Иво: Най-добрите филми на 2011

Субективно или не, следват сантименталните ми излияния за най-доброто кино на 2011 или топ 15 на най-добрите филми за изминалата година. Винаги казвам, че класациите са нещо много индивидуално и най-вече плод на собствени възгледи и възприятия, така че, ще се радвам да разбера и кои са вашите филмови фаворити за изминалата 2011.

Без повече приказки, бих искал да започна като спомена няколко добри филма, които все пак не намериха място в класацията. 

Honorable mention

Оттук нататък, ето ги и моите 15 в обратен ред:

15. Like Crazy

Любовта и пречките по пътя – Like Crazy е романтично-драматичната история на двама млади, които се обичат. Филмът впечатлява с пълнокръвните си образи, трезвата си гледна точка и сантименталната емоция, която носи, въпреки всичко. Любовта не е лесен път, а разстоянието между двама влюбени е изпитание за тяхната воля и дух. Like Crazy е независим филм, откровен и реалистичен, който успява майсторски да пресъздаде онази сладост от влюбването и неговите драматични последици в една носталгична и емоционална история. Брутално честна и болезнена.

14. Tuesday After Christmas

Деликатен и минималистичен филм, разрешен виртуозно  в  силни диалози и точен ритъм. Главният герой е влюбен в две жени. И не, не става дума за типичната изневяра, а за дълбока морална дилема по кой път да тръгнеш. Вторник, след Коледа е важен ден;  ден за решения и действия.  Румънският филм изследва едно модерно общество, в което налага Аз-а над традицията; създава конфликт, защото моралът  и чувството за богоугодност , макар и налице,  се вдигат на бунт срещу  общоприетото, а после го разрешава в правдоподобна  логика и доза здрав разум.

13. Jane Eyre

Тази адаптация на „Джейн Еър” става близка на емоционалното възприятие по една проста причина: режисьорът и сценаристът не се бавят в констекстуални обяснения и успяват да пресъздадат сантименталното тяло на романа, вече станал модерен за времето, в което е написан. Правят го чрез могъществото на образите и техните емоции и изповеди, и чрез постановката, сценичната реализация. Заснет с елегантност, филмът разпръсква във въздуха си желанието, тайнството, страха и примиранието в една мрачна психологическа атмосфера, където витае плътското и флиртува с един своеобразен телесен терор на фино прикрити сексуални пориви. Mia Wasikowska и Michael Fassbender са неотразими.

12. Silent Souls

„Овсянки“ или Silent Souls е кино-поезия в 80 минути, в които тишината и мълчанието отстъпват място на гласа зад кадър – този на главния герои Айст, чийто монолог за живота и смъртта намира екзистенциалните проблясъци на Аз-а – онзи малък индивид, чийто живот е само частица от Вселената. (…)Филмът е рискован опит за дефиниция на човешката вселена, но достатъчно успешен в комплексната си простота от брилянтно предадени емоционални състояния и разсъждения, и най-вече хуманен порив, личен и топъл, в името на изкуството. Възвишена кинематографична поезия за смисълът, който се крие в простичкото „Само любовта е безкрайна, само любовта е безкрайна.“

11. Elena

„Елена” е тих филм, който изследва болестта на прогнилото общество и останките от социалистическите изкривени модели и социални норми.  Реалността в руския филм е опасна не само заради обезличаването, което третира, а и заради нарушения баланс, изкривяването и заблуждението, илюзията и сладкия вкус на материалното, които водят до грях и пристъпване на границите. „Елена” е мистериозен и притеснителен, но говори директно, осъжда и порицава, дава знак за предупреждение.

10. Incendies

Извратена и драматична история, носеща на плещите си послания за трагичната ни същност. Човекът е комплексен образ, обречен да страда в този потискащ филм, който удря съзнанието и разсъдъка там, където най-много боли.  От личната драма до глобалните конфликти, филмът осъжда всяко античовешко действие. Налице е едно смазващо безсилие, режисирано в перфектен сценарий. Огънят е символен елемент на чудовищното ни начало и кошмар, в който се ражда злото. Филмът е изпълнен с мъчителни сцени и стряскаща реалистичност, обоснавани в съвършен стил и драматургичен заряд, който тласка към размисъл след всяко събитие, към пътеката на отвращението, водеща до ужасяващите истини на съдбата.

9. The Turin Horse

Уникален в своята естетика и изразни средства, филмът на Бела Тар достига това, което иска да каже без да трупа сантиментални препратки или да прибягва до скрити послания. Всичко е директно, без доза свян. Стерилен и изчистен, „Торинският кон” е категоричен, знае какво иска и как да го постигне, а въздействието е смазващо, потискащо и хипнотизиращо мисълта. Безсмислието на живота е представено в невероятна кинематография и почти театрален тон с перфектно смазаните механизми на аудиовизуалното.

8. Drive

Drive е филм, който не залага на онзи абсолютен „бензинов” характер, предполагащ се за един кино продукт, носещ подобно заглавие. Drive е филм, който използва една почти метафоричност на динамиката и екстремното за осеяният с препятствия житейски път, където контролът над волана е изцяло в наши ръце, но често пъти сме изправени пред онези крайности, подтикващи ни да надхвърлим бариерата на позволеното, защото в крайна сметка да си човек в истинския, неопетнен смисъл на думата остава като най-голямото геройство, към което можем да отправим погледа си.

7. Le quattro volte

Този филм е рядко кино, което идва като шамар за всичко, към което сме се привързали, което сме свикнали да гледаме. Идва, за да каже, че и друго кино е възможно и то е не по-малко добро от това, което дефинираме като качествено. Le quattro volte играе със сетивата и с текстурите на една фрагментирана реалност, по-логична от всякога, без да критикува, без да втълпява излишъци, без да продава евтина дидактика и академичен сантинментализъм. Режисьорът Michelangelo Frammartino е успял да създаде аудиовизуална поема с невербален характер. Става дума за едно истинско кинематографично бижу.

6. Beginners

Режисьорът твори една трогателна и деликатна история, в който взаимоотношенията създават онова специфично чувство, че независимо в кой момент от живота си се намираш, все пак можеш да се почувстваш като начинаещ; да се потопиш в нещо ново, понякога плашещо, но често и напълно освобождаващо, стига да си позволиш тази храброст и да допуснеш хората, които са сякаш предопределени да споделят всички тези преживявания с теб. Истинската човечност и неподправена искреност изпълват сюжетно историята с всеки настъпващ момент, без да ни спестява болката и трудността, съпътстваща пътя, които извървяваме. Майк Милс създава в думи и картина една история, способна да „обгърне” наблюдаващия със сладката емоция, провокираща усмивка на лицето, но и да натъжи по начин, откровено будещ сълзи в очите..

5. Martha Marcy May Marlene

Сценарият развива въпроса за идентичността и психическото здраве, но отива много по-далече от началните си позиции. Разделението на реалност и реалност е задълбочено изследване на същността пред последиците. Въпреки че налице са резултатите, гледната точка на филма не спира да търси причини докато постепенно формира възгледите си за едно прогнило капиталистическо и материално общество, което възприема самоличността като даденост с второстепенно значение. И ако едната реалност е кошмарна с обществото, което представя, жертва на фалшив култ и извратена ценностна система, то другата е кошмарна с пасивността и слепотата, която го съпътства. Martha Marcy May Marlene е тягостен и тъжен в констатациите си. (…) В Martha Marcy May Marlene няма решения, но има резултати. Има заключения. Не всичко се обяснява, но и не е необходимо. Всичко се случва във въздуха, макар и в перфектен контрол, всичко е плод на интуиция и безмилостна провокация от емоции. Невероятната ефективност на филма поражда мисли и очаквания, че нещо лошо ще се случи, и то се случва. Само зрителят обаче решава кое е то. През това време героите на екрана пропадат в собствената си обреченост.

4. A Separation

Трудно е да си представиш филм, който да регулира и управлява в правилен ритъм няколко гледни точки, да контролира майсторски и хитро драматургичния пулс на това, което не се казва и не се вижда. Всички герои в A Separation крият нещо, за да запазят своята истина, и тези малки тайни са завързани в брилянтна логика с домино ефект. Режисурата и актьорските изпълнения дефинират един силен филм, една съвременна трагедия, която тръгва от социалната гледна точка за иранското общество, но би могла да се случи навсякъде заради универсалните принципи на общочовешкото, което изследва.

3. The Skin I Live In

The Skin I Live In е най-зрялата работа на испанския режисьор що се отнася до идея, техника и изпълнение – и не бих бил толкова категоричен, ако секунди след финалните надписи не бях изпитал онова чувство, което те кара да задълбаеш в себе си, провокиран от това, което си гледал, изпитващ нужда да разнищиш докрай последствията и окончателния завършек на нещата, които Алмодовар няма да ти сервира толкова лесно, преди ти самият да си проникнал в същността зад един на пръв поглед сърцераздирателен сюжет за доброто и злото, като дефиниращи понятия за индивида. (…) The Skin I Live In е творба, която абсорбира тревогите на съвременния човек, говори за сексуалност, за любов и лудост, за Аз-а, като психологическа категория, и го прави по най-ирационалния начин – създава комплексност и амбивалентност на всяко едно ниво – интригуващи и провокиращи, макар и критичната тревога на Алмодовар да е достатъчно категорична в позициите си, търсещи нови аспекти на неговата голяма тема: законът на желанието като изкупителна сила и пътят на самоунищожението.

2. Melancholia

Melancholia не е оглушителен крясък, а изостреният шепот на самия живот. Интимен отговор на клишираните въпроси за човечеството. Изплют в лицето ти, с  вкус на пепел. Филмът  може да се разгледа като крачка напред към една своеобразна комплексност на концептуално и изследващо ниво, що се отнася до изкуството като категория. Melancholia чупи академични норми и забранява киното като  набор от правила и закони.  Триер продължава своята работа върху депресията като космическа и жизнена участ,  въплъщавайки мотива за края на света като завършек и иронично наказание за обезличения и напразно борещия се човек, който няма защо да живее, когато покварата взема превес в едно общество, загубило лицето си в илюзията на капитализма.  Melancholia е красив и идеен, изключителен и перфектно реализиран. Препратки, детайли и аудиовизуални метафори, които се заиграват със съзнанието ти + силна режисьорска работа и едно от най-запомнящите се женски актьорски изпълнения в лицето на Кирстен Дънст.

1. Once Upon a Time in Anatolia

Once Upon a Time in Anatolia е бавен и мълчалив, замислен във философията и идеологическите принципи на Антон Чехов и неговите герои. Пълнокръвни образи, изключителна фотография и задълбочен анализ на човешките нрави; игра на морален баланс, съмнения, универсални истини и размишления за тленното, за живото и неговите измерения, за смисъла. В този филм нищо не е директно, сякаш остава скрито зад фасада, която зрителят трябва да разбие, за да достигне посланието, собственото си послание.  В този филм няма лесни обяснения, а строгите дефиниции стават реални, когато уловиш смисъла на всеки един детайл.  Once Upon a Time in Anatolia е стерилен в изкуството си, в пластичния си език и идейна обосновка, чист и съвършен в строгия си тон, в сериозността си, наслада за онези, които обичат да мислят.

 P.S. Prepare for Boj!

Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 14 коментара!  
Добави коментар?

  1. от cinemascrotum
    8.Feb.2012, 10:25

    Евала за първото място. Уникален филм.

  2. от Милена
    8.Feb.2012, 11:18

    Много ме зарадва фактът, че виждам „Jane Eyre“ в класацията – филмът изключително много ми допадна. При мен „A Separation“ и „Drive“ определено ще бъдат на първите две позиции.

  3. от lammoth
    8.Feb.2012, 12:15

    брей, има няколко, които харесвам :)

  4. от Иво
    8.Feb.2012, 12:26

    @cinemascrotum, радвам се, че мислиш така, рядко явление е този филм. :)

    @Милена, не издавай де! Няма да има туист сега. :D Чакаме и твоята класация. :) Относно „Джейн Еър“, не мога да си обясня защо всички толкова подцениха този филм….

    @lammoth, щом са няколко, пак добре, аз вече очаквах да ме изтриеш от приятелите си заради разочарованието, което ти нося… :D

  5. от Никс
    8.Feb.2012, 12:30

    Още ме е яд за Incendies, който, ако до последно не го смятах за филм от 2010, навярно щях да го включа и то доста по-напред от 10-то място :) Несъмнено интересна класация.

  6. от Зорето
    8.Feb.2012, 13:23

    A този филм Once Upon a Time in Anatolia къде сте го гледали?

  7. от Иво
    8.Feb.2012, 13:30

    Намира се по тракерите. :)

  8. от Зорето
    8.Feb.2012, 14:16

    Еми в нито един от българските които познавам го няма. Би ли проверил отново ако не е проблем. Извиняам се за което

  9. от Иво
    8.Feb.2012, 14:22

    Провери в piratebay, има го с английски субтитри. :)

  10. от MCFOXXX
    8.Feb.2012, 23:47

    Палци горе за Drive, The Skin I Live In, 50/50, The Artist и Jane Eyre – силни са.
    Ивак, гледам голям пауър си вдигнал, под всяко заглавие си вкарал текст шедьовър. Голям си ;)

  11. от Стела
    8.Feb.2012, 23:55

    Супер! :) Много се радвам да видя Like Crazy и Jane Eyre, но още повече се радвам на Tuesday After Christmas, защото ми е непознато заглавие и следователно веднага се пуска за теглене.
    Тази година увеличихте филмите с Никс от 10 на 15…аз засега съм се спряла само на 5 :\

  12. от Сашо
    9.Feb.2012, 22:46

    The Artist?
    The Iron Lady?

  13. от Нели
    22.Feb.2012, 15:30

    Сега като ти прегледах отново класацията и ми се догледа Incendies. Много силен филм. Само съжалявам, че си оставил Little White Lies така назад :(

  14. от Pow R Toc H
    14.Mar.2012, 12:22

    А от мен едно голямо МЕРСИ за първото място . Зариби ме да го гледам . Много красив филм , но задължително требе да се гледа на голям екран . Аз имах това щастие . :)

Коментирай...