Inception (2010)

Откакто Кристофър Нолан представи филма си Memento (2000) – един от най-смелите трилъри на последното десетилетие (чийто сценарий е написан въз основа на кратката история от брат му – Джонатан Нолан), режисьорът успява да си спечели място сред най-известните и уважавани кинотворци на САЩ. Филмът се заиграваше с наративните структури и създаваше кинематографски пъзели, които впечатлиха зрителите и критиката. Десет години по-късно идва и може би най-амбициозният му филм, който прилича на скъпа играчка, с която се опитва за пореден път да затвърди позицията си на значим кинотворец, но и в същото време – на един безгрешен производител на блокбастъри. Така и става – Inception за кратко се превърна в един от най-дискутираните и шумни филми за последната година, и с това Нолан подписа още един свой успех.

Inception е трилър от ново поколение, с богат аудио-визуален свят, който предлага тематични халюцинации, фантастични и sci-fi теми, радикални научни възходи (поне за синтетичния свят на филма), разчупени наративни моменти, и най-вече – една безгранична амбиция с колосален бюджет. И това е с няколко думи най-честата характеристика на тази, превърнала се в суперлативен гигант, лента. На практика, спор няма – когато излезеш от киносалона си зашеметен от тази цяла нова вселена, в която Кристофър Нолан и екип са били така любезни да те интегрират, че да замаят сетивата ти и всъщност да си кажеш, че нещото им се е получило наистина добре.

Дотук добре, но проблемът идва, когато започнеш да размишляваш по-задълбочено над това, което си видял. Ще го кажа с две думи: нещо липсва. И за да съм още по-точен – нещото започва да се мултиплицира, започнеш ли да вникваш в основите на видяното. Може би обаче Нолан е изпълнил задачата си – лентата, откъдето и да го погледнеш, е един комерсиален продукт, и чак после кино-творба, което обяснява и цялата еуфория, която те обзема докато гледаш, не че в самия процес е невъзможно да видиш някои очевидни минуси. От тази гледна точка би трябвало да следва, че за един летен блокбастър, това не би трябвало да е проблем. Но усещането, че нещо не е наред е достатъчно осезаемо – как филм, който претендира, че има качества да се превърне в история, който носи етикет, още от трейлърите и рекламите си, че ще остане едва ли не вечен в историята на киното, допуска комерсиалната слава да го опрости максимално, при все това, че има огромен потенциал да бъде нещо наистина велико. Не знам дали Нолан е хитър и е правил това с цел, за да спечели повече публика и да разбие бокс офис класациите или да спечели повече слава, нито пък дали просто така работи (защото, може би, с изключение на Memento, и останалите му филми следват тази тенденция – да са нещо на пръв поглед грандиозно, но в същото време да са елементарно прости, и поради това – обезсмислени от наистина оригиналните му виждания), защото – не изглежда ли нелогично човек с толкова богато въображение и неведнъж доказвал интелигентността си да полага отнасящи главата идеи в основата на филмите си, и после, те да развият развръзката си по най-лесния и съобразен с мисленето и възприятията на всеки един средностатистически зрител, така, че в устрем творчеството му да бъде разбрано, почти да унищожи огромния потенциал и замисъла му? Защото, преди всичко, един творец е истински творец ако създава това, което е потикнато от вътрешния му свят и не се интересува от възприятията на тези, които ще консумират творбата му. И ако наистина е успял да създаде изкуство, тогава публиката му би го оценила подобаващо. С тези очебийни опростени сюжетни и сценарийни хватки, вписани в цялата комплексност на основата, Inception е обречен на контрастни крайности от гениалност, до посредственост, но без съмнение, достатъчно успешно балансира между двете. Тук обаче се питам: защо Inception просто не е пуснат по течението на оригиналната и уникална мисъл на Нолан, за да се превърне в шедьовър (макар и не с мащабите на класика), а е размит от треторазредни филмови похвати, с цел да изглежда достъпен на повече хора, които биха оценили точно онази негова идея, с която лентата наистина втрещява?
Филмът не е нещо, което сме гледали безброй пъти – той наистина живее свой живот. Не мога да си затворя очите обаче, че лентата няма плътност, няма душа, няма идеология, която следва, и ако изчистим страхотната идея на сценария и махнем логичните аудио-визуални моменти, които му съответстват, то работата на Нолан ще остане суха, гола обвивка, лишена от художественост и кинематографичен въздух.

Отправната точка на Inception и първоначалното вдъхновение за нещо ново изглеждат наистина обещаващо. Става дума за алтернативни вселени, препускането през тях и верижно навързване на серия от събития, предизвикани в сънищата, с цел вникване в даден човешки разум и втълпяване на дадена идея там. С течение на времето обаче все по-силно става усещането, че Нолан се опитва да те плени с оригиналност, лишена от всякаква находчивост. Разликата между това, което търси и това, което намира, е по-силно изразена от всякога. И тук идва онази опозиция на комерсиалното и наистина идейното талантливо кино, което сме склонни да наречем изкуство. Защото Inception е точно тази опозиция, и ако наистина, ситуиран в актуалното световно кино, би бил класически шедьовър според думите на мнозина, то би трябвало да изпълни изискванията за първокласното качествено изкуство, в което не само основната идея, но и всеки един компонент достига високо равнище на уникален творчески гений.

Основен проблем на филма е мотивацията му – Нолан много добре знае какво прави, но сякаш се крие зад посредствено перде. Сякаш режисьорът не разбира собствената си идея, но ясно знае какви са границите ѝ. Нолан смесва фантазия, подсъзнание, ирационализъм и алтернативни вселени в този филм, който те предупреждава, че ще се изгубиш в дълбоките дебри на сънищата и реалността, така, че да изгубиш и представа за физическото и духовното ти състояние. Щеше да е наистина интересно да се установят точките на това филмово пътешествие, пътя, който следва и мястото му в социокултурния контекст, значението (и не аудио-визуалното въздействие) за зрителите. Въпреки това, с напредъка на действието, разказът се размива – придобива чисто външни проявления в специални ефекти (които, макар и малко, са повече от отлични технически), които губят фундамента си, но пък изглеждат физически и научно правилни. Колкото и да са интелигентно изпипани обаче основата все повече пропада, колкото и мащабно да изглежда това, което се случва на екрана, започва да липсва плътност – разказът е прозрачен – липсва психологическа дълбочина и естетически полет, емоционална обосновка, която беше започнала прекрасно развитието си в сюжетната линия с личната драма на героя на Леонардо ДиКаприо, но свърши със сцена-трик, в която Нолан не каза категорично какво става. В това, разбира се, няма нищо лошо, стига да стане ясно какъв е катарзисът и коя е последната точка от развитието на образа на главния герой, дали той (макар и преминал през важните етапи в сюжета) е достигнал началното си намерение.

Разочароващо е, че от всички герои във филма, само Коб (ДиКаприо) е с мотивация и определена цел, която да следва в сюжета. Другите герои са като призраци на екрана, взаимозаменяеми хора, които взаимодействат без драматична сила и участват в приключението, без реална връзка, без истинска драматургична обосновка на характерите им (които, съответно, са много слабо развити). Взаимоотношенията на персонажите приличат на тези между героите във видео игра – те дори не се губят интелигентно между алтернативните вселени, защото, на практика, липсват в реалността. Изненадващо, имайки предвид страхотно режисираните епизодични роли в Batman Begins (2005) и The Dark Knight (2008), в който Хийт Леджър изигра един от най-интересните герои за последните години. Сега Нолан фокусира внимание върху кинематографията и визуалните физически явления в алтернативните реалности на съня.

Героят на ДиКаприо е съсредоточен в достигането на личното щастие, а това достигане ще стане само като премине през цялата концепция на филма. Това е една от добрите сценарийни идеи и наистина следва драматургичната обосновка. Пътят му обаче не е препречен от герой с противоположни намерения – всички пречки на реализацията на целта му са точно в тези нови реалности, в които се появяват моментни герои-опоненти. Важно значение има образът на Марион Котияр – неговата съпруга Мол, която (не) съществува в реалността, и цялата семейна и човешка драма се крие на едно друго, дълбоко и оправдаващо идеята си ниво. Въпреки че френската актриса няма ясно развит образ, моментните ѝ проявления са плътни и органични – злокобна атмосфера има около героинята ѝ, очите ѝ са пълни с трагика и нежност, с нереализирани блянове, с илюзия и търсене. Липсва обаче ключовият момент между двамата, а така цялата драма прилича на недовършен спомен, само защото на практика нищо не се случва, за да причини края, а некатегоричният катарзис обезсмисля (?) всякаква развръзка, освен едно наръгване с нож, което пък е заличено от други събития. Категоризъм така и няма. Включването на останалите герои, които се въвличат в историята едва ли не от само себе си, пък са лишени от всякаква мотивация. Не се разбира какви са, защо са там (освен, разбира се, целта на Коб) и каква лична цел имат те там. Зад тези образи стоят талантливи актьори като Том Харди, Том Беринджър, Лукас Хаас, Елън Пейдж, Джоузеф Гордън-Левит, Кен Уатанабе и Майкъл Кейн, които имат значение в сюжета, но така и не разбираме тяхното включване в екипа  – защо точно тези образи, а не някои други? С какво са специални те, и ако наистина са такива, каква е тяхната индивидуализация, тяхната лична мотивировка? Всъщност, обезсмисля се участието на точно тези герои, защото дори не знаем дали са събирателен образ на група хора с „тяхното статукво и социален статус“. Наред с това, за да се опрости максимално и за да стане лесноразбираем филмът, Коб и компания обясняват кое-как-действа с най-елементарни подробности, докато личната драма е приета с думите „Но ти нямаш вина за това, Коб!” от човек, с когото същият не се е познавал до вчера…

За разлика от сценарийните тунели с преминаванията от едно ниво в друго в пространствата на сънищата, диалогът на филма е лишен от всякаква дълбочина – героите просто приемат това, което се случва, без да отчитат нещата през личния си възглед. Така стигаме и до абсурдни лутания от сън в сън, и после обратно, където се случват долнопробни екшън сцени с лоша режисура и елементарен телевизионен привкус, които изглеждат абсурдно на класата, за която претендира филмът. И не – нещата не се объркват (или поне променят), заради личните действия на героите, чиято индивидуализация би трябвало да носи на гърба „вината” за всяко едно събитие във филма, нещата се объркват, защото има сценарийни тунели /възможен спойлер/, по които Нолан минава, но тъй като зрителите не ги знаят от самото начало, а стават ясни (и като потенциална опасност?!) в последствие (както истината за лимбото на Коб и съпругата му и нейната психика), то развръзката претърпява едва ли не предварително готов край, защото Мол (макар и като проекция) отприщва поредица от събития като използва пистолет, а съпругът ѝ (който знае, че бърка реалност и сънища, или поне така казва…) се движи напред-назад между нивата и лимбото с цел да подреди нещата с потенциални събуждания с колежката си Ариадне (Елън Пейдж). Разбира се, в  този многопластов сън всички герои имат значение, защото нещата зависят именно от техните отделни сънища. Оказва се обаче, че зрителят има много варианти за интерпретация за преминаването между сънищата и какво се е случило окончателно, защото краят НЕ определя окончателен завършек. Следователно, кой е в лимбо, кое е сън и кое е реалност, остава за зрителите, а Нолан успява да пусне няколко спасителни въжета и потенциални финала…

Наред с това имаме постоянните обяснения на героите кое как работи и защо е така, какво виждаме в момента, при все това, че точно тези са хората, които движат действието. А зрителят, интелигентният зрител, няма нужда от това, когато всичко му е показано систематично и хронологично повече от ясно, т.е. едно ненужно режисьорско решение. И тук, макар и тези обяснителни бележки да не се връзват с идеята в последната сцена, трябва да повярваме в сложността на Нолановия свят, в който  нещата са от логични по-логични. Няма амбивалентност, няма почуда, няма фундамент, който да породи съмнение какво виждаш, както в сънищата, които режисира Дейвид Линч, например. В това се губи и художественият заряд на Inception и отново се връщаме на блокбастър-ските му качества: развлечение.

В Inception има нива след нива след нива след… екшън сцени. Крайният продукт е логични бойни (епични) екшън масовки + обяснения на глас от героите какво се случва (в които Нолан губи част от потенциала на идеята си). И ако в това е амбицията (сънят?) на Кристофър Нолан да създаде нещо невиждано и уникално, то ще трябва да изчисти елементарните похвати в работата си, за да може да създаде истинско изкуство. А може би той е просто режисьор и сценарист с твърде практична мисъл, която се вълнува от архитектурни епоси и се страхува от ефективната смес на гениална идея, облечена в комерсиална обвивка, да не би да остане неразбрана от масата… Дотогава остава да се радваме на гениалната музика на Ханс Цимер, на отнасящите главата аудио-визуални сцени и да си казваме, че работата може да бъде и много по-зле… А хора, които приемат този вариант, със сигурност нямат проблем с филм от такова естество.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.40/5 от 15 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 30 коментара!  
Добави коментар?

  1. от velin
    9.Aug.2010, 2:14

    speechless. най-накрая някой с нещо в главата да направи ревю, незаслепен от масовата истерия.

  2. от Nostromo
    9.Aug.2010, 8:02

    Иво, няма да получа ДВД, щот се спрях на петия параграф преди да „нацеля“ някой спойлър, но възприятията ти много добре ми се вписват генерално като става дума за Нолан…

  3. от Иво
    9.Aug.2010, 9:21

    Стига де, аз само съм ги загатнал… :D пък и айде, време е да го гледаш най-после!:)

  4. от Дринов
    9.Aug.2010, 16:10

    Добре си го написал, но не съм съгласен с повечето неща които казваш. :) Поне от нещата, които съм ти чел досега, нищо не ме навеждаше към мисълта, че няма да ти допадне този филм. :( Една тъпа вметка, някои от нещата, които си анализирал тукк съм ги чел като критика към „Fountain“ – особено за познаването на границите и смисълът на собствената ти идея. Не знам дали съм попадал на нещо твое за последните филми на Линч. Интересно ми е там какво ще кажеш за мотивацията и целта.
    Но както и да е. Изкуството е за това за да те накара да се зачудиш върху нещо което ти приемаш за екзистенциално – независимо какво мислят останалите.
    Съгласен съм обаче, че на филма нещо му липсва за да бъде… for lack of a better word, шедьовър. Какво е то според мен, е тема на друг разговор.

  5. от Иво
    9.Aug.2010, 16:38

    Прав си за The Fountain, дори мислех да направя аналогия на Нолан и някои други полемични режисьори. Това, което ме дразни е, че той стъпва на сигурно като елементализира творбата си, а това очевидно не е нужно. Затова споменах и Линч, мислех да спомена и Аронофски, и Триер, например, защото това са творци, които продължават (а и винаги са го правили) да правят кино, независимо от негативизма и острите критики, просто, защото така виждат нещата. Затова, дори и да не харесвам някои от тези по-„груби“ режисьори, просто им се възхищавам на умението да създават това, което е потикнато от душевността и мисълта им. Защо Триер разби зрителите с „Антихрист“, който язвително и съвсем логично не се хареса на всички? Защото не му пука. Това е творчество, и макар да „изяде“ може би повече отрицателни мнения, то работата му си остава шедьовър за други. Още повече, работата му прилича на самозадоволяване, защото е ясно, че всичко идва от самия него, и не от порива да се хареса на хората или да ги втрещи.
    И сега като погледна края на „Генезис“, например, за който се каза, че е „ташак“ или режисьорско самозадоволяване, просто ми изглежда абсурдно смешно. Не можеш да имаш страхотна идея, защото „Генезис“ в това отношение е абсолютен връх, и да я реализираш с най-минимални похвати и да опростиш нещата до такава степен, че в манията ти да бъдеш разбран от всички (и най-вероятно тук е концепцията на комерсиалните продукти), да съсипеш работата си. Защото за мен това е очевидно – некадърна режисура с великолепен потенциал. Честно казано, яд ме е. Но на Нолан едва ли му пука, след като филмът му се превърна в титан за толкова кратко. И най-вече, яд ме е, че на повърхността гледаш един чудесен филм, но после…
    Иначе, за Линч имах предвид, че работата му винаги носи нещо повече от това, което виждаш (и много харесвам алтернативните му реалности), просто има закачка, има плътност, художествен заряд. Тук просто такова нещо не видях. В никакъв случай обаче „Генезис“ не е от най-лошите филми, които съм гледал, затова и ревюто ми е неутрално. :)

  6. от Дринов
    9.Aug.2010, 17:12

    Ок, разбирам те.
    Последно само да кажа, че като един позитивист (ако има такава дума) приемам „Генезис“ като комерсиален продукт – хамбургер, нямащ нищо общо с френската изискана кухня – и от тук насетне мога да открия само позитиви, а не обратното. Един хамбургер също може да е произведение на изкуството. Просто едно различно изкуство. Отказвам да приема идеята за арт претенция (идеята на филма) на която са набутали натриевглутамат за да се хареса на масите.
    А Линч е необикновен човек. Много ми е любим.

  7. от Иво
    9.Aug.2010, 17:24

    :) Е, откъм качества на касоразбивач, спор няма – филмът е добър. Но Нолан има претенция да прави кино или, ок, всъщност не можем да знаем за какво мисли той, но така си построява филмите, че наистина приличат на качествен продукт, докато не се появят „онези“ другите характеристики, с които чупи материални рекорди:) е, това ме смущава. Но както и да е, най-важното е, че Нолан е много, много умен и дано доживея да видя как е преглътнал претенцията си…
    А за Линч, няма какво да говорим – един от най-добрите! :)

  8. от Бож
    9.Aug.2010, 21:28

    Аз мисля, че ревюто трябва да се преведе качествено на английски и да се прати до Нолан. :D

  9. от Иво
    9.Aug.2010, 21:31

    Ох, това беше трогващо :D

  10. от Jen
    11.Aug.2010, 11:49

    Аз пък, макар, че споделям балансираното възприемане на филма, имам сериозен проблем с логиката и аргументираността на ревюто (и не можах да измисля как да го кажа, така че да изглежда по-добронамерено, отколкото вероятно изглежда :D)

    Освен това все се каня да питам за контекста и смисъла на тая „художественост”, дето я използваш толкова често в рамките на от край до край… художествени творби. Не се заяждам, наистина ми е интересно и не разбирам.

  11. от Иво
    11.Aug.2010, 13:14

    Хах, ами, казах го в по-горните коментари. Като изключим чисто блокбастърските качества на филма, нищо друго не остава, което да прилича на някакво творчество, освен идеята, разбира се. И отново го казах, мен лично, друго, освен нея, ефектите и музиката – не ме впечатли, защото я смятам за елементарно реализирана, лол.
    А под „художественост“ разбирай онези най-първични качества, които определят нещото като творба на някое изкуство. И понеже киното е такова, на мен тук те ми липсваха, освен замисъла, който споменавам за 100-тен път сигурно. :) Другото е осакатено до ниво „елементарност“ – и диалога, и образите, ако щеш и посланието (което все пак можеше да липсва напълно), дори фундамента и амбицията на тези, дето движат филма, да не говорим за малоумните моменти между героите (пак повърхностни) или пък за смехотворните екшън сцени. Ако в това има някаква оригиналност или заряд, който да трогва, то просто не съм човекът, явно. :D

  12. от Jen
    11.Aug.2010, 16:15

    Не знам как успяваш да разделиш нещата така генерално на _идеята_ и _другото_ :).

    Тъй като точно липсата на конкретика ми е проблемът в ревюто, ще се опитам аз по-конкретно да обясня предишния си коментар. Предупреждавам, че сигурно ще стане дълго, но пък мисля, че ще е конструктивно и много се надявам да не го приемеш като някаква лична атака, защото, като оставим настрани критическия му подход, ‘ревюто’ се чете много интересно. Като някакъв поток на съзнанието :)

    1. За художествеността. Точно защото под „художественост“ винаги съм разбирала онези най-първични качества, които определят нещото като творба на някое изкуство, контекстът, в който я вкарваш, за мен е просто логически неверен.
    Кои са тези първични качества? Продуктът да е продукт на някое _изкуство_ на първо място. Освен това – да използва художествени – образи, сюжет със съответните сюжетни техники, теми, идеи. Да функционира като художествена творба като изгражда някакъв условен свят, в който двойката време-пространство отговаря на негови вътрешни правила…и т.н. Смисълът е, че условията са обективни, а не качествени. Отговаря ли на тях филмът? Безспорно отговаря. Та ти сам в първия си абзац за това какво е Инсепшън, изброяваш все художествени елементи. Как успя всичко това барабар със „зашеметяващата нова вселена”, изградена от филма, да е същевременно и лишено от художественост? Разбираш ли сега защо изречението ти „суха, гола обвивка, лишена от художественост” не ми носи никаква информация?

    2. Проблемите с логичността и аргументираността на ревюто имат доста общо с горното. В първата половина на представянето на филма поставяш всичко върху антитезите „добра страна – лоша страна”. Но втората теза е защитена само с поредица от стейтмънти, без конкретика от филма. „Нещо липсва”, „нещо не е наред”, ”има „очевидни минуси”, има „опростени сценарни хватки”. Много исках да разбера кои точно „сценарни хватки” имаш предвид, кои точно „треторазредни филмови похвати” визираш, но не можах. А ако тезата няма доказателства, остава да виси като връвчица, на която балонът ѝ е отлетял.
    Отделно от това, повечето от въпросните стейтмънти и в първата половина, и във втората, където става малко по-конкретно, или не ги разбирам дори и в този им „изводен” вид, или просто не съм съгласна с тях. Тук проблемът вероятно е напълно субективен, но все пак давам примери:
    Казваш: „откъдето и да го погледнеш, е един комерсиален продукт, и чак после кино-творба, което обяснява и цялата еуфория, която те обзема докато гледаш…” Кое обяснява еуфорията? Ако е, както следва логически от изречението – комерсиалността на продукта – как я обяснява по-точно? Не разбрах също как се съотнасят „отличните технически и интелигентно изпипани ефекти” със „долнопробните екшън сцени с лоша режисура и елементарен телевизионен привкус” и дали смяташ, че двете нямат общо едно с друго? Това: „Всъщност, обезсмисля се участието на точно тези герои, защото дори не знаем дали са събирателен образ на група хора с „тяхното статукво и социален статус“ изобщо не разбрах какво означава и какво общо има с изложението за филма. Напълно ми се изплъзнаха причинно-следствените връзки на цялото изречение за „сценарийните тунели”.
    Изобщо не съм съгласна, че няма амбивалентност и фундамент, който да породи съмнение, при положение, че съмнението е скелето на филма, а страните на опозицията сън – реалност са в еднаква степен защитими от сюжета му. А относно унищожения потенциал и тенденцията филмите на Нолън да изглеждат грандиозни на пръв поглед, но да се оказват „елементарно прости”, заради… развръзката си… Съгласна съм, че в Генезис има пропилян потенциал, но точно такава взаимовръзка на нещата ми е безкрайно странна и честно казано не мога да я приложа върху _нито един_ негов филм.
    Мога още, но сигурно вече си ме намразил достатъчно. :)

  13. от Мишо
    11.Aug.2010, 19:35

    И си прав и си крив, по различни точки. Аз ти казах – затормозява… Ама аз обичам да ме тормозят (:

  14. от Иво
    11.Aug.2010, 20:06

    @Jen: Тъй. Значи, не съм те намразил, защото коментарът ти е хубав и обоснован, още повече, доста интелигентно написан. :) Поздрави за това.
    Това, което представлява ревюто, или хайде, текстът (понеже това със сигурност не е точно ревю) е едно субективно мнение и ти го знаеш. Така че, смятам, напълно логично е да имаме различни гледни точки за изкуство и творчески продукти. :) Държа да спомена, че този текст не е писан по строги структурни правила като интерпетативно съчинение, например. Още повече – в сайтът се разменят мнения, и може би формата на коментари е за по-детайлизиран дебат. Това са мисли в изречения, които нямат нищо общо с твоите възприятия или с тези на някой друг, дори и да се доближават до мнението му малко или много. Хванала си се за всяка една дума, поздравления, и да, конкретиката не е най-силният елемент на аргументацията ми, но съм се опитал да бъда кратък и умишлено не съм преразказвал сюжета. За слабия диалог и сценария дори съм цитирал репликата на Ариадне към Коб, с голяма доза ирония, разбира се, защото това не е показателно. Но вземи това, че, пак казвам, това НЕ е критика, а поглед върху филма – т.е. това, което си видял в него, защо ти е харесал или не. И понеже сигурно ти звучи като измъкване от моя страна, ще се опитам да ти дам конкретни аргументи, щом толкова са ти проблем. :) Така, първо – елементарният диалог и плоските сценарийни похвати, понеже започнах с него:
    – Знаеш, че филмът, както и всеки подобен мултимедиен или пърформънс продукт, имат за основа текст, който задължително има драматургични качества. Когато обаче тази драматургия липсва в текста, или поне го осакатява наполовина, продуктът е обречен и на слаба режисура. Пример – мотивацията на героите, която липсва, защото общата цел на екипа ги лишава НЕлогично от индивидуализация (защо?), а както знаем, в драматургичния текст всеки един образ трябва да има СВОЯ собствена цел, свой собствен характер, или поне черти, които да ПРОТИВОДЕЙСТВАТ на други от действащите лица. Ако това условие не е изпълнено, то се губи основният заряд на филма – конфликта.
    Да видим как е приложено то: първо имаме Коб, за чийто образ казах, че е развит и мотивиран логично, защото се стреми към нещо. После – жена му – Мол, която го обича, но чиято драма се е случила някъде в алтернативната реалност. Нека това са централните образи. Дотук добре, но имаме момента с децата. Завръзката е с идеята как Коб трябва да извърши перфектно работата си, да вкара новата идея в мозъка на Фишър, за да може да се завърне при децата си. Както знаем, това е дълъг и сложен процес, за който си трябва екип, мисъл и т.н. Но това ли е единственият вариант на Коб, макар и сложен, опасен, и ако Е наистина, то всички други би трябвало да са НЕефективни, нали така? Наистина ли смяташ, че друга алтернатива няма? Къде ни беше казано, че друг вариант няма? (И тук, още повече се изумявам като си помисля за всевъзможнологичните алтернативи на филма). Наистина ли никой и нищо не може да върне децата му при него? Имаме героят на Майкъл Кейн в ролята на дядото, и тук ще си позволя да кажа за една нашумяла теория в интернет, дори и като иронична захапка на хора, които водят спор за филма. Коб казва „Ще вкарам идея в главата на Фишър, за да мога да видя децата си в Америка“, а му отговарят „А защо дядо им не ти ги докара до Франция?“ Има толкова улички, по които да минеш, че в крайна сметка в един момент ти излиза нелогично как Мол е считана за психически здрава и всички вярват на нея, лол, и поставяш под съмнение онова писмо, и ако щеш това дали бабата гледа децата, например…как в реалността Коб се показва през прозореца, а тя пада от другата сграда и всичко е забравено…или поне не може да се докаже, че е незаконно, а той си е невинен… Всъщност тук е похватът на Нолан всеки да интерпетира по различен начин, затова и не съм дал особено конкретика. Но се сещам и за реалността на Коб, от която му казваха, че трябва да се събуди – е, кое е реално, кое не? Това ми прилича на абсолютна измъквация и замаскиране на неясноти.
    -После, героите – никакъв шанс за емоционален слой, защото това, което им се случваше просто не беше мотивирано от личностите им, а от някакви безлични хора, които „помагат“ на Коб. Още повече – когато се опитваха да направят нещо, което на зрителите би било неясно, те обясняват като на слабоумни „сега правим така, сега правим така, защото…“. Чудно защо след цялата тази показателност имаме замаскирани детайли. Не ми прилича на баланс, а на нарушен такъв между връзките в текста на сценария.
    И докато филмът следваше прекрасна структура и хронологично развитие от началото до момента-преди-края, накрая ритъмът се разрушава, защото развръзката на драмата на Коб и жена му се случва в самата кулминация, когато зрителят е започнал да навързва нещата. И понеже еуфорията е убита, защото го няма „абсолютния“ факт, имаме пумпал, който се върти. Така драмата ми изглежда пропиляна, или ако не, то поне много безкръвна. Да не говорим за възможните проекции на децата, които вижда Коб.
    Но това, както виждаш, е субективен мой анализ, който с умисъл не съм вплел между редовете в текста, още повече тълкуванията са хиляди. ;)
    Другите неща, които ме издразниха, са липсата на задълбоченост в репликите между героите, там нямаше плътност – всичко беше външно проявление, да не говорим, че въпросните дори нямаха характеристики на образите си. И в един момент, когато Елън Пейдж изцепва „Но, Коб, ти нямаш вина!“ малко след като са се запознали, просто изглеждах супер озадачен. Това ли е дълбочина и плътност или елементарен текст?!
    Това за участието на хората с еднакъв статус, го написах именно заради това – значи те имат имена, всеки има различна задача в постигането на общата идея, но в крайна сметка всички са безлични и НЕинтересни, защото не знаем мотивацията им, следователно, не знаем какво ще направят, следователно, за да не се изгубим в лабиринта, те си го казват сами като съобщение. Според мен, когато в една подобна творба, няма обосновка на героите, които са механизмът ѝ, то има грешка. За радост, тук личната драма взимаше превес, но за жалост – нямаше съпротивление от други интересни, СЛУЧВАЩИ СЕ В РЕАЛНОТО, човешки пориви…
    -…и всъщност, художествеността на творчеството следва да се крие в оригиналната идея на тези неща, на постройката на сценария, на обосновката му, на интересните герои и туистовете, на поразяващите реплики и текст, на опитът, който ще ти остане. На мен това ми беше малко. Безлично. И ако мащаба и аудио-визуалната концепция на филма (да, това имам предвид под „еуфория от блокбастър“) поразяваха с художественост, то другото не би ми направило впечатление.
    А това описание на филма в първия абзац е една глуха характеристика, която се отнася до външното възприемане на лентата и до масовата реакция, която докарва. Един вид – „Генезис“ е рецептивен шедьовър. Само, че ако мисленето ми беше причислено към тази графа, не бих открих минуси, и филмът по-скоро би ми харесал. ;)
    За екшън сцените, особено за тази в хотела няма какво друго да кажа, освен – Абсурд. И дори не виждам защо да го обосновавам – просто ужасно хаотични и плоски препускания (както в правен за едното удоволствие телевизионен филм, да), при все това, че бяха очевиден трик Нолан да не задълбае в психологическите и метафизичните проявления на съня, а да покаже мащаба и епиката им. След това имаме спящи хора, втълпяване на идеи и препускания в снежни преспи, отново наситени с динамика и екшън. Къде остана научно-фантастичното (освен физическите явления на падането на буса, например) на съня и ЗАЩО точно така си взаимодействаха нивата?
    -За амбивалентност и фундамент говорих, когато обяснявах ненужното решение на Нолан да обяснява действията на героите си с очевидни реплики.
    За скелето на филма съм съгласен. Само дето тази реалност ми изглежда на моменти абсурна и необоснована на идеята си. И както виждаш, ревюто ми е неутрално, т.е. няма нито плюсче, нито минусче, следователно може би още търся мнението си в баланса на гения на Нолан и на глупостта му да реализира по такъв начин продукта си, което си е лично мой проблем. :)
    Това беше, всичко, което имах да кажа. Заиграването с всяка една дума и ваденето им на ниво „различен контекст“ е друга, една по-интересна закачка, свързана със синтаксиса и лексикологията.
    Но, преди всичко, благодаря за дебата. :)

  15. от Jen
    12.Aug.2010, 14:35

    Е, аз благодаря, че си направи труда за този дълъг коментар. Така вече е много по-добре. Може пак да не съм съгласна с половината неща, но в голяма степен виждам пътя, който те е довел до тях, а това е по-важната част.

    (не бе, не се захващам за всяка дума, просто на художественото, извинявам се за израза, му придаваш доста сериозен магнитуд като аргумент… :D)

  16. от Иво
    12.Aug.2010, 14:39

    Надявам се, си го изчела докрай :D Иначе, да, в моите възгледи си е доста важна художествеността, не виждам нищо лошо. :Р И бду, хубав блог имаш.

  17. от Nostromo
    12.Aug.2010, 14:52

    Иво, навил съм си на пръстта да гледам филма само и само, за да ви изчета спора с Jen. Мисля, че ще се накефя максимално. :D

  18. от Иво
    12.Aug.2010, 14:54

    Ах, ти, сеирджия такъв! :D
    Ние просто си… говорихме за кино. :)

  19. от lammoth
    12.Aug.2010, 20:35

    филмът е с много гадно качество
    кога ще пусна ДВД-Рип баси :(
    ощ не съм го гледал
    като се замисля, това не е особено ползотворен коментар

  20. от Иво
    13.Aug.2010, 22:56

    Заради мащаба и ефектите… на кино ;)

  21. от Асеновград
    15.Aug.2010, 9:10

    Филма е добър – най малкото си струва да се глада заради напрежението и ефектите включени през цялото време.

  22. от voxy
    19.Aug.2010, 8:41

    напрежение? къде го видя хахаха, филмът е голямо разочарование предвид целия шум който се вдигна, ужасно скучен, а идеята – нищо особено – прочел две фантастики със сънищата и гледал Матрицата уаууууу колко оригинално

  23. от Иво
    19.Aug.2010, 10:42

    Последният коментар е най-смелият засега :D Може би наистина не е точно „напрежение“ думата, но пък и не знам коя точно би била подходяща, защото на мен, колкото и да не ми хареса, успя да ме задържи за тези 150 минути…

  24. от Емsи
    31.Aug.2010, 13:56

    Признавам че разбрах само половината от огромната дискусия :D ,но за мен на кратко филмът беше добър, но не повече от добър. мисля, че основно успехът му се дължеше на това, че конкуренцията му от филми тази година беше слаба. все пак, идеята беше сравнително различна, пленяваща, интересна и цялoто объркване кое е сън и кое реалност, хареса ми и хрумката с личните предмети (конусчето, зарчето etc. ) И май все повече ми допада Джоузеф Гордън-Левит като актьор. Все си мисля, че щеше да бъде по-яко ако се бяха насочили по-малко към екшън частта и повече към мистерия загадка, онова нещо с преливащи въпроси и отговори и събиращ се пъзел, но това е доста скромно лично мнение:) в края на краищата Inception ми хареса.

  25. от Иво
    31.Aug.2010, 14:19

    Всички очакваме само добри неща от Джоузеф, много е талантлив. :) Иначе, браво за балансираното възприятие на филма.

  26. от Номинации за Оскар ‘11 | F r a m e s p o t t i n g
    25.Jan.2011, 16:20

    […] Inception […]

  27. от Владо: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    9.Feb.2011, 20:26

    […] 3. Inception Идеята, че филмът на Кристофър Нолан е гениален, ми бе насадена… явно докато съм спял. Аз, от своя страна, изобщо не мисля да ѝ се противопоставям, защото ми се струва, че е правдоподобна. […]

  28. от Играта на Framespotting #3 | F r a m e s p o t t i n g
    15.Feb.2011, 14:55

    […] творба на господин Кристофът Нолан – „Inception„, различни арт-картички и книжки и, разбира се, […]

  29. от Награди Оскар 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    28.Feb.2011, 8:27

    […] за Колин Фърт. С четири награди си тръгна и хитовия Генезис. А феновете на Социалната мрежа останаха повече от […]

  30. от The Dark Knight Rises (2012) | F r a m e s p o t t i n g
    31.Jul.2012, 1:24

    […] и обяснения тип „for dummies“ Нолан загатна още в Inception, но тук нещата минават разумната граница. Интересното […]

Коментирай...