Inglourious Basterds

Inglourious Basterds е филм, в който всяко 12 годишно момче може да се влюби, въпреки огромното количество диалог и екшън сведен до минимум. Особено след Kill Bill. Виждам как въпросните 12 годишни се скъсват от смях на всяка шега, от кикотещия се и искащ дъвка Хитлер, до обясненията на Алдо Рейн (Брад Пит) за домашната „ракийка“ (преводи…) в Тенеси. Трябва да си призная, че може би съм преотркил 12 годишния в себе си, но филма ме спечели. Но не ме спечели, както Kill Bill и в никакъв случай като Pulp Fiction.

basterds-1

Защото Inglourious Basterds е най-инфантилният филм на Куентин Тарантино, но това в никакъв случай не означава нещо лошо. Напротив. Ако погледнем ретроспективно към филмографията на Тарантино виждаме как филмите му, с всеки изминал бягат все повече от реалистичността. Reservoir Dogs е може би най-реалистичния от всички, в него ние виждаме реалните последици от един реално провален обир, и въпреки стилизираните диалози, зрителя чувства героите като реални личности и насилието на екрана като нещо, което наистина може да се случи. Pulp Fiction може и да не е чак толкова реалистичен, но все пак запази стила на Reservoir Dogs, като ни представи типичните герои от pulp книгите в реалистични и често абсурдни, но отново по реалистичен начин, ситуации. С Kill Bill започна нова страница в стила на Тарантино, който вече се интересува много повече от стилизацията, отколкото в търсенето на реализма.

Лично аз считам работата за Тарантино от началото на новия век за неговия по-честен период. Докато през 90те имах чувството, че той иска да направи качествени филми, които впечатляват не само него, но и съзнателно другите, то през 2000те Тарантино започна да бъде напълно откровен и да прави, реално погледнато, каквото си иска. Дори смея да твърдя, че самият Тарантино осъзнава, че за критиката и повечето зрители Pulp Fiction ще остане неговия Магнум опус. Правилното решение е и неговото, вместо да се опитва да прави нещо, което да надмине Pulp Fiction, той просто прави това, което му се прави. Т.е ако иска да представи Адолф Хитлер като кикотещ се идиот – той го прави. Ако иска да вземе Илай Рот като актьор – той го прави. Като много от най-добрите режисьори, включително всеобщите любимци Жан Люк Годар и Такаши Миике – него просто не го ебе.

basterds-2

И Inglourious Basterds е точно филм на човек, който не го ебе и прави това, което си иска. В същото време успява да впечатли и голяма част от публиката. Когато Pulp Fiction прави премиерата си, Тарантино е убеден, че филмът ще раздели публиката на две – на такива, които го обожават и такива, които го мразят до дъното на душата си. Всъщност Куентин не е бил прав, защото всеки харесва Pulp Fiction, докато Inglourious Basterds е може би филма, който наистина раздели публиката и критиката на два противоположни лагера, точно като във войната…

Мисля, че концепцията на филма е ясна на всеки читател на Framespotting, но ще обобщя на бързо. Става въпрос за копилетата, група евреи-американци с великата задача да скалпират нацисти и единствено и само това, и да ги убиват. По 100 на човек! Разбира се, противно на очакванията, не е само това. Всъщност по-голямата част от сюжета се задвижва от желанието за отмъщение. Не само на копилетата, но и на момичето, чието семейство беше избито от ужасните, гадни, подли, гнусни нацяги! Типичен Тарантино!

Но точно и типично по Тарантиновски сюжетът не е никак важен, защото Тарантино е преди всичко стил. И именно така работят всичките му филми – нещо, което сме виждали преди показано през призмата на стила му. В Inlgourious Basterds влиянията са доста, може би не чак толкова много като в Kill Bill, но достатъчно, че да можем да напишем поне два пъти по-дълга статия от това ревю. За това ще мина само на повърхността. В ‘копилетата’ виждаме един много приятен микс от спагети уестърн, забавни военни филми тип макарони комбат, Годар и много, много комедия. Ако не другo, Копилетата със сигурност ще ви разсмеят.

basterds-3

Едно от нещата, които винаги са ме впечатлявали в Тарантино е способността му да извлича най-добрите изпълнения от актьорите. Това започва още от кастингите, всеки избор е важен и си личи, че е направен с внимание. В Копилетата със сигурност вниманието ще е насочено към изборът на Брад Пит. От самото начало мненията бяха полярно различни, от ‘Брад Пит ще провали филма!!“ до „перфектен е!“. И втората група, за всеобща радост, е била по-близо до истината, защото изпълнението на Пит като Алдо Рейн е може би една от най-запомнящите му се роли изобщо. Специфичния акцент може да е леко натрапчив, но за броени минути зрителя просто му се отдава, приема го и започва да го харесва все повече и повече, а специфичните граматични форми, които героят използва на моменти, водят до конвейрно производство на култови лафчета.

Но колкото и да е готин Брад Пит, просто няма как да е по-готин от истинската звезда на продукцията, човекът чиято липса можеше до доведе до спирането на работата по Inglourious Basterds и в крайна сметка проектът да остане просто един сценарий, издаден като книга. Името на човекът е Кристоф Валц, който е в ролята на един от най-добрите персонажи излезли под химикала на Тарантино изобщо – Кол. Ханс Ланда. Още от първата сцена ще разберете какво точно имам предвид. Първата сцена във филма е и перфектната отваряща сцена и трябва да влезе в учебниците за това как трябва да започва един филм по ефективен начин. Още от първите секунди може да разберете, че Валц е човекът, който ще движи шоуто. Той един от малкото актьори, които наистина могат за да рецитират монолози на Тарантино перфектно. Заслужава си наградата в Кан напълно, както и евентуалния Оскар. Всъщност нямам никакви оплаквания от изпълненията като цяло. Всеки един от актьорите, дори Илай Рот… донякъде, си свършват работата по страхотен начин. Особено ме впечатли изпълнението на младата актриса Мелани Лорен, която е в ролята на Шошана Драйфус или споменато по-горе момиче с избитото семейство и не изчистените сметки с нацистите. Много добро и неочаквано е и изпълнението на Даян Кругер в ролята на немската филмовата звезда Бриджит фон Хамерсмарк. Не знам дали е заради личния и опит като жена, която е винаги в центъра на вниманието или заради някакъв скрит талант, но героинята и изглеждаше напълно естествено на екрана. Тил Швайгер също ми хареса много, с почти минималистичното си изпълнение и страхотно комедийно присъствие. Изобщо, както винаги при филмите на Куентин Тарантино, изпълненията са на ниво. Човекът просто знае как да извлича най-доброто от актьорите и персонажите си.

basterds-4

В един случаен момент Шошана казва „ние уважаваме режисьорите в тази държава“ (Франция). Куентин Тарантино обича да бъде харесван и уважаван, обича той да бъде в центъра на вниманието при появата на всеки негов филм, за това и може би дава всичко от себе си стилът му да се забелязва във всеки кадър. Inglourious Basterds е филм на Куентин Тарантино, всеки трябва да има това предвид когато го гледа. Тези които харесват стила на Тарантино ще харесат и „Копилетата“, точно както и при други режисьори с ясно изразен стил. Такива са например Дейвид Линч и Алехандро Йодоровски, повечето хора имат ясната идея какво да очакват преди да гледат филмите им. Винаги съм поддържал теорията, че истинските добрите режисьори никога не правят филми, които удовлетворяват всички. Истински добрите режисьори не получават 100% положителни ревюта, защото филмите им никога не поемат по лесната пътека. (към теб гледам, Сам Мендес). С това въобще не искам да кажа, че Inglourious Basterds е някакъв недооценен шедьовър. Въобще не е! Всъщност критиката предимно го харесва, а публиката го обожава. Вижте само imdb, хайпът е огромен, но ние всички знаем защо. За мен този филм е просто поредния готин филм, не ми харесва нито повече от Kill Bill, нито от Reservoir Dogs, за Pulp Fiction дори не може да става дума. Въпреки, че като чувство е най-близо именно до него, но само защото и двата филма са директно повлияни от Годар. Не е, и няма да бъде шедьовър, но често казано силно се съмнявам Тарантино да направи още един шедьовър до края на кариерата си. Въпреки това, филмът е добър, много даже. Ако харесвате Тарантино трябва да го гледате, ако егоцентризма му ви идва в повече, намирате стилизирания му диалог за глупав и мислите, че е нищо повече от човек, който рециклира чужди идеи чувствайте се свободни да пропуснете. Защото е 100% режисьорско самозадоволяване.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.31/5 от 13 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Една реплика по темата.  
Добави коментар?

  1. от cinemascrotum
    3.Sep.2009, 22:47

    Interesno i pou4itelno review. 6te vzema i az da gledam filma. :)

Коментирай...