Honey (2010) (EFA ’10)

Трудно ми е да говоря за този филм, а още повече да дам обективно критично мнение, колкото и субективно да звучи едно „категорично“ оценяване. „Мед“ на турския режисьор Семих Капланоглу не е като останалите филми в списъка с номинации на Европейската филмова академия. Не защото не отговаря и не прилича по драматургия и режисура, или било то усещане, емоция на никой друг европейски филм (а всички знаем за сантименталната емоционална стойност на европейското кино), а защото е, по мое скромно мнение, нещо неясно, категорично стойностно, работещо мислите ти по различен начин и в крайна сметка, филм, който всеки ще усети и ще разтълкува различно. Според душевността си. Според потребностите и ценностите, които изповядва. Филмът е кристално чиста емоция, почти лишена от събитиен сюжет, с двупосочен смисъл и мъгливи на пръв поглед послания.


Игнорирам всякакви политически и социални претенции, защото филмът не е нищо повече от своеобразен изказ на емоции и мисли, така както най-чистото изкуство синтезира. Сюжетът ще запазя в мълчание, защото считам, че е специален и подлежи на множество тълкувания, но очевидното е, че историята те хваща за ръка и те придружава шепнешком, мълчаливо, бавно, почти провлачено през дива гора с високи дървета до дървена къща, където ставаш свидетел на патриархален строг модел семейни отношения. Йерархията в семейството се изразява силно в отношенията между малкия Юсуф и баща му, бидейки част от цялата атмосфера, която ги обгражда – природата. Връзката между човек и природа тук е изследвана като идея за най-голямата, непрекъсната верига, стара колкото света, която движи Земята и определя посоката на съществуването. Всичко това се крие в най-простите и елементарни елементи и връзки, които засяга филма – човек-общество-природа. Тези модели обаче са толкова изразително и визуално развити, че сюжетът като че ли отива на втори план. Със сигурност обаче мисълта и провокацията не спират динамичните си търсения. Магията на този филм се крие в сливането на зрителското съзнание с изследваното такова. Някак се потапяш и изчезваш, емоцията става твоя.

През погледа на малкия Юсуф, едно тихо дете, което шепне, вместо да говори, режисьорът постига дълбоко психологическо потапяне и рисува човешко поведение, като оставя тълкуването и изживяването му за зрителите. Във филма липсва музика, но и място за такава няма. Единствените звуци са песните на птиците, жуженето на пчелите и вятърът в клоните на дърветата. Като вакуум на филмови похвати, този изключително чист филм работи на едно задълбочено ниво, синтезиращо голи есеистични мисли в условно драматургично ниво. Прилича на експресия, натрупване на мисли, артистични замахвания. История обаче има, но времето в нея като че ли е спряло, за да може бавно, до самия край, да разгърне всичките си аспекти в този хуманистичен порив, да дълбае настроения, объркване от емоции и мрачни, неясни възприятия на света. Резултатите от това творческо разгръщане на концепции се крият в детските очи на Юсуф докато прави първите си опити да чете в първи клас, докато е с баща си в гората и докато се мръщи на млякото, което трябва да изпие. Мотивите са семпли – изграждане на личността, изследване на родителската обич и йерархията в обществото и природата. Друго обаче е важно – любовта, с която е третирано всичко. Любовта към изкуството, към зрителя, към това, до което трябва да достигне сам, без очевидни режисьорски щрихи към развитието на историята. На помощ идва изключителната фотография и ограниченият диалог, и разбира се гениалното изпълнение на невръстния актьор.

Всичко се крие в онзи свят, който Юсуф тепърва ще преоткрие. Невинност и горчивина ще се слеят в очите му и ще погледнат към истината.

Тъга, защото отражението на луната в една кофа с вода изчезва от едно докосване с пръст. В този свят на вълшебни пориви смъртта би била само едно дълго пътуване и повод да търсиш себе си, да се сблъскваш с опасности, да посрещаш сам предизвикателствата. Истината се осмелява да наруши този баланс, да ни върне в суровата реалност и тогава елегичното чувство те притиска още по-силно.

Дали обаче всичко не е сън?

Оцени »  Трагедия...Не си заслужава.Средна работа.Добър е!Страхотен, препоръчвам!
Рейтинг 4.86/5 от 7 глас(а)
Loading...
Етикети:  
 

 
Прочети още...



Цели 13 коментара!  
Добави коментар?

  1. от EFA : Nominations 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    28.Nov.2010, 23:27

    […] BAL (Honey), Turkey/Germany […]

  2. от vanval
    29.Nov.2010, 13:13

    Изключително искрен, чист и затрогващ филм. За съжаление такива филми се правят все по-рядко.

  3. от lammoth
    29.Nov.2010, 21:10

    eeee, иво, най-накрая ни зарадва и с някое ревю :) Напомня ми иранското кино, така както си го описал :) Към коледа може и да го гледам :)
    Та кой мислиш ще грабне наградите на EFA? :)

  4. от Иво
    29.Nov.2010, 23:31

    vanval, радвам се, че има хора, които споделят мнението ми. Филмът е истински подарък за киното. :)
    lammoth, много съм зает в последно време, но ще пиша колкото мога. Много се надявам този филм да спечели, но мисля, че шансовете са му много малки, дори съм изумен, че е номиниран, просто защото е друг, специален. Да не казвам голяма дума, но „Ливан“ или френският филм са ми предположенията. :)

  5. от Бож
    2.Dec.2010, 21:33

    Истински красив и емоционален филм.
    А чистата игра на малкия Бора Алтъс трогва дълбоко…

  6. от Нели
    2.Dec.2010, 22:02

    Очевидно е крайно време да седна да го гледам и аз.
    А като гледам така фотосите, наистина напомня на иранското кино…

  7. от mrsn
    7.Dec.2010, 12:42

    tva ne se 4ete. kato ot nqkuv sku4en u4ebnik po kino kritika e. sujalqvam ama nqma kak da ne go kaja. inache filmut sigurno e hubav, v tva sumnenie nqma.

  8. от Иво
    7.Dec.2010, 13:03

    Благодаря ти, за мен беше чест. ;)

  9. от Vins365
    12.Dec.2010, 12:10

    Къде ли как мога да го гледам тоя филм

  10. от Иво
    12.Dec.2010, 18:14

    в торент тракерите го има :)

  11. от Иво: Най-добрите филми на 2010 | F r a m e s p o t t i n g
    18.Feb.2011, 14:54

    […] Honey /Bal/ Тази лента е почти толкова трогателна, колкото […]

  12. от cervixrectum
    15.Mar.2011, 7:46

    детето шепне с баща си, защото връзката помежду им е почти библейска – имената са близки и алюзират Битие, където Якуп е Яков, а Йусуф е Йосиф. В Библията, Бог говори на Йосиф със сънища.
    Разбира се, филмът имаше и препратки към мюсюлманството и християнството, но мисълта ми е, че не е толкова лишен от контекстуалност, колкото го изкарваш, а мотивите не са толкова семпли – просто трябва внимание. Ако беше просто красив, щеше да е празен – щеше да е като красива ваза, без цветя. Обърни внимание и че детето отказа да говори, когато баща му изчезна – вместо това отиде в гората и започна да сънува.

  13. от През погледа на дете | Soul Creation
    7.Sep.2012, 20:09

    […] на снимка: http://framespotting.net/honey-2010-efa-10/ Share this:EmailPrintFacebookTwitterLike this:LikeBe the first to like this. This entry was […]

Коментирай...