In Time (2011)

„На 25 години спираш да старееш, но имаш на разположение само още една година живот, а времето е единствената валута“ е хубава идея, която предразполага към сериозна социална критика, но също така дава възможността да се кастват само красиви хора с лицева симетричност, стегнати тела и популярност сред тийнейджърското население, която не би могла да се измери в нищо. Освен в милиони (долари) спечелени в рамките на три дни. Въпреки това не трябва да забравяме, че Андрю Никол е интелигентен сценарист (Gattaca, The Truman Show) и кадърен режисьор (отново Gattaca, Lord of War?), така че защо пък да не успее да смеси комерсиалното с интелектуалното и да ни предложи един приличен post-летен сай-фай екшън? Отговорът в конкретния случай е „Защото не му се е получило“.

Никол създава една дистопия, в която единствената валута, с която човек разполага, е времето, което му остава за живеене. Чаша кафе? 3 минути, моля. Фенси стая във фенси хотел? Чувам, че имаш два месеца излишни. Разбира се, големи корпорации управляват къде ще отиде времето, кой ще го ползва и зорко следят ако случайно се опиташ да се сдобиеш неправомерно с повече време, отколкото ти се полага. Или с други думи богатите са супер богати и залагат по 1000 хиляда години на Покер игри, докато бедните са искрено благодарни на малки дарения от по 5 минути. Средната класа се е загубила някъде между страниците на сценария, но тя не е и важна в случая.

Социалната критика и паралелите, които Никол си позволява да направи между света на „In Time“ и САЩ (че и навсякъде другаде), са доста прозрачни, но предполагам, че заслужават едно кратко ръкопляскане, че показва загриженост. Друг е въпросът, че милионите, които лентата му ще спечели няма да бъдат раздадени по робинхудски на произволни хора от гетото, а ще се засилят към следващия голям студиен проект, който ще цели да ги удвои, утрои etc. Малко лицемерно, но този заслуга ще я препиша по-скоро на 20th Century Fox, отколкото на Никол (макар че той е и продуцент не лентата, %*&№$@%^).

Целият проект може да се опише с две ключови думи. Първата е „неориентиран“. Никол изгражда един анти-утопичен свят, в който технологията е толкова напреднала, че генетичния код на живущите може така да бъде преустроен, че те автоматично да си умират след определено време. Това време също така може да бъде проследявано откъде идва, накъде се е запътило, от кого към кого бива прехвърляно и прочие. Хората карат ретро коли, които са леко замаскирани като футуристични, заводите все още са населени от човешки създания, а не от по-продуктивни роботи. Архитектурата е същата, игрите са същите. Дори хората с по-няколко века в биологичните часовници не се радват на футуристични забавления, а пропиляват годинки на покер. Никол силно се старае да изгради един интересен свят, който е повече от прилично заснет от Roger Deakins (човек зад камера в повечето филми на братята Коен), но в крайна сметка остава сух, постен и безинтересен за зрителското око.

„Неориентиран“ е и стикерът, който се е лепнал за сценария, който също е дело на Андрю Никол. Запознаваме се с Уил Салас (Джъстин Тимбърлейк) – общ работник, който живее ден за ден (буквално); майка му умира, защото автобусните билетчета са твърде скъпи; уморено от живота богаташче му дава подарък под формата на 1 век живот, което автоматично праща местната банда гамени и времевата полиция по дирите му; печели някаква игра на покер; губи годините си и някак успява да убеди дъщерята на богаташчето, че богатите не трябва да са богати, а бедните не трябва да тънат в мизерия. Също така животът и действията на баща му, който той не познава, започват да тормозят сънищата му. All is cool в първите 20 минути, докато зрителят се ориентира в този нов, но познат свят. Самата концепция е достатъчно интересна и съдържа много потенциал, който да се развие в един стойностен продукт. Никол успява да изплаши и изгони всякакво развитие от текста си. Сюжетът прави завои, които са на моменти малко нелогични, но винаги силно безинтересни. Господин сценаристът е бил заинтересован да запълни текста си с много действие (и отегчителни лафове за времето), но е забравил да изгради пълнокръвни персонажи, които да оправдаят времето ни прекарано пред екрана, като това най-много си личи при бандата дребни разбойници, времевия полицай Реймънд Леон (Силиан Мърфи) и героя на бащата на Уил Салас. 2/3 от тях са до такава степен неразвити, че по-скоро изглеждат като инструмент за лесно удължаване на времетраенето на лентата.

Лицево приятните хора, които наблюдаваме през повечето време, са Джъстин Тимбърлейк и Аманда Сейфрид. Протежето на Timbaland е здраво яхнал вълната на успеха, която се надигна с ролята му в „The Social Network“ и докато все още може да се спори дали е добър актьор или не, аз съм по-скоро склонен да повярвам, че Тимбърлейк наистина има (солидни) актьорски умения. Тях обаче няма да видите в „In Time“. Ролята му изисква да играе горе-долу нахакан хубостник, което разбира се му се отдава, но Никол е вмъкнал и 1-2 емоционални момента, в които неориентираната игра на Тимбърлейк предизвиква по-скоро тихо хилене, отколкото да ни просълзи. Госпожица Сейфрид може да я пропуснем, тъй като тя е в лентата, поради същата причина, поради която е и Оливия Уайлд. Силиан Мърфи е както винаги на ниво, който успява да направи някаква роля от иначе несъществуващия му персонаж. Приятна изненада ми направи Алекс Петифер (I Am Number Four, Beastly, макар че никое от тези заглавия е за цитиране), който се вмъква в ролята на красивото гангстерче Фортис. Петифер с такова удоволствие застрелва хора и краде време, че спасението на кариерата му се крие най-вероятно в типажните роли.

Втората ключова дума е „пропилян“, а допълнението, което върви към нея е „потенциал“. Но времената в Холивуд са тежки и оригиналните и смислени идеи трудно се пласират на пазара. Никол е решил да балансира комерсиалното в едната ръка и интелектуалното в другата, но за съжаление някой го е ударил здраво през мислещата ръка, в резултат на което везните са се преобърнали, потъркаляли са се по пода и е станало мазало.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.67/5 от 6 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 2 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Цветан
    11.Nov.2011, 22:09

    Филма си заслужава да се гледа на кино . Идеята е много добра , изпълнението също . За цялото време имаше точно една сцена която наистина заслужава критика :) Но отдавна чакам такъв филм :)

  2. от Лили
    29.May.2012, 20:33

    Филмът наистина е хубав, заслужава си гледането. Все пак обаче има и недоразвити персонажи и идеята може да се усъвършенства още. Историята е оригинална и определено препоръчвам лентата! :)

Коментирай...