In The Mood For Love (2000)

Коридорите на любовта във филмите на Уонг Кар Вай са дълги и тесни, често окъпани в дифузна светлина, декорирани с тежки пердета и в постоянно движение. Хонгконгският режисьор обаче не се интересува от човешките сблъсъци в тях. Него го вълнуват тихите, почти недоловимо болезнени разминавания на героите му.

Кар Вай настанява г-жа Чан и г-н Чоу в клаустрофобично тесни стаи под наем, близо един до друг. Пространството около двамата е меланхолично и празно, въпреки че наоколо жужат досадни стопанки и техните прислужници. На работното си място г-н Чан е вглъбен и мълчалив, а г-жа Чан по-скоро се грижи любовницата и съпругата на работодателя ѝ да се чувстват обичани, отколкото да върши работата, за която е взета. Катализатор на действието и завръзката в историята е аферата между брачните половинки на г-жа Чан и г-н Чоу, която мълчаливо е разкрита с помощта на една красива вратовръзка и дамска чанта от Япония.

Изневярата като тема никога не заема централно място в лентата на Кар Вай. Хонконгският режисьор не придава характер на брачните партньори на г-жа Чан и г-н Чоу, не ги дарява с идеали или цели. Той до такава степен не е заинтересован от причините за тяхната изневяра, че ги лишава от образ, от лице, което зрителят да опознае, различава, разбере или мрази. Двамата са представени единствено като глас извън кадър, като те са или изцяло махнати от мизансцена, или са в гръб, или главите им са скрити от погледа на зрителя.

Това което не убягва от нашия поглед са двамата герои – г-жа Чан и г-н Чоу. Кар Вай винаги ги поставя в една допълнителна вътрешна рамка – стена на жилищна сграда, прозорец, огледало, като по този начин скъсавя, а понякога и напълно премахва разстояните между протагонистите си. Обратният ефект – разделянето на двамата чрез поставянето на невидими (за тях) бариери – също е често срещан.

Тяхната раздяла, въпреки че събиране им се свежда до тайни срещи в слабо осветени хотели, за да пишат кунг-фу разкази, изглежда неизбежна. Драмата на героите на Уонг Кар Вай се крие най-вече във факта, че и двамата имат една обща тайна, но нито един от тях не смее да я изрече гласно. Тайна, криеща най-силните им емоции и чувства, които биха променили коренно обкръжаващия ги свят, ако се разкрият. Любовта, в техните очи, е толкова всепоглъщаша и страшна, че трябва да бъде прошепната в малка дупка и след това заровена, за да не я открие никой. Споменаването ѝ е разрешено, но само тихичко, кратко, в друго време, на друг човек и в друг филм.

Кар Вай за пореден път показва, че не е особено голям почитател на думите, което си личи в малкото, и сравнително кратки разговори между г-жа Чан и г-н Чоу. С течение на филма, колкото по-силни стават чувствата помежду им, толкова по-малко са изречените думи. Кар Вай представя героите си и техните действия най-вече чрез образ и картина, следвайки правилото, че каквото може да бъде видяно, няма нужда да бъде изречено. Това, разбира се, не би било възможно ако той не разполагаше с актьори от ранга на Tony Leung и Maggie Cheung. Комплицираните взаимоотношения между г-жа Чан и г-н Чоу и тежестта на тяхната тайна изисква от двамата да изградят героите си най-вече с поглед и действие, с която задача и двамата се справят с изключителен финес.

На операторското столче удобно седи Кристофър Дойл (заместен от Pin Bing Lee в по-късния етап от продукцията). В синхрон с разрушителните чувства на протагонистите, огнено червената му палитра от цветове поглъща всичко останало на екрана. Тяхната сила бива засилена многократно от камерата му, която често прекрачва границите на бавния каданс, а неин партньор винаги е прекрасният лайтмотив на Шигеру Умебаяши.

Уонг Кар Вай за пореден път се осланя на визуалната поезия, за да разкаже една простичка история за обречени чувства и неизречена любов. Меланхолията прегръща цялата лента, но „In The Mood for Love“ успява да остане сладко романтичен филм, макар и с горчив привкус, с който г-н Чоу се сеща за изминали събития в една хотелска стая с номер 2046.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.13/5 от 8 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от bungle
    20.Feb.2011, 18:22

    Един от любимите ми филми. 10/10 :)

  2. от Kastel
    20.Feb.2011, 19:11

    Здравейте! Много ми хареса анализът на филма, който е сред любимите ми. Бих искал да Ви попитам дали е възможно да го публикувам в моя сайт http://drugotokino.bg/ и при какви условия? Въобще искам да знам как бихте приели едно по-сериозно сътрудничество от ваша страна – имам предвид и други автори във framespotting? За съжаление, на този етап не мога да плащам хонорари, но и това не е изключено в скоро време.
    Още веднъж поздравления за всичко, което правите в този сайт и очаквам отговор. Може и на следния мейл: kastelov@drugotokino.bg

  3. от радо
    21.Feb.2011, 10:03

    Благодаря за напомнянето как филмът е повече екзистенциален, отколкото романтична драма. Един от най-любимите ми. Изглежда и на други им е любим. Интересно защо тогава е на практика неизвестен сред повечето хора? Скоро го пуснах на родителите им които въобще не се интересуват от кино, и го харесаха, значи може да се възприеме по-широко. Quizzas…

    P.S. Надявам се да не е нахало да се похваля, че бях в ресторанта от филма, фенска мечта наяве – http://www.flickr.com/photos/radogado/2046837341/

    P.S.2 – Операторът „Mark“ Pin Bing Lee е велик! По-любим ми е от Крис Дойл, заради заглавия като „After this our exile“, „Springtime in a small town“, „The vertical ray of the sun“, „Flight of the red balloon“, „Café lumiere“, „Millennium mambo“ …

  4. от Vase
    18.Mar.2011, 16:28

    Препоръчвам и продължението му „2046“. Лично на мен ми беше една идея по-интересен от този.

  5. от cervixrectum
    19.Mar.2011, 17:07

    days of being wild и happy together forever. Настроението и продължението му бледнеят пред тези двата.

Коментирай...