Howl (2010)

 

“Видях най-добрите умове на своето поколение

 унищожени от лудост, изгладнели истерични голи,

влачещи се през черните улици на разсъмване, търсещи една доза гняв…”


Така започва поемата „Вой” на знаменития поет Алън Гинсбърг, останал в сърцата на хиляди хора по света със своята ексцентричност и станал икона на цяло едно ново културно движение. Един човек, чиито живот и творчество провокира хората да отворят съзнанието си, да не съдят за нещата по корицата, да не затварят очите си пред понякога суровата действителност.

В историята на литературата има не малко лица, които са водили своите битки и изразявали своето виждане за света чрез творбите си. Често пъти именно създателите на книжното изкуство са онези, които намират смелостта да заговорят за онова, за което повече хора се страхуват понякога дори да си помислят. Свикнали да живеем в свят на сляпо следване на всяко правило често пъти се нуждаем именно от такива личности, които да разтърсят нашия „сигурен” свят със зов и вой за събуждане.

Именно историята на една такава литературна личност провокира режисьорите и сценаристи Роб Епстийн и Джефри Фридман, познати с отличната си работа в сферата на документалното кино, донесла на Роб Епстийн две награди Оскар, да създадат един духовно извисен и еманципиран филм, какъвто е независимата драма Howl. В своя съвместен проект двамата кино дейци впечатляват със своята воля за експеримент и тласкане на границите на седмото изкуство към нещо ново и с изключителна прецизност успяват да комбинират пълнометражното кино и анимацията в един успешен своеобразен хибрид, в който богатството на изразните средства се поставя като значим фундамент.

Howl ни среща с историята на американския поет Алън Гинсбърг, известен със своята роля в така нареченото битническото и хипи-поколение от 60-те и 70-те години на XX век, оставило ярка следа в американския културен живот и история. Сюжетната линия на филма се завърта около съдебния процес от края на 60-те години на отминалия век, заведен срещу издателя на гинсбъргската поема “Вой”. Разбуждайки духовете на американското общество заради острия и грубоват стил на писане, използван от Гинсбърг, поемата е ясен пример за силата на литературата, която може да бъде не само израз на една индивидуална авторова гледна точка, а да е един скрит призив към революция, израз на необходимостта от промяна на закърнялото мислене на едно общество. Образът на Алън Гинсбърг е пресъздаден качествено от номинираният за Оскар актьор Джеймс Франко, който ни разкрива квинтесенцията от дълбоката душевност, която творецът се стреми да изрази и най-вече да сподели по най-интимен и искрен начин с всички онези, които са готови да чуят неговия призив. Използвайки така познатия им елемент на документална експресия, режисьорите успяват да ни преведат не само през хода на съдебния процес срещу поемата „Вой”, а и да ни запознаят с най-важните моменти, срещи с ключови фигури и факти от живота на американския поет, сблъскал се със сериозността на социалните предразсъдъци на своето време и проблематиката на това да си открит хомосексуалист, който независимо от всичко търси своето щастие и късче любов.

Howl е една независима продукция, едно късче от смислово богатото биографично кино, пресъздадено чрез оригиналност на режисурата и крепкост на сценария. А крайният резултат е разказ за една невероятна и реалистична житейска история, караща човека да извиси високо своя глас, своя вой, без притеснения и угризения, защото това е негово неотменно право.

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.44/5 от 9 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 6 коментара!  
Добави коментар?

  1. от Нели
    29.Aug.2011, 16:34

    Бож, по-лаконичен си от обикновено. Нима се намери филм, който да те остави без думи?
    Много ми хареса. Не случайно го сложих в десетката за изминалата година.

  2. от Бож
    29.Aug.2011, 16:55

    Хаха, да, така е. Може би е някъде на половината на това, което принципно изписвам, но пък нали знаеш, в някои случаи многословието е излишно. А филмът е наистина завладяващо и прекрасно пресъздаден и сякаш е хубаво да бъде оставен сам да говори. :)

  3. от тинчо
    29.Aug.2011, 20:06

    Мда , доста добро филмче . А анимето верно си къртеше !

  4. от Бож
    29.Aug.2011, 22:22

    Да, анимираните откъси пасваха идеално на историята и атмосферата. А и някак придаваха добра визуалност на самата поема. (:

  5. от Георги Календеров
    29.Aug.2011, 23:17

    Благодаря за препоръката, ще гледам този филм. Много съм чел Гинсбърг като малък :-)

  6. от Бож
    30.Aug.2011, 10:40

    Радвам се ако по някакъв начин с ревюто съм събудил интерес към филма. (: Пък и може би е хубаво да се направи вид съпоставка между лентата и усещането от творчеството на Гинсбърг. Макар филмът да е по своему режисьорска интерпретация с желание да се покаже един откъс биографични сведения.
    Аз лично съм запознат само с малка част от произведенията на Гинсбърг, но определено смятам да обогатя с него личната библиотека в най-скоро време. (:

Коментирай...