Irreversible

Le temps détruit tout
(Времето разрушава всичко)

Започна странно. Камерата правеше някакви пируети – не заснемаше, а рисуваше. На фона на едно постоянно бучене, жужене… нискочестотни звуци. От люшкането на камерата имах чувството, че всеки момент ще ме заболи глава. Мислех си също, че филмът в този му вид е направен да се гледа от някой много, ама много надрусан тип. Това обаче свърши и Irreversible премина в приемлив формат, по-лесно възприемчив. Действието тече наобратно. И ако в началото нищо не беше ясно, то с течение на историята всичко се избистря и се оказва здравата навързано. Излиза, че не зрителят, а героят е надрусан и въртенето на камерата и притъпеното жужене пресъздават точно това.

Тук е моментът да паузираш този текст и да гледаш филма. След което можеш да продължиш…

Irreversible, за добро или зло е известен не с друго, а със сцената, в която „изнасилват Monica Bellucci“. В началото има и едно доста грубичко убийство, буквално размазващо. Тези две сцени изместват тежеста на филма, като в повечето коментари и ревюта всичко се върти около тях – или са брилянтно реалистични, или са скандално брутални. Така или иначе изнасилването е пресъздадено и изиграно с майсторство. Пък и не знам какво толкова може да отврати и засегне пуканковия зрител – все пак това не е наистина, измислица е.

Всъщност колкото и подтискащи моменти да има, хубавите са още повече. Филмът е много повече от „бруталните сцени“, които го правят известен. Атмосферата, особено след средата е приятна и съвсем реалистична. Грабва те и те въвлича в историята… вътре, навътре, надълбоко. Да, това определено не е холивудски филм. Диалозите и отношенията между героите са толкова истински и човечни, че ще ти се сторят познати. Ще изпиташ чувстовото, че си там, сред тях. Нещо повече – ще ти се иска да си при тях. Аз видях себе си в този филм. Видях се за момент в единия герой, видях се и в другия; видях се дори в някои от действията на и репликите на Monica.

А Monica е великолепна… лежаща гола в леглото, водеща онзи налудничав диалог в метрото, танцуваща на партито… щастлива или помръкнала, тя е прекрасна. За пръв път имах щастието да се насладя на нейния глас, който не отстъпва на външността и. Самия звук, интонацията, репликите, смехът… френския език… не си спомням скоро да съм гледал толкова истински и пленителни сцени, както тези в леглото и метрото. Поразително откровени. Превъртях някои от тях за втори и дори трети път и въобще не ми омръзват.

Дори днес, вече на 43, Monica Bellucci е недостижима. А на моменти във филма изглежда като малко момиченце.


Накрая просто гледах втренчено и продължително, без да мигам. И макар да не схванах дълбокия замисъл на финалните кадри (освен да привличат внимание и да са нестандартни, може би стряскащи и провокативни) краят ми хареса. Или то май се падаше началото?

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.50/5 от 10 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от mart
    15.Nov.2008, 1:07

    общо взето е кофти за такъв филм да знаеш че е на обратно. поне на мен ми беше, след като миг преди да вляза в салона прочетох на флайера за филма – сюжета на филма е много странен – тече на обратно. така че ако го препоръчвах на някого, бих спестил този факт ;) убива половината от кефа. същото важи и за мементо.
    колкото до гениялния замисъл, мисля че той си се състои от самото заглавие. и не, не е щото върви на обратно. по скоро е обратното, върви наобратно заради замисъла… хаха и аз се обърках. представяш си финалните спокойни кадри, представяш си предстоящата бременност, щастливия безупречен живот, който изглежда няма какво да го наруши. и осъзнаваш че това е нереално, невъзможно, необратимо. дори преди всичко лошо да се е случило, всичко напява за невъзможния алтернативен вариянт. целувката в банята през найлона. и осъзнаваш че реалноста по някога е брутална и непредсказуема. и че по някога живота не е приказка на зелената морава. а една бясно въртяща се камера в едно бясно бушуващо съзнание. звуците са на ниски честоти. и повечето хора напускат салона още на петата минута.

    п.с. диалога в метрото както и всички други диалози във филма нямат сценарии. всичко е на импровизация.

  2. от Ral
    24.Jun.2009, 23:14

    Zdrasti,hora,radvam se 4e ima takuv sait :)

  3. от Ivan Rilski
    5.Jan.2010, 22:18

    много брутален филм гледал сам го много пати преди години странн0о че сте го постнали тук

  4. от I Stand Alone | Framespotting - in memory of Satoshi Kon
    2.Sep.2010, 23:20

    […] появяващ се още през 1991 в 40-минутния Carne, а по-късно и в Irreversible. Всъщност всичко започва от Carne, който се приема добре […]

  5. от Enter the Void | F r a m e s p o t t i n g
    13.Dec.2010, 3:08

    […] левитира по познатия, но вече усъвършенстван след Irreversible начин, а движенията са още по-плавни. И като говорим за […]

Коментирай...