I Stand Alone

Gaspar Noe все така цикли на любимите си теми, издевателствайки над масовия зрител и облъчвайки го със самота, жестокост, перверзия и трудносмилаеми кадри. Ако обаче се имаш за отцепник от масата, то съществува опасност това да ти хареса.

Настоящата лента доразвива образа и историята на Месаря – герой, бележит за творчеството на Gaspar Noe, появяващ се още през 1991 в 40-минутния Carne, а по-късно и в Irreversible.
Всъщност всичко започва от Carne, който се приема добре от критиката, но поради краткостта си не постига никакъв комерсиален успех. Така се ражда идеята да бъдат добавени едни допълнителни 30 минути, които да извадят лентата от рамката на късометражното кино. С течение на работата обаче Noe се увлича все повече и повече, а историята тече… Така се оформя Seul contre tous (I Stand Alone) – изцяло нов филм.

Бътчъра – ако позволиш да го наричаме така за повече колорит – отглежда сам глухонямата си дъщеря. Самотен татко с „повредено“ момиченце – миловидна картинка, която обаче не изтрайва дълго. Един ден той сварва дъщеря си разкървавена там, където не трябва. Вместо да се досети, че това може би е първият ѝ мензис бащата решава, че тя е била изнасилена. Впоследствие убива невинен човек и отива в затвора.

Тук някъде свършва Carne и започва историята на I Stand Alone. Месарят излиза от затвора с намерението да започне нов живот, да постигне нещо значимо. Долу-горе това е и последната нормална и клиширана мисъл, която преминава през главата на нашия герой-социопат. Оттам нататък става страшно. А мислите му ги чуваме всички ние. Залива ни мисловният поток на човек от простолюдието, мачкан от живота и лишен от късмет.

Лесно е първоначално да останеш с впечатление, че това са елементарните мисли на простоват човек, човек от нисшата класа – мразещ, недоволен, националист. Набиращ и таящ злобата вътре в себе си. Мразещ всички и убеден, че всички са му длъжници. Примитивен. Трудно е да съжалиш човек, който сам е предизвикал повечето от несгодите в мизерния си живот – било то директно чрез действия, или посредством мирогледа и настройката си към света.

Паралелно с това, евентуално се прокрадва мисълта, че светът действително е несправедлив, изграден по неясно как определени стереотипи и предразсъдъци. Бътчъра вижда и осъзнава тези неща, превръщайки се в циничен съвременен хейтър. Пропадащ, но горделив.

„Аз нямам майка, нямам жена. Имам единствено дъщеря си“. Нея и обича. Обича я не само по този начин, обича я по онзи начин. Тази любов е забранена и отричана от обществото, но за Бътчъра тя е единственото чисто и истинско нещо.

Gaspar Noe по традиция оставя главния си герой да импровизира. Ролята на човека със сатъра е поверена на никому неизвестния Philippe Nahon, който на стари години прави първото си голямо превъплъщение. Не голямо – огромно! И го прави много по-фино, отколкото предполага визията му на груб месар. Той не е положителен герой, но успява да ни накара да му съчувстваме, да сме с него.

Филмът казва доста за първичната човешка натура, скрита зад наложен морал, правила и норми на поведение, подтискана с годините на цивилизоване, но все още спотаена там, в нас самите.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 5.00/5 от 3 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 5 коментара!  
Добави коментар?

  1. от bungle
    3.Sep.2010, 7:46

    Един от любимите ми филми. Удря те в главата като наркотик. :)

  2. от Ангел
    3.Sep.2010, 9:25

    Чак ме е срам да кажа от колко време се каня да го гледам …

  3. от Иво
    4.Sep.2010, 13:21

    Pure art.

  4. от camera obscura
    4.Sep.2010, 15:41

    според резюмето , което прочетох във Вайс, Enter The Void, най-новият „gaspar noe“ , е още по-хард, ако това е въобще възможно.

  5. от Иво
    4.Sep.2010, 15:57

    чакаме го да се появи…на мен този дори повече ми подейства от „Необратимо“.

Коментирай...