If I Want to Whistle, I Whistle (2010) (EFA ’10)

If I Want to Whistle, I Whistle на румънския режисьор Florin Serban пълзи по нервните ти окончания и завършва в емоционален импулс. Типична социална драма за проблемни деца, носеща клиширания балкански характер на бруталната ни реалност, драматургически въплътена в сценария на този категоричен филм. Нещата са очевидни – реално случващи се, без излишък от сантименталност, захаросани моменти и неочаквани обрати. Сюжет, който всички знаят наизуст.

Въпреки че развръзката ти е до болка позната, този филм привлича вниманието. Студена емоция, чиито начало и край са закодирани някъде в реалното време – преобърнатото общество и неговата изпразнена от съдържание и патриархални ценности система. И идва логичното – хора-престъпници, бродещи по улицата, невъзпитани, неграмотни, незнаещи границата между правилно и неправилно, между престъпление и добро дело. Маргинални хора, които плюят нещастната си съдба.

Базиран на едноименната румънска пиеса, филмът умело използва цялата ѝ драматургична цялост, сгъстеност на емоции и камерна атмосфера, като разкрива комплексния образ на главния герой – осемнадесет-годишния Силвиу, който излежава последните дни от присъдата си в затвор за малолетни. Както следват законите на драмата – нещата се объркват и напрежението започва да расте погресивно.

Силвиу обвинява майка си за неправилно възпитание. Тя е човекът, заради когото лошото му детство е завършило в затвор за малолетни. „Шибана курва“ са думите, с които я нарича и проклина живота ѝ. Същата, изрусена, вече остаряваща жена, видимо замогнала се от емигранството си в чужбина, идва на посещение при него и му носи стек цигари. Иска да замине в Италия с по-малкия си син, но Силвиу никога не би позволил. Той иска да предпази брат си от сходна на неговата съдба и изкрещява „Никъде няма да го водиш!“. В същото време фалшивият катарзис обзема майката и на лицето ѝ се появява съжалението. Но Силвиу е вече пораснал и знае, че не трябва да ѝ се доверява. Знае, че цялото нещастие, което изживява, е благодарение на нея, а тя всячески и безсрамно не спира да повтаря, че е негова майка… Тогава крайната емоция взима превес и последните минути от филма са запазени за тиктакащо напрежение, което действа като бомба с закъснител. Всъщност, не знаеш кога героят ще избухне, не знаеш кога нещата ще се объркат още повече, но имаш ясното съзнание как ще завършат.

George Pistireanu прави дебюта си в актьорското майсторство. Раздава пластично емоция, привлича вниманието така, че да затаиш дъх. Грандиозно, технично и задълбочено изпълнение; Образът му е събирателен и представлява комплексен психологически анализ на съзнанието му. За мисловния му ход зрителят е предупреден от тихата му хладнокръвност, която всъщност кипи и чака момента на избухването. Чаровен и по детски топъл, персонажът предизвиква симпатии, разбираш, че той не е виновен за действията си, защото е объркан. Харизматичен, спокоен и добродушен, зрял, но неспособен да контролира еуфориите си. Разрушен. Слаб. Опасен. Решава да рискува. Избира пътя на лесната реализация на това, което му е липсвало винаги в живота, от което има отчаяна, наложителна нужда – любовта – и бутафорно, но зловещо-маниакално се опитва да я постигне като става своеобразен похитител на момиче – млада студентка по социология, дошла на стаж в затвора. Неконтролиращ хормоните и нуждата си да бъде поне веднъж нормален, той вижда потенциална възможност да действа. Няма време за губене – това е първото, но може би и последното момиче, което ще види в скоро време. Не става дума за физическа атракция обаче – Силвиу търси отчаяно любовта и това проличава в искрените му пориви да впечатли момичето. Колкото красив е първоначалният му копнеж, толкова по-опасни стават последствията.

Филмът върви на бързи темпове, но прави постоянни паузи, които актьорите изпълват с логично, адекватно и брилянтно режисирано мълчание. Моментите, в които никой не говори, тежат като куршуми във въздуха и се забиват в нарасналия драматизъм. Камерата се върти изключително –  близък план, застинали детайли и малки жестове придават на действието първокласна реалистичност, чувство за човешко присъствие, за дишащ механизъм, който всеки момент ще напусне статичното поле и ще се разбие от еуфорията си. Липсата на музикален фон съсредоточава и сгъстява драматизма, а изпълненията на актьорите стават документално точни, поразяват.

If I Want to Whistle, I Whistle е верига от силни трясъци, емоционални сблъсъци и спиращи дъха психологически проявления на Аз-а. Прилича на мълния от рефлекси, поради което всичко се случва тук и сега, пред очите ти. Разтърсва те и с болка се уверяваш, че знаеш края и причините му. Защото знаеш, че проблемът излиза от филмовите рамки и стои много по-близо до теб, в реално случващия се живот, където социалната неправда е често явление…

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.80/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от lilia
    17.Sep.2010, 21:16

    Прозира нещо зловещо…

  2. от Иво
    17.Sep.2010, 21:18

    По-скоро – тревожно.

  3. от European Film Awards 2010 | Framespotting
    22.Sep.2010, 18:02

    […] If I Want to Whistle, I Whistle […]

  4. от EFA : Nominations 2010 | Framespotting на две годинки!
    6.Nov.2010, 14:03

    […] Pistereanu in EU CAND VREAU SA FLUIER, FLUIER (If I Want to […]

  5. от София филм фест 2011 | F r a m e s p o t t i n g
    2.Mar.2011, 23:47

    […] Ако искам да свиря, аз свиря (2010) […]

Коментирай...