I Am Love (2009)

Италианецът Лука Гуаданино всъщност няма дълга филмография.  Режисьорт е в киното само от десетина години, а творчески успехи почти липсват. Причината за това се крие във факта, че прави предимно документални филми, а останалите са почти незабележими. Внимание приковава едва последният му филм – лентата Аз съм любов от 2009г. Филмът е номиниран за Оскар и Бафта. И добре че, защото противното би означавало пълен творчески провал за Гуарданино, който обмисля филма си повече от седем години преди да пристъпи към заснемането му. Режисьорът вероятно поема проекта с хъс и амбиция, някъде през годините обаче губи онова, което е най-важно в италианското кино – страстта.

Италианците са познати със страстната си натура, когато става въпрос за три неща –любов, храна и семейство. В Аз съм любов има и от трите. Страст обаче липсва. Любовта във филма е просто безизразен акт, храната – красиво подредена чиния, а семейството – куп хора, събрани около масата. Филмът е точно това, което наричаме стил над съдържание. Празна кутия в хубава опаковка. Бездушен и студен.

Лентата започва с голяма семейна вечеря, която събира под един покрив всички членове на заможната италианска фамилия Реки. Главата на семейството, вече на преклонна възраст, съобщава, че предава бизнеса на сина си Танкреди и внука си Едо, както всички са очаквали. В тази семейна идилия обаче не всички се чувстват на място. Ема, руската съпругата на Танкреди, въпреки че винаги е била приемана добре, се чувства като аутсайдер още повече сега, когато вече е отгледала децата си и е изпълнила всичките си задължения като майка и съпруга.

Малко след смъртта на най-стария член на семейство Реки, нещата започват да се променят. Танкреди всъщност решава, че ще продаде семейния бизнес – нещо, което допреди месец е обещавал, че няма да направи. Ема започва страстна афера с доста по-млад от нея мъж, а дъщеря и признава, че е лесбийка. По този начин режисьорът  Лука Гуаданино бързо ни въвежда и в основната идея на филма – модерното италианско семейство, раздвоено между сигурността на традициите и желанието за индивидуален начин на живот.

В първия половин час  ще си помислите, че филмът ще ни занимава с неща като разпадането на семейните ценности или пък Лука Гуаданино ще надникне дълбоко под повърхността на това аристократично семейство, както  сме  виждали да го правят мнозина режисьори, почвайки от Бунюел и стигайки до Винтерберг. В последствие обаче фокусът се измества към Ема – отегчената домакиня, която започва афера с млад готвач. Така Лука Гуаданино прави най-елементарната грешка при начинаещите режисьори (какъвто той всъщност не е) – опитва се да ни разкаже всичко, което има на ум в един филм, стигайки до там, че всъщност не ни казва нищо. Гледаме една лична история на фона на социалните промени в съвременна Италия, а в същото време се опитваме да следим живота и на останалите членове на семейството и обкръжението му, които (по италиански) хич не са малко.  През цялото време обаче ние зрителите запазваме дистанция от случващото се на екрана, не можем, а през средата на филма вече и не искаме, да усетим съчувствие към героите. Хладни сцени се редуват, оставяйки ни безстрастни към развитието на сюжета. Може би Гуаданино е забравил, че не прави документално кино. Изобилие от кадри ни разкриват детайли от живота на семейството – от това каква храна ядат до това какви дрехи носят, но скованите диалози и минимума емоции не разкрива почти нищо за личностите на героите. Те са просто красиви статуи с лица от мрамор и без сърца. Режисьорът така и не разчупва бездушната черупка, която обгръща филма. Героите му може би успяват да намерят път навън, зрителите обаче са заклещени в този двучасов безизразен театър.

Тези от вас обаче, които са артисти по душа, няма как да не останат впечатлени от красивия начин, по който е заснет филма. В края на краищата обаче това единственото нещо, което остава на финала на  лентата – красиво сменящи се една след друга картинки. Насладете се на хубавите пейзажи и близките кадри на предмети и насекоми, защото това е единствено, което ще получите.  Заедно с недоразвитите сюжетни линии, не доразказаните истории, неизградените характери. Филмът е претенциозен като стилно обзаведен апартамент, в който всички мебели, всяка ваза и картина са точно на мястото си, но липсва онова, което да го превърне от място за живеене в дом. Аз съм любов са сцени, кадри, декори, костюми – без живот, без душа.

Друга режисьорска приумица или може би нов опит за артистичност, ексентричност или просто професионална некадърност е изключителното разчупената камера, която ще видите да снима действието от съвсем необичайни позиции – като отражение в огредалото, зад облегалките на столовете или през листата на градинските цветя. В резултат на това наблюдаваме случващото се през тила на някой герой, зад ухото му или през косата му. Епично красивите пейзажни кадри се сменят с нефокусирани такива на крайници и предмети в близък план.

Лука Гуаданино прави непростимото със сценария си. В един филм, който предполага пълно душевно разголване и несдържана емоционалност, той строи стени от хладен стилов перфекционизъм. Поставя ограничение пред собствения си творчески потенциал, избира скования професионализъм над индивидуализма. Принуждава героинята си да напусне този предвидим до досада живот, а сам се страхува да разчупи границите на кино възможностите. Филм по план, по учебник. Начертан, пресметнат и разграфен – като ежедневието на тази отчаяна съпруга, която търси глътка живот. Ако тя избира да си тръгне, то на нас не ни остава нищо друго освен да я последваме и напуснем кино салона.

 

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 2.80/5 от 5 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 4 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Никс
    31.May.2011, 23:04

    Поздравления – това е второто най-добро ревю на филма, на което попаднах тук :)

  2. от Нели
    1.Jun.2011, 0:42

    Че Иво пише по-добре от мен, това е факт. Както е факт, че филмът е зле и ничие ревю няма да промени това…

  3. от Alex DeLarge
    4.Jun.2011, 3:39

    Че филма беше тегав,тегав бе ,но спеициалните ми адмирации към Тилда Суинтън,която не само играе главната роля,но е и изпълнителен продуцент на лентата.

  4. от Зорето
    12.Oct.2011, 16:28

    Страхотно ревю, вчера го гледах и съм напълно съгласна с това което сте написали.

Коментирай...