При това съвпадение в оценките за филмите от тази класация, които вече съм гледал, е задължително да изгледам заглавията, които още не съм успял да видя.

  2. от Никс
    30.Jan.2013, 0:51

    Доста приятна класация. Имайки предвид вътрешната ми информация все пак ме изненада с първото място, евала за което :)

  3. от lammoth
    30.Jan.2013, 2:16

    Превръщайки реалната история в художествено кино? *facepalm* Реална история? *facepalm again* Като Бигелоу не се интересува точно от историята защо не ни разказа друга, с която да покаже пост-травматичните трепети и сополи на Частейн? Хм? И да, ЦРУ винаги избира по една чувствителна и състрадателна агентка с лице на детегледачка за да разпитва брадати терористи, много убедителен момент в сценария :D От къде идва точно драмата на героинята на Частейн? Епопея на терора, която ще доведе до разцвет на демокрацията…чрез терор – идеолигическият гений на Бигелоу пак се обади, както в „Войната е опиат“. Гнусно е да се използва политическа пропаганда в изкуството и не мога да толерирам, колкото и да ми се сърдите. Слава богу има и интелигентни хора като Бил Маър, който да постави Бигелоу на място. :)

  4. от Иво
    30.Jan.2013, 4:01

    Не мисля, че Бигълоу изтъква терора като нещо позитивно. Той просто е там, защото е част от историята. Мисля, че оставя критиките и разсъжденията на зрителя. Не мисля, че филмът заема позиция. И интересното е, че все пак обаче това е кино, а не журналистически материал. Не съм съгласен с теб. Както не са съгласни и много „академици“ и тем подобни важни риби, които награждават и номинират филма за по-важните американски филмови награди – както Бигълоу, така и Частин, Боал и т.н. Не че ми пука и не че филмът е в тази листа заради това. И ми е много интересно защо тези хора не виждат проблемите за които говориш? Хм, сигурно защото филмът е много добро кино, а чак след това политическа и каквато си искаш пропаганда. :) Ясно е, че много други не са съгласни и с моето мнение, но от друга страна, минусите (минуси?) настрана, наистина ли не виждаш нищо добро в този филм и наистина ли толкова те заслепява моралната ти позиция? Наистина ли не виждаш една добра актьорска игра, режисура, сценарий и техническо изпълнение? :) Ако е така, това не е мой проблем и не мисля, че трябва да се съгласявам. Историята за залавянето на Бин Ладен е интересна за мен от гледна точка на наративът, който е развит във филма, и всъщност, което ме интересува е точно това – ритмичният разказ, а не пропагандистическите и морални коннотации и мотиви за правилно/неправилно (и пак повтарям, аз дори не ги виждам, така че не знам за какво говориш).

  5. от Audioslave
    30.Jan.2013, 4:48

    Обичам класациите на Иво, може би най-много припокриват моя вкус :D
    но…
    понеже никой не ме пита, да се изкажа :D
    1. Seven psychopaths & Dupa dealuri
    2. Pieta
    3. Holy Motors
    4. Zero Dark Thirty
    5. Amour
    6. Tabu
    7. Житъ
    8. Perks of Being a Wallflower
    9. Django
    10.Beasts of the Southern Wild

  6. от Иво
    30.Jan.2013, 4:53

    @Audioslave, Благодаря ти, идеята за класация на читателите е много добра. Радвам се, че ни съвпадат вкусовете и ако мога да допринеса с нещо, още повече. И да, много добра класация! :D

  7. от lammoth
    30.Jan.2013, 10:43

    Морална коннотация? Знаеш ли какво означава конотация? :D :D *facepalm* Офф, няма смисъл. В ЦРУ само крехки съчувстващи кифли като Частейн наемат, да знаеш. :D И, не, историята не ме интересува като „наратив“, дреме ми за наратива и за „ритмичния“ разказ, каквото и да означава това. Интересуват ме неща като идеи и идеология, логика в действията на героите, последователност в сюжета, художествена стойност и оригиналност, политическа коректност и т.н. А не сексуалните пристрастия към Частейн и твърдението, че филма е изграден около нейната пост-травматична драма (ауу, много ми е тъжно за нея :)))

  8. от lammoth
    30.Jan.2013, 10:44

    * филмът де. пак изядох пълния член :)

  9. от Иво
    30.Jan.2013, 12:33

    НЕ знам какво означава, иначе не бих се занимавал да пиша подобни думи. :)
    „Наратив“ означава „повествование“, а „ритмичен разказ“ означава това, което си означава. Думичките са „ритъм+разказ“, какво толкова не се разбира. :)
    Мен също ме интересуват изброените неща, признавам, за политиката почти не ми пука, но мисля, че съм достатъчно кадърен да различа кога нещо е коректно или не. А за сексуалните ми пристрастия към Частейн, по-добре да не говорим, да не взема да те разочаровам. :)

  10. от Стоян
    30.Jan.2013, 13:47

    Единствената причина за мен Zero Dark Thirty да не е десетка е, че не успях да почувствам напълно вътрешната драма на главната героиня. Не че е лошо изиграна, не мога да кажа и че е лошо написана, просто мотивацията ѝ е колкото космополитна, толкова и студена и мъждива. Уязвимостта, която трябва да обоснове личната ѝ драма е с една идея по-недоловима от необходимото. Но това е всичко. Във ВСЯКО друго отношение филмът е перфектен.

    Заучени сме точно от изкуствата и популярната култура да приемаме като нещо нормално да ни се морализаторства най-безпардонно в лицата, когато виждаме насилие или терор (но само на етническа или политическа основа, разбра се, другото е фън ;)). Затова художествен филм, който заема неутралната позиция на документален, ни изглежда като че оправдава терора. В този смисъл трябват големи топки, за да направиш подобен филм, особено преди да е дошло политически точното време, за да разкажеш историята. Така просто разгневяваш всеки, който не се интересува от чудовищната му кинематографична класа. И имам предвид ВСЕКИ, защото филмът НЕ е сърцераздирателната морална победа над тероризма и драматичното залавяне на „враг номер едно“, което американците (и най-вече всички, които не познават Бигелоу) са очаквали.

  11. от lammoth
    30.Jan.2013, 14:16

    Точно тъпата п*тка (сложете която гласна искате вместо звездичката, няма да сбъркате) Бигелоу се опита да „морализаторства“ и придаде съвършен морал на американския войник във „Войната е опиат“, така че не ми разправяйте врели-некипели. Отстрани изглежда смешно. Точно това е проблемът във филма – лицемерието. Напомня ми на друг жалък филм – Rules of Engagement.

  12. от Иво
    30.Jan.2013, 16:59

    пЪтка звучи интересно. :)

  13. от Pow R Toc H
    30.Jan.2013, 18:13

    Ще ме накарате да го гледам тоя филм ей, мамка му и прасе. :)
    Интересна класация, която доста ми разшири списъка с филми, които не съм гледал от миналата година, но за сега той изглежда така:

    Life of Pi – Страхотна книга, за съжаление филмът я следва прекалено педантично :)))
    Django Unchained – бат Лео
    Pieta (след края му щях да му дам по ниска оценка и от теб Иво, но точно той в последствие му спечели мястото тук)
    Lawless – страшно много ми допадна това филмче, а бат Том Харди е пълен изрод :)
    Killing them softly – само заради зверско силното начало(и последната реплика разбира се) :) си струва да присъства в повече подобни класации
    Beast of Southern Wild – доста приятно ме изненада това филмче
    Holy Motors – нямам никва представа дали ми хареса тая извергщина, но доста го мислех след тва, пък и само заради сцената със свирнята в катедралата си струва да е тук.
    The Impossible – няма такъв рев
    Хобит – чиста и неподправена детска радост
    Аве – чисто технически това е най-добрият бг филм, който съм гледал, а сцената в рейса ………

    Нямам представа как успявате да ги подреждате(при мен са едно към гьотере), но във всички съм намерил по нещо, което да оправдае присъствието им тук.

  14. от луд фен на иво и фрамеспотинг
    31.Jan.2013, 1:00

    здравейте пише ви един истински кинеман като вас :)
    иво ти си ми любимия филмов критик, обичам те, както и останалите критици членове на фрамеспотинг
    толкова много ме обогатявате душевно с вашите класации и сърдечни ревюта на хубавите филми
    човек има какво да научи от вас, особено холи моторс беше наистена най-готиният филм миналата година, най-много ме впечатли момента когато денис лавант се беше надървил пред ева мендес и тя как се правеше, че не и харесва. Голяма е мръсница нали? толкова е дълбоко това майко мила, искам и аз да съм такъв режесьор като каракс и да измислям толкова дълбоки неша
    още веднъж благодаря ви за тази класация, обичам ви :) целувки

  15. от Иво
    2.Feb.2013, 2:03

    @Pow R Toc H, подреждането е ужасяващо гадно. Сто пъти им променях подредбата, дори в един момент мислех просто да махна числата. Интересен ми е коментарът за Pieta, за мен си остава най-претенциозният и дразнещ филм, с иначе много добър потенциал и най-вече страхотна актьорска игра, за 2012. Признавам, комерсиални бози и блокбастъри почти не съм гледал, ама в крайна сметка, всеки гледа каквото го интересува + някое заглавие, за което се говори добре, че после като гледаш, да се разочароваш тотално…или пък обратното. :) Интересна „класация“ и много разнородна, палче за The Impossible, май не сме много, които го харесват. :)

  16. от Pow R Toc H
    2.Feb.2013, 2:52

    Мда, „Pieta“. Като се почнат с тва отмъщение тея корейци нямат спирка. Стана ми досадна вече тая тема и тръгнах малко лошо. След края му изпитах долу-горе същото, което описваш по-горе. Но по-късно (преди сън:), ми изкочи сцената в гроба, където беше полегнал (тук май няма нужда от кавички) с майка си, и беше взел пуловера на брат си :)). В крайна сметка отмъщението чрез любов, както и последствията от нея ми допаднаха доста. Не мога дори да кажа, че като цяло филма ми харесва, но ме погъделичка яката. Голяма драма, голямо нещо :)
    За разнородната класация – аз съм си филмово прасе. :)
    А „Zero Dark Thirty“, не ме впечатли, даже напротив, ама за него друг път, че треба да бягам :)

  17. от Pow R Toc H
    6.Feb.2013, 13:28

    Zero Dark Thirty – абстрахирайки се от всички глупости около този филм (реални събития, пропаганди и т.н.). Нищо особено, ама нищо. Даже патката не ме впечатли особено, а ме кефи по принцип. Въобще не ме трогна. А няколко дни след гледането му не си спомням почти нищо от него(което пък трябва само да ме радва). :)
    Иначе пък гледах „Dupa dealuri“ и то па да вземе ми хареса.
    Бай дъ уей, чудя се дали има нужда в тея класации да се уточнява кой от филмите е гледан на кино и кой на 15-17 инча. Което си е от огромно значение за тая магия наречена кино. Половината от филмите в моята класация са гледани на кино, но не знам дали биха били там ако им се бях кьорил пред компа. Или пък дали щеше да присъстваа филм като „Moonrise Kingdom“ ако го бях гледал на кино.
    То па колко да и се чудиш на тая чуденка :)

Коментирай...